Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Създадена чрез превод на страницата „Mary Elizabeth Braddon“
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Превод на съдържание ContentTranslation2
(Няма разлика)

Версия от 11:46, 1 декември 2021

Мери Елизабет Брадън от Уилям Пауъл Фрит, 1865 г.

Мери Елизабет Брадън (на английски: Mary Elizabeth Braddon; * 4 октомври 1835, † 4 февруари 1915) е английска популярна писателка на романи от Викторианската епоха. Тя е най-известна със своя сензационен роман „Тайната на лейди Одли“ (Lady Audley's Secret) от 1862 г., който също така е драматизиран и заснет няколко пъти.

Биография

Родена в Лондон, Мери Елизабет Брадън получава частно образование. Майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ Хенри през 1840 г., когато Мери е на 5 години. Когато Мери е на 10 години, брат ѝ Едуард Брадън заминава за Индия и по-късно за Австралия, където става премиер на Тасмания. Мери работи като актриса три години, когато се сприятелява с актрисите Клара и Аделайд Бидъл. Те играят само второстепенни роли, но Брадън успява да издържа себе си и майка си. Аделайд отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. [1]

През 1860 г. Мери среща ирландския бизнесмен Джон Максуел (1824–1895) – издател на периодични издания и се мести при него през 1861 г. [2] Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в психиатрична болница в Ирландия. Мери е мащеха на децата му до 1874 г., когато съпругата му умира и те успяват да се оженят. Тя има шест деца от него.

Най-голямата ѝ дъщеря Фани Маргарет Максуел (1863–1955) се омъжва за натуралиста Едмънд Селус на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк, където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. [3]

Вторият най-голям син на Брадън е писателят Уилям Бабингтън Максуел (* 1866, †1939).

Мери Елизабет Брадън умира на 79 г. на 4 февруари 1915 г. в Ричмънд (тогава в Съри) и е погребана в гробището на Ричмънд. [4] Нейният дом е Лихфилд Хаус (Lichfield House) в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – Лихфилд Корт, сега в списъка на исторически сгради. Тя има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е бил строител на имоти в района. [5]

Творчество

Брадън е плодовита писателка, създала повече от 80 романа с изобретателни сюжети. Най-известният е „Тайната на лейди Одли“ (1862), който й печели признание и цяло състояние като бестселър. [2] Остава в печат от публикуването си и е драматизиран и филмиран на няколко пъти. Анонимният сензационен роман на Ричард Блакмор „Клара Вон“ (1864) ѝ е погрешно приписван от някои критици.

Брадън написва няколко произведения в жанра на свръхестествената фантастика, включително този от 1891 г. за договора с дявола „Джерард или Светът, плътта и дяволът“ (Gerard or The World, the Flesh, and the Devil) и разказите за призраци „Студената прегръдка“ ("The Cold Embrace"), „Посетителят на Евелин“ ("Eveline's Visitant") и „В абатство Крайтън“ ("At Chrighton Abbey"). [6] От 30-те години нататък тези истории често са антологизирани в колекции като „Свръхестественият омнибус“ (The Supernatural Omnibus) на Монтегю Съмърс от 1931 г. и „Петдесет години истории за призраци“ (Fifty Years of Ghost Stories) от 1935 г. Брадън също пише историческа фантастика. Във „Високи места“ (High Places) изобразява младостта на Чарлз I. [7] „Лондонска гордост“ (London Pride) се фокусира върху Чарлз II. [7] Действието на „Мохауки“ (Mohawks) се развива по време на управлението на кралица Ан . [7] Действието на „Исмаил“ (Ismael) се развива по времето на идването на власт на Наполеон III. [7]

Брадън основава списание Belgravia (1866 г.), което представя на читателите сериализирани сензационни романи, стихове, разкази за пътешествия и биографии, заедно с есета за мода, история и наука. То е придружено от пищни илюстрации и представлява литературен източник на достъпна цена. Тя също така е редактор на списание Temple Bar.

В книгата на Майкъл Садлър Things Past (1944) има критично есе за работата на Брадън. [2] През 2014 г. е основана Асоциацията на Мери Елизабет Брадън, за да отдаде почит на живота и делото ѝ. [8]

Частичен списък на художествените произведения на Брадън

Някои библиографски материали в този непълен списък идват от каталога на книжарите на Jarndyce „ Женски писатели 1795–1927. Част I: A–F“ (лято 2017).

Драматизации

Няколко от творбите на Брадън са драматизирани, включително:

Препратки

 

Източници

  1. ↑ Kay Boardman, Shirley Jones. Popular Victorian Women Writers. Manchester University Press, 2004. ISBN 978-0-7190-6450-0. с. 189–190.
  2. ↑ а б в Victor E. Neuburg, The Popular Press Companion to Popular Literature, Popular Press, 1983. ISBN 0879722339, pp. 36–37. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „ven“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание
  3. ↑ Fanny Margaret Maxwell // Sensationpress.com. Посетен на 2013-01-11.
  4. ↑ Meller, Hugh, Parsons, Brian. London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer. fifth. Stroud, Gloucestershire, The History Press, 2011. ISBN 9780752461830. с. 290–294.
  5. ↑ Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). The Streets of Richmond and Kew. ISBN 978-1912-314010
  6. ↑ E. F. Bleiler (1983), The Guide to Supernatural Fiction. Kent, Ohio: Kent State UP. ISBN 0873382889 pp. 77–78.
  7. ↑ а б в г Jonathan Nield (1925), A Guide to the Best Historical Novels and Tales. G. P. Putnam's Sons, pp. 60, 68, 82 and 108.
  8. ↑ Feminist & Women's Studies Association (UK & Ireland). Retrieved 7 August 2014.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мери_Елизабет_Брадън&oldid=11205520“.