Иван Хаджихристов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без закоментиран и скрит текст
Редакция без резюме
 
Ред 1: Ред 1:
{{Писател
{{Писател
| име = Иван Хаджихристов
| име = Иван Хаджихристов
| име-оригинал =
| снимка =
| снимка =
| размер =
| описание =
| описание =
| псевдоним = И. Жарин, Mefisto, Mefisto-Жарин, Pontifex Maximus
| псевдоним = И. Жарин, Mefisto, Mefisto-Жарин, Pontifex Maximus
Ред 11: Ред 9:
| националност = {{България}}
| националност = {{България}}
| период =
| период =
| жанрове =
| жанрове = стихотворение
| теми =
| теми =
| направление =
| направление =
Ред 19: Ред 17:
| награди =
| награди =
| повлиян = [[Николай Лилиев]]
| повлиян = [[Николай Лилиев]]
| повлиян-показване =
| повлиял =
| повлиял =
| повлиял-показване =
| брак =
| брак =
| деца =
| деца =
| подпис =
| подпис =
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
| общомедия =
}}
}}
Ред 32: Ред 26:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 1 април 1892 г. в [[Стара Загора]]. Завършва гимназия в родния си град. Бил е подсекретар на Окръжния съд и завеждащ Градската библиотека. В отделни периоди е уредник на Радио Стара Загора (1937 – 1939) и началник на отдел „Наука и изкуство“ в Общинския народен съвет. Негови стихове се печатат в списанията „[[Златорог]]“, „[[Везни (списание)|Везни]]“, „[[Литературен глас]]“, „[[Хризантеми (списание)|Хризантеми]]“, „[[Съвременник]]“ и други. През 1926 г. става част от литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“. Превежда редица руски и унгарски автори ([[Имре Мадач]], [[Абрахам Барчай]])<ref>[http://literaturensviat.com/?p=60399 Иван Хаджихристов, Литературен свят]</ref>. През 1925 г. [[Гео Милев]] го включва в своята „Антология на българската поезия“.
Роден е на 1 април 1892 г. в [[Стара Загора]]. Завършва гимназия в родния си град. Бил е подсекретар на Окръжния съд и завеждащ Градската библиотека. В отделни периоди е уредник на Радио Стара Загора (1937 – 1939) и началник на отдел „Наука и изкуство“ в Общинския народен съвет.
Негови стихове се печатат в списанията „[[Златорог]]“, „[[Везни (списание)|Везни]]“, „[[Литературен глас]]“, „[[Хризантеми (списание)|Хризантеми]]“, „[[Съвременник]]“ и други. През 1926 г. става част от литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“.
Превежда редица руски и унгарски автори ([[Имре Мадач]], [[Абрахам Барчай]])<ref>[http://literaturensviat.com/?p=60399 Иван Хаджихристов, Литературен свят]</ref>.
През 1925 г. [[Гео Милев]] го включва в своята „Антология на българската поезия“.


== Творчество ==
== Творчество ==
Хаджихристов е повлиян от [[Николай Лилиев]]. Творбите му могат да се характеризират като късен символизъм<ref>[https://books.google.bg/books?id=svtND5HFNM0C&pg=PA123&lpg=PA123&dq=Иван+Хаджихристов+поет&source=bl&ots=-Q1EKvFwG7&sig=9ODgCP1YwvtuzwKSG6q4AEnQedE&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjfouToqZ3KAhUL3SwKHbb9DiYQ6AEIKTAC#v=onepage&q=Иван%20Хаджихристов%20поет&f=false Коняров, К, Градът на поетите. Принос към литературната история на Стара Загора, Книгоиздателска къща Труд, 2007, с. 123]</ref>, а най-характерен пример за това литературно течение са поемата „Гибел“ и стихотворението „Анна“<ref>[http://bgmodernism.com/rechnik/hadjihristov Биография на Иван Хаджихристов]</ref>.
Хаджихристов е повлиян от [[Николай Лилиев]]. Творбите му могат да се характеризират като късен символизъм<ref>[https://books.google.bg/books?id=svtND5HFNM0C&pg=PA123&lpg=PA123&dq=Иван+Хаджихристов+поет&source=bl&ots=-Q1EKvFwG7&sig=9ODgCP1YwvtuzwKSG6q4AEnQedE&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwjfouToqZ3KAhUL3SwKHbb9DiYQ6AEIKTAC#v=onepage&q=Иван%20Хаджихристов%20поет&f=false Коняров, К, Градът на поетите. Принос към литературната история на Стара Загора, Книгоиздателска къща Труд, 2007, с. 123]</ref>, а най-характерен пример за това литературно течение са поемата „Гибел“ и стихотворението „Анна“<ref>[http://bgmodernism.com/rechnik/hadjihristov Биография на Иван Хаджихристов]</ref>.


== Библиография ==
== Книги ==
* „Тринадесет мистерии“ (в съавторство с [[Иван Мирчев]], 1921),
* „Тринадесет мистерии“ (в съавторство с [[Иван Мирчев]], 1921),
* „Гибел“ (1924)
* „Гибел“ (1924)
Ред 46: Ред 46:
* „Избрани произведения“ (1969)
* „Избрани произведения“ (1969)
* „Марсианско вино“ (1983)
* „Марсианско вино“ (1983)

=== За него ===
За него са написани следните книги:
* Спомен за един провинциален град, автор: Димитър Пантелеев, брой 34 ноември 2011
* Двамата Ивановци, автор: Таньо Клисуров, брой 59 февруари 2014
* Тревога за България, автор: Таньо Клисуров, брой 60 март 2014
* Думи, изречени в полунощ, неделя, автор: Янко Димов, брой 61 април 2014
* Щастливец, прощаване с поет, автор: Жеко Христов, брой 65 септември 2014


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />

== Външни препратки ==
* [[Димитър Пантелеев]], [https://literaturensviat.com/?p=45597 Спомен за един провинциален град (стихотворение, посветено на Иван Хаджихристов)], Литературен свят, бр. 34, ноември 2011
* [[Таньо Клисуров]], [https://literaturensviat.com/?p=89036 Двамата Ивановци (статия)], Литературен свят, бр. 59, февруари 2014
* Таньо Клисуров, [https://literaturensviat.com/?p=89761 Двамата Ивановци (стихотворение, посветено на Иван Хаджихристов и Иван Мирчев)], Литературен свят, бр. 60, март 2014
* Янко Димов, [https://literaturensviat.com/?p=91079 Неделя (стихотворение, посветено на Иван Хаджихристов)], Литературен свят, бр. 61, април 2014
* Жеко Христов, [https://literaturensviat.com/?p=96898 Прощаване с поет (стихотворение, посветено на Иван Хаджихристов)], Литературен свят, бр. 65, септември 2014


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=120575035|VIAF=13141865|ISNI=0000 0000 5536 9252}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=120575035|VIAF=13141865|ISNI=0000 0000 5536 9252}}
Ред 62: Ред 61:
{{СОРТКАТ:Хаджихристов, Иван}}
{{СОРТКАТ:Хаджихристов, Иван}}
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Български преводачи на рускоезична литература]]
[[Категория:Родени в Стара Загора]]
[[Категория:Родени в Стара Загора]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Български преводачи на рускоезична литература]]

Текуща версия към 15:03, 8 май 2022

Иван Хаджихристов
ПсевдонимИ. Жарин, Mefisto, Mefisto-Жарин, Pontifex Maximus
Роден1 април 1892 г.
Починал23 декември 1970 г. (78 г.)
Професияпоет, преводач
Националност България
Жанрстихотворение
ТечениеСимволизъм

Повлиян от

Иван Мирчев Хаджихристов е български поет и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 април 1892 г. в Стара Загора. Завършва гимназия в родния си град. Бил е подсекретар на Окръжния съд и завеждащ Градската библиотека. В отделни периоди е уредник на Радио Стара Загора (1937 – 1939) и началник на отдел „Наука и изкуство“ в Общинския народен съвет.

Негови стихове се печатат в списанията „Златорог“, „Везни“, „Литературен глас“, „Хризантеми“, „Съвременник“ и други. През 1926 г. става част от литературния кръг „Стрелец“.

Превежда редица руски и унгарски автори (Имре Мадач, Абрахам Барчай)[1].

През 1925 г. Гео Милев го включва в своята „Антология на българската поезия“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хаджихристов е повлиян от Николай Лилиев. Творбите му могат да се характеризират като късен символизъм[2], а най-характерен пример за това литературно течение са поемата „Гибел“ и стихотворението „Анна“[3].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тринадесет мистерии“ (в съавторство с Иван Мирчев, 1921),
  • „Гибел“ (1924)
  • „Елен и гора“ (1938)
  • „Денят“ (1961)
  • „Избрани стихотворения“ (1963)
  • „Месецът слиза зад мен“ (1968)
  • „Избрани произведения“ (1969)
  • „Марсианско вино“ (1983)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]