Стефан Захариев: Разлика между версии
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
|||
Ред 37: | Ред 37: | ||
* [http://uni-sofia.academia.edu/AngelNikolov/Papers/611718/_._-_._._._-_Palaeobulgarica_XI_2008_3_71-94_The_concept_of_the_pre-Christian_writing_system_and_literature_of_the_Bulgarians_in_the_historical_and_philological_concepts_of_G._S._Rakovski_and_some_of_his_followers_ Николов, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи. – Palaeobulgarica, ХХXIІ (2008), № 3, 71 – 94] |
* [http://uni-sofia.academia.edu/AngelNikolov/Papers/611718/_._-_._._._-_Palaeobulgarica_XI_2008_3_71-94_The_concept_of_the_pre-Christian_writing_system_and_literature_of_the_Bulgarians_in_the_historical_and_philological_concepts_of_G._S._Rakovski_and_some_of_his_followers_ Николов, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи. – Palaeobulgarica, ХХXIІ (2008), № 3, 71 – 94] |
||
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396352880041&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=any&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29=Стефан+Захариев&fn=search&vid=BAS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] |
* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1396352880041&srt=rank&ct=search&mode=Basic&dum=true&vl%282108095UI0%29=any&tb=t&indx=1&vl%2817087512UI1%29=all_items&vl%28freeText0%29=Стефан+Захариев&fn=search&vid=BAS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС] |
||
*[https://www.academia.edu/41311425/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2_%D0%94%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A1%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%92%D0%B5%D1%80%D0%B0_%D0%91%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0_%D0%B8_%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%96%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2_%D0%A1%D1%8A%D1%81_%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%9B%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE_2013 Стефан Захариев. Документално наследство. Съставители Вера Бонева и Йордан Желев. Със съдействието на Мария Литина. Велико Търново, 2013.] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 17:33, 9 януари 2022
Стефан Захариев | |
български просветен деец | |
Портрет от Станислав Доспевски, 1861 | |
Роден | Стефан Секулов Захариев
около 1810 г.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Деца | Христо Захариев Мария Захариева |
Стефан Секулов Захариев е изтъкнат български възрожденец, просветител, ръководител на църковно-националното движение на българите в Пазарджик.
Биография
Роден е в Пазарджик. Занимава се с търговия, издирва средновековни ръкописи, старинни монети и антики. Като османски финансов служител ок. 1840 г. и като наместник на пловдивския владика в родния си град през 50-те години на XIX в. Захариев често обикаля из околните села и постепенно у него се заражда идеята да състави едно описание на земите, заключени между Западните Родопи и южните склонове на Средна гора. Като постоянен член на българското църковно-училищно настоятелство в града той организира прогонването на гръцките духовници от най-голямата църква в Пазарджик – „Св. Богородица“ (1859), активно сътрудничи на редица вестници с дописки по хода на църковните борби в града си и води оживена кореспонденция с редица изтъкнати български възрожденци – Стоян Чомаков, Найден Геров, Йоаким Груев, Драган Цанков, както и със Стефан Веркович.
Синът му Христо Захариев, пише за него:
„ | Домът на Стефан Захариев е бил свърталище на учените, учителите и учителките в гр. Т. Пазарджик по ония времена; оттам е давано тон по народните и черковни в града и окръга движения; оттам са се разпространявали без страх по населението народните и бунтовнически песни. Станеше ли голяма народна нужда за нещо, Стефан Захариев написваше нуждният махзар (заявление), даваше го на своя верен слуга бошнак – Селим, който в 2 – 3 нощи го повръщаше подпечатен от целия окръг. Като предаден всецяло на народните работи, той в последните години е бил много беден, но винаги високо справедлив. Когато се поиска от правителството да се изпрати от града един ученик да свърши лицея в Цариград, мнозина приятели го молеха да изпрати сина си Христа; но той, за да не даде причина да го одумват, съгражданите му, изпрати отличния тогава по прилежание ученик, общеизвестния сега Константин Величков. | “ |
През 1870 г. със съдействието на Христо Г. Данов във Виена е публикувано неговото най-значимо съчинение „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“. В тази книга той между другото помества и текста на т. нар. Летописен разказ за помохамеданчване на чепинските българи от поп Методий Драгинов, чиято автентичност се оспорва от редица съвременни историци. Съвременниците обаче посрещат книгата на Захариев с интерес и възторг. Ласкава рецензия за нея написва младият Константин Иречек, който препоръчва това произведение „на всеки, който се интересува от Илирийския полуостров“ и изразява надежда, че трудът на Захариев „ще има и други следовници сред българите“.
След смъртта му по-голямата част от неговия архив е изгубена по време на освободителната Руско-турска война (1877-1878), а част от събраните от него славянски ръкописи са отнесени от руския изследовател Полихроний Сирку (1855 – 1905) в Санкт-Петербург, където днес се съхраняват в сбирката на Ръкописния отдел при Библиотеката на Руската академия на науките. Портрет на Стефан Захариев от известния български художник Станислав Доспевски се пази в портретната сбирка на Националната художествена галерия в София.
По-значими съчинения
- 1870 – „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“ (Виена)
Източници
- Jireček, K. „Стефан Захариев. Географико-историко-статистическо описание...“, Časopis Musea Kralovstvi Českeho, 1871, svazek 1, 82 – 85.
- [Захариев], Х[ристо Ст.]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т.-Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, с. 658 – 668.
- Батаклиев, И. Стефан Захариев (Живот и дейност), в: Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973, с. IX-XIX.
- Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984)
- Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, Исторически преглед, 1993, № 2, 146 – 157.
- Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция, в: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева, С. Иванова. София, 1998.
- Николов, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи. – Palaeobulgarica, ХХXIІ (2008), № 3, 71 – 94 (Ст. Захариев като последовател на концепциите на Г. Раковски).
- Бонева В. Възрожденецът Стефан Захариев. – В: Стефан Захариев. Живот, дело, род. Научна сесия, посветена на 200 г. от рождението му и 140 г. от издаването на книгата му „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза“. Пазарджик, 2011, 7 – 29.
Външни препратки
- Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Виена, 1870
- Стефан Захариев. Географико – историко – статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза. Фототипно издание с коментар. София, 1973
- Стефан Захариев и Пазарджик през Възраждането
- Тодорова, М. Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
- Николов, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи. – Palaeobulgarica, ХХXIІ (2008), № 3, 71 – 94
- Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- Стефан Захариев. Документално наследство. Съставители Вера Бонева и Йордан Желев. Със съдействието на Мария Литина. Велико Търново, 2013.
Бележки
|