Панчо Досев: Разлика между версии
Eliza Beth (беседа | приноси) м Бот: добавяне на {{в инкубатора}} |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|революционер}} |
|||
{{в инкубатора}} |
|||
'''Панчо Досев (Досиев)''' е български [[революционер]].<ref name="Сашев">{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dobrichmuseum.bg/index.php/bg/28-news/468-145-godini-ot-gibelta-na-pancho-dosev | заглавие = 145 години от гибелта на Панчо Досев | достъп_дата = 17 септември 2021 г | фамилно_име = Сашев | първо_име = Цветан | автор_препратка = | съавтори = | дата = 13 септември 2021 г | труд = | издател = [[Регионален исторически музей (Добрич)|Регионален исторически музей – Добрич]] | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> |
|||
Панчо Досев е роден в Хаджиоглу Пазарджик (дн.Добрич). |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | В средата на 60-те |
||
. През пролетта на 1876 г. в очакване на началото на война между Сърбия и Османската империя и пренасянето на бойните действия на територията на Северозападна България, в сръбските градове Кладово и Зайчар започват да се стичат доброволци, които под командването на най-прославените войводи от епохата да се борят за свободата на България. С изключение на Петко Киряков всички значими войводи са там: Ильо войвода, Цеко Петков, Желю войвода, Панайот Хитов, Филип Тотю, Иван Въртопчанина, Христо Македонски. |
|||
| ⚫ | До началото на |
||
В следващите дни четите на П.Хитов и Ф.Тотю достигат до Чипровци. От началото на войната българските бойци са понесли големи загуби водейки сражения с редовна турска армия и на територията на Сърбия и на територията на България (в северозападната част на България са разположени части командвани от Осман паша). Само в сражението при Кадъ Боаз убитите четници са 87. Не е за пренебрегване и факта, че сърбите не оказват достатъчна подкрепа на своите съюзници. Така до средата на месец август българските чети са достигнали предела на своите възможности и въпреки непрекъснатия наплив от нови доброволци в края на месеца прекратяват своето съществуване. Панчо Досев участвайки в бойни действия край Зайчар е ранен в краката и впоследствие кракът му е ампутиран. Пожелал е ампутацията да е без упойка. Умира вследствие на усложнение три дни след операцията¬-на 22 септември. Погребан е в Белград с военни почести. Участието на българските доброволци в сръбско-турската война е описано от патриарха на българската литература Иван Вазов в повестта му „Немили-недраги.“ |
|||
== Биография == |
|||
| ⚫ | Роден е в [[Хаджиоглу Пазарджик]]. Най-ранното му споменаване е свързано с 1862 г., когато той тръгва от [[Варна]] към [[Белград]] с група съмишленици, за да се включи в [[Първа българска легия]] на [[Георги Раковски]]. Пътуването му започва на 20 април, а на 23 април пристигат в [[Галац]]. В началото на май част от събралите се доброволци, сред които и Панчо Досев, отпътуват от Галац, а на 10 юни пристигат в [[Белград]], където се срещат с Раковски.<ref name="Сашев"/> |
||
| ⚫ | В средата на 60-те години на XIX в. е учител в едно влашко село край Неготин. Участва във [[Втора българска легия]]. За това свидетелства популярната снимка от 1867 – 1868 г. на която е и [[Васил Левски]]. След разпускането на легионерите Панчо Досев живее в Белград. В писмо на Левски до [[Панайот Хитов]] писано между февруари и средата на април 1868 г., Апостола на свободата споделя, че е болен и се лекува в къщата на Досев. Според некролога на Досев публикуван през месец октомври 1876 г., от средата на 60-те до 1876 г. работи като учител в [[Сърбия]].<ref name="Сашев"/> |
||
| ⚫ | До началото на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] са оформени шест чети, които влизат в ефективни бойни действия. Общата им численост е около 1500 човека. Панчо Досев е деловодител при [[Панайот Хитов]] и подвойвода в четата на [[Христо Македонски]]. След сблъсъци с редовна турска войска, четите заедно със сръбски войскови подразделения навлизат на територията на България. На 2 юли 1876 г. на връх Бабина глава се състои легендарно заседание на което присъства ръководния състав на четите. Там е и Панчо Досев. Приет е „Закон за българските доброволни войници“. Точка първа гласи: „Целта на нашето воюване е да се освободи България от турското иго, ще воюваме дорде или спечелим свободата или всички да измреме“.<ref name="Сашев"/> |
||
Панчо Досев участвайки в бойни действия край [[Зайчар]] е ранен в краката и впоследствие кракът му е ампутиран. Пожелал е ампутацията да е без упойка. Умира вследствие на усложнение три дни след операцията – на 22 септември 1876 г. Погребан е в Белград с военни почести.<ref name="Сашев"/> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
{{СОРТКАТ:Досев, Панчо}} |
|||
== Външни препратки == |
|||
http://www.dobrichmuseum.bg/index.php/bg/28-news/468-145-godini-ot-gibelta-na-pancho-dosev |
|||
http://www.dobrichmuseum.bg/index.php/bg/component/content/article/28-news/447-pancho-dosev-zabraveniyat-revolyutzioner-ot-dobrich |
|||
<!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> |
<!-- Моля, не изтривайте реда по-долу, тъй като той включва статията в определена категория. --> |
||
[[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] |
[[Категория:Статии, създадени с Вълшебник|{{PAGENAME}}]] |
||
Версия от 09:00, 17 септември 2021
| Панчо Досев | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 22 септември 1876 г.
|
Панчо Досев (Досиев) е български революционер.[1]
Биография
Роден е в Хаджиоглу Пазарджик. Най-ранното му споменаване е свързано с 1862 г., когато той тръгва от Варна към Белград с група съмишленици, за да се включи в Първа българска легия на Георги Раковски. Пътуването му започва на 20 април, а на 23 април пристигат в Галац. В началото на май част от събралите се доброволци, сред които и Панчо Досев, отпътуват от Галац, а на 10 юни пристигат в Белград, където се срещат с Раковски.[1]
В средата на 60-те години на XIX в. е учител в едно влашко село край Неготин. Участва във Втора българска легия. За това свидетелства популярната снимка от 1867 – 1868 г. на която е и Васил Левски. След разпускането на легионерите Панчо Досев живее в Белград. В писмо на Левски до Панайот Хитов писано между февруари и средата на април 1868 г., Апостола на свободата споделя, че е болен и се лекува в къщата на Досев. Според некролога на Досев публикуван през месец октомври 1876 г., от средата на 60-те до 1876 г. работи като учител в Сърбия.[1]
До началото на Сръбско-турската война са оформени шест чети, които влизат в ефективни бойни действия. Общата им численост е около 1500 човека. Панчо Досев е деловодител при Панайот Хитов и подвойвода в четата на Христо Македонски. След сблъсъци с редовна турска войска, четите заедно със сръбски войскови подразделения навлизат на територията на България. На 2 юли 1876 г. на връх Бабина глава се състои легендарно заседание на което присъства ръководния състав на четите. Там е и Панчо Досев. Приет е „Закон за българските доброволни войници“. Точка първа гласи: „Целта на нашето воюване е да се освободи България от турското иго, ще воюваме дорде или спечелим свободата или всички да измреме“.[1]
Панчо Досев участвайки в бойни действия край Зайчар е ранен в краката и впоследствие кракът му е ампутиран. Пожелал е ампутацията да е без упойка. Умира вследствие на усложнение три дни след операцията – на 22 септември 1876 г. Погребан е в Белград с военни почести.[1]
Източници
- ↑ а б в г д Сашев, Цветан. 145 години от гибелта на Панчо Досев // Регионален исторически музей – Добрич, 13 септември 2021 г. Посетен на 17 септември 2021 г.