Русалка: Разлика между версии
м шаблон, форматиране; форматиране: тире-числа (ползвайки Advisor) |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
'''Русалката''' е легендарно същество от [[славянската митология]], чиято горна част на тялото е човешка, а долната наподобява опашка на риба.<ref>[https://rechnik.chitanka.info/w/русалка rechnik.chitanka.info]</ref> |
'''Русалката''' е легендарно същество от [[славянската митология]], чиято горна част на тялото е човешка, а долната наподобява опашка на риба.<ref>[https://rechnik.chitanka.info/w/русалка rechnik.chitanka.info]</ref> |
||
Русалките присъстват в митологичните разкази на много народи от целия свят. Предполага се, че първите произлизат от Асирия, където богинята Атаргатис се превръща в русалка от срам, след като убива любимия си. Често |
Русалките присъстват в митологичните разкази на много народи от целия свят. Предполага се, че първите произлизат от Асирия, където богинята Атаргатис се превръща в русалка от срам, след като убива любимия си. Често русалките са свързвани със събития като [[Наводнение|наводнения]], [[Буря|бури]] и [[Корабокрушение|корабокрушения]]. |
||
== Произход == |
== Произход == |
||
Образът на русалките произхожда от [[Славянска религия|славянското езичество]]. Повечето културни антрополози смятат, че първоначално русалките са били свързани с култа към божествата на плодородието. Силната и властната им природа дава опора на теорията, че е възможно да са остатък от по-ранни [[Матриархат|матриархални]] религиозни представи.<ref name="Ivanits">Zelenin, D.K, cited in {{cite book | url=https://books.google.com/books?id=-s36xYcqG1EC&pg=PA76 | title=Russian Folk Belief | publisher=M.E. Sharpe | author=Ivanits, Linda J. | year=1992 | page=76 | isbn=978-0765630889}}</ref> Те често са речни или морски духове, вероятно подобни на познатите от [[Древногръцка митология|старогръцката митология]] [[сирени]] и [[дриади]]. Древните славяни са смятали, че реки, езера и морета, както и техните брегове и близки до тях гори се намират под закрилата на местна русалка. Подобно на самодивите, русалките също са описвани като приказно красиви жени, които могат да бъдат както добронамерени, така и с доста зъл и отмъстителен характер.<ref>{{cite book|author=Linda J. Ivanits|title=Russian Folk Belief|url=https://books.google.com/books?id=-s36xYcqG1EC&pg=PA78|accessdate=12 July 2015|date=15 February 1989|publisher=M.E. Sharpe|isbn=978-0-7656-3088-9|pages=78 – 81}}</ref><ref name="Barber2013">{{cite book|author=[[Elizabeth Wayland Barber]]|title=The Dancing Goddesses: Folklore, Archaeology, and the Origins of European Dance|url=https://books.google.com/books?id=abHEnOiPAmsC|accessdate=12 July 2015|date=11 February 2013|publisher=W. W. Norton|isbn=978-0-393-08921-9|page=18}}</ref> |
Образът на русалките произхожда от [[Славянска религия|славянското езичество]]. Повечето културни антрополози смятат, че първоначално русалките са били свързани с култа към божествата на плодородието. Силната и властната им природа дава опора на теорията, че е възможно да са остатък от по-ранни [[Матриархат|матриархални]] религиозни представи.<ref name="Ivanits">Zelenin, D.K, cited in {{cite book | url=https://books.google.com/books?id=-s36xYcqG1EC&pg=PA76 | title=Russian Folk Belief | publisher=M.E. Sharpe | author=Ivanits, Linda J. | year=1992 | page=76 | isbn=978-0765630889}}</ref> Те често са речни или морски духове, вероятно подобни на познатите от [[Древногръцка митология|старогръцката митология]] [[сирени]] и [[дриади]]. Древните славяни са смятали, че реки, езера и морета, както и техните брегове и близки до тях гори, се намират под закрилата на местна русалка. Подобно на самодивите, русалките също са описвани като приказно красиви жени, които могат да бъдат както добронамерени, така и с доста зъл и отмъстителен характер.<ref>{{cite book|author=Linda J. Ivanits|title=Russian Folk Belief|url=https://books.google.com/books?id=-s36xYcqG1EC&pg=PA78|accessdate=12 July 2015|date=15 February 1989|publisher=M.E. Sharpe|isbn=978-0-7656-3088-9|pages=78 – 81}}</ref><ref name="Barber2013">{{cite book|author=[[Elizabeth Wayland Barber]]|title=The Dancing Goddesses: Folklore, Archaeology, and the Origins of European Dance|url=https://books.google.com/books?id=abHEnOiPAmsC|accessdate=12 July 2015|date=11 February 2013|publisher=W. W. Norton|isbn=978-0-393-08921-9|page=18}}</ref> |
||
== Външен вид == |
== Външен вид == |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
=== Сирения === |
=== Сирения === |
||
[[Файл:Iwan Nikolajewitsch Kramskoj 002.jpg|мини|„Русалки“, [[Иван Крамской]]]] |
[[Файл:Iwan Nikolajewitsch Kramskoj 002.jpg|мини|„Русалки“, [[Иван Крамской]]]] |
||
Сирения се наричат разред [[бозайници]], чийто живот протича изцяло във водната среда. Те притежават белези, които ги отличават от останалите животни и улесняват живота им във водата, като например това |
Сирения се наричат разред [[бозайници]], чийто живот протича изцяло във водната среда. Те притежават белези, които ги отличават от останалите животни и улесняват живота им във водата, като например това че крайниците им са видоизменени в перки за по-лесно придвижване. Изглеждат тромави, но са изключително бързи и пъргави. |
||
=== Сиреномелия === |
=== Сиреномелия === |
||
Сиреномелия, познато и като „русалски синдром“, е изключително рядко заболяване, при което новороденото се ражда със залепнали и почти смесени крайници и малък полов орган. Състоянието се среща толкова рядко, колкото и това на [[Сиамски близнаци|сиамските близнаци]], засягащо 1 на 100 000 раждания. Обикновено |
Сиреномелия, познато и като „русалски синдром“, е изключително рядко заболяване, при което новороденото се ражда със залепнали и почти смесени крайници и малък полов орган. Състоянието се среща толкова рядко, колкото и това на [[Сиамски близнаци|сиамските близнаци]], засягащо 1 на 100 000 раждания. Обикновено резултатът е фатален и до ден-два бебето умира, поради усложнения с [[Бъбрек|бъбреците]] и [[Пикочен мехур|пикочния мехур]]. От юли 2003 г. насам са познати едва четири оцелели. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 09:32, 13 септември 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Русалка.
| Русалка | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | митично същество от славянската митология |
| Русалка в Общомедия | |
Русалката е легендарно същество от славянската митология, чиято горна част на тялото е човешка, а долната наподобява опашка на риба.[1]
Русалките присъстват в митологичните разкази на много народи от целия свят. Предполага се, че първите произлизат от Асирия, където богинята Атаргатис се превръща в русалка от срам, след като убива любимия си. Често русалките са свързвани със събития като наводнения, бури и корабокрушения.
Произход
Образът на русалките произхожда от славянското езичество. Повечето културни антрополози смятат, че първоначално русалките са били свързани с култа към божествата на плодородието. Силната и властната им природа дава опора на теорията, че е възможно да са остатък от по-ранни матриархални религиозни представи.[2] Те често са речни или морски духове, вероятно подобни на познатите от старогръцката митология сирени и дриади. Древните славяни са смятали, че реки, езера и морета, както и техните брегове и близки до тях гори, се намират под закрилата на местна русалка. Подобно на самодивите, русалките също са описвани като приказно красиви жени, които могат да бъдат както добронамерени, така и с доста зъл и отмъстителен характер.[3][4]
Външен вид
В повечето легенди в славянските страни русалките са вечно млади и красиви жени с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Широко разпространено е вярването, че в русалки се превръщат душите на момичета и млади жени, загинали при удавяне, както насилствено, така и при самоубийство.[5] В някои народни вярвания на южните славяни те могат да бъдат завлечени под водата от злия дух Водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Подобни термини
Сирения
Сирения се наричат разред бозайници, чийто живот протича изцяло във водната среда. Те притежават белези, които ги отличават от останалите животни и улесняват живота им във водата, като например това че крайниците им са видоизменени в перки за по-лесно придвижване. Изглеждат тромави, но са изключително бързи и пъргави.
Сиреномелия
Сиреномелия, познато и като „русалски синдром“, е изключително рядко заболяване, при което новороденото се ражда със залепнали и почти смесени крайници и малък полов орган. Състоянието се среща толкова рядко, колкото и това на сиамските близнаци, засягащо 1 на 100 000 раждания. Обикновено резултатът е фатален и до ден-два бебето умира, поради усложнения с бъбреците и пикочния мехур. От юли 2003 г. насам са познати едва четири оцелели.
Бележки
- ↑ rechnik.chitanka.info
- ↑ Zelenin, D.K, cited in Ivanits, Linda J. Russian Folk Belief. M.E. Sharpe, 1992. ISBN 978-0765630889. с. 76.
- ↑ Linda J. Ivanits. Russian Folk Belief. M.E. Sharpe, 15 February 1989. ISBN 978-0-7656-3088-9. с. 78 – 81. Посетен на 12 July 2015.
- ↑ Elizabeth Wayland Barber. The Dancing Goddesses: Folklore, Archaeology, and the Origins of European Dance. W. W. Norton, 11 February 2013. ISBN 978-0-393-08921-9. с. 18. Посетен на 12 July 2015.
- ↑ Rusalka // University of Toronto Press. Посетен на 12 July 2015.
