Марийски език: Разлика между версии
кат |
|||
Ред 73: | Ред 73: | ||
* Wichmann Y., Tscheremissische Texte mit Wörterverzeichnis und grammatikalischem Abriss, Helsingfors, 1923 (речник и граматика); |
* Wichmann Y., Tscheremissische Texte mit Wörterverzeichnis und grammatikalischem Abriss, Helsingfors, 1923 (речник и граматика); |
||
* Räsänen, Die tatarischen Lehnwörter im Tscheremissischen, Helsinki, 1923. |
* Räsänen, Die tatarischen Lehnwörter im Tscheremissischen, Helsinki, 1923. |
||
[[Категория:Угро-фински езици]] |
|||
[[br:Tcheremiseg]] |
[[br:Tcheremiseg]] |
Версия от 21:40, 22 ноември 2007
Марийски език Марий йылме | |
Страна | Русия, Марий Ел, Башкортостан |
---|---|
Говорещи | 600 000 |
Писменост | Кирилица |
Систематизация по Ethnologue | |
Уралски Угро-фински Фино-волжски марийски | |
Официално положение | |
Официален в | Мари Ел |
Регулатор | - |
Кодове | |
ISO 639-1 | chm |
ISO 639-2 | chm, mhr, mrj |
ISO 639-3 | chm |
Марийски език в Общомедия |
Марийски език е един от угро-финските езици. Говори се от марийците, предимно в Република Марий Ел и Башкортостан. Старото му название е «черемиски език».
Принадлежи към финската подгрупа (заедно с прибалтийско-финските, мордовските, удмуртския език и езиците сами и коми ). Освен в Република Мари Ел е разпространен също покрай р. Вятка чак до Урал. В марийския език има две наречия: едното, раzпространено по р. Волга (около Козмодемянск), а другото около град Йошкар-Ола.
История
Историята на марийския език е сравнително малко изучена. Известно е, че се е оформил като марийски език в Поволожието, по на запад от съвременното си разпространение. Заемките в марийския дават донякъде сведения за хронологичното му развитие. Например преходът на [с] в [ш] е започнал не по-рано от 13 век, под татарско влияние. Първите изследвания на марийския език датират от началото на 18 век. Първата граматика е «Черемисская грамматика», издадена в Казан през 1837 (без автор). С изследвания на марийския език се занимават руски, финландски и унгарски езиковеди. По времето на СССР с изследвания на марийския език се занимават основно марийски учени. Марийският език не е достатъчно изучен.
Граматика
Марийският език е аглутинативен език. Както в повечето угро-фински езици и в марийския е налице силно развито склонение на имената (много падежи, две числа, седем рода — един безпритежателен и шест притежателни, а именно „мой“, „твой“, „негов“, „наш“, „ваш“, „техен“) и сравнително слабо развито спрежение. В синтаксиса отсъстват съгласуване, освен съгласуване на глагола със съществителното по лице и число, и употреба на отрицателен глагол, при който главният глагол се заменства от особени отглаголни спомагателни фоми.
Пример за склонение на думата книга (заета от руски)
- именителен книга
- родителен книган
- дателен книгалан
- винителен книгам
- местен книгала (в книгата)
- компаратив книгаге
- комитатитив книгаште (с книгата)
- илатив книгашке (към книгата)
- латив книгаш
Притежанието се изразява чрез окончания
- книгам - книгамвлак (моя книга/мои книги)
- книгат - книгатвлак (твоя книга/твои книги)
- книгажe - книгажeвлак (негова/нейна книга/негови/нейни книги)
- книгана - книганавлак (наша книга/наши книги)
- книгада - книгадавлак (ваша книга/ваши книги)
- книгашт - книгаштвлак (тяхна книга/техни книги)
Речников състав
В речниковия състав на марийския език са установени много наслоявания. От времето преди н.е. са заемките от индоевропейските езици от Балканския полуостров и югоизточна Европа. Има много заемки от езика на волжките българи, което се обяснява с продължителни контакти на марийците с волжските българи. От по-късен период са заемките от татарския и руския език. След създаването на СССР започва масово проникване на термини от международната лексика.
Фонетика
Марийският език използва руския вариант на кирилицата, като има добавени букви с диакритични знаци: гласни звукове [а], [о], [у], [ä], [ö], [ÿ], [э], [e], [и], [ы̆], [ӹ]; съгласни звукове [б], [в], [г], [д], [ж], [з], [к], [л], [ль], [м], [н], [нь], [п], [р], [с], [т], [ц], [ч], [ш]. Във фонетично отношение марийският език е доста своеобразен, понеже и гласните, и съгласните се подчиняват на вокалната хармония. Ако някоя сричка съдържа [а], [о], [у] или [ы̆], то следващите срички може да съдържат освен [э] и [и] само [а], [о], [у] или [ы̆]; ако пък някоя сричка съдържа [ä], [ö], [ÿ] или [ӹ], то в следващите срички може да съдържат освен [э] и [и] само [ä], [ö], [ÿ] или [ӹ]. В срички съдържащи [ä], [ö], [ÿ], [ӹ], [э] и [и] съгласните (освен [ль] и [нь], които са винаги меки) звучат по-меко.
Литература
- Троицкий В. П., Черемисско-русский словарь, Казань, 1894;
- Васильев В. М., Записки по грамматике народа мари, Казань, 1918;
- Шорин В. С., Маро-русский словарь горного наречия, Казань, 1920;
- Кармазин Г. Г., Материалы к изучению марийского языка, Краснококшайск, 1925;
- Его же, Учебник марийского языка лугово-восточного наречия, Йошкар-Ола, 1929;
- Васильев В. М., Марий Мутэр (словарь), Центриздат, М., 1929;
- Castrén M. A., Elementa grammaticae tscheremissicae, Kuopio, 1845;
- Wiedemann F., Versuch einer Grammatik der tscheremissischen Sprache, SPB, 1847 ;
- Budenz J., Erdei és hegyi cseremisz szótár, Pest, 1866 (марийско-унгарски речник);
- Szilasi M., Cseremisz szótár, Budapest, 1901 (марийско-унгарски речник);
- Ramstedt C., Bergtscheremissische Sprachstudien, Helsingfors, 1902 (съдържа и марийско-немски речник);
- Beke О., Cseremisz nyelvtan, Budapest, 1911 (граматика);
- Räsänen M., Die tschuwassischen Lehnwörter im Tscheremissischen, Helsinki, 1920;
- Lewy E., Tscheremissische Grammatik, Lpz., 1922;
- Wichmann Y., Tscheremissische Texte mit Wörterverzeichnis und grammatikalischem Abriss, Helsingfors, 1923 (речник и граматика);
- Räsänen, Die tatarischen Lehnwörter im Tscheremissischen, Helsinki, 1923.