Радка Кушлева: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
еми като е от сайта на радиото...Премахната редакция 1404563 на 193.41.113.227 (б.) |
|||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
[[Категория:Певци от Родопската фолклорна област|Кушлева, Радка]] |
[[Категория:Певци от Родопската фолклорна област|Кушлева, Радка]] |
||
{{българи-мъниче}} |
{{българи-мъниче}} |
||
Текст от сайта на националното Радио. Автор: Лозанка Пейчева |
|||
Българска народна музика |
|||
Гласовете на България: Радка Кушлева – сладкогласният славей на Родопите |
|||
Родена в Широка лъка, Смолянско, Радка Кушлева (07 юли 1926–1984) е наследница на музикално надарен род. Баба й, по майчина линия, Мария Седенкова от с. Гела е била най-популярната певица в Средните Родопи, доживяла с бистра памет и песен на уста 99-годишна възраст. От баба си Мария, Радка наследява най-хубавите си песни и получава първите уроци. Чичо й Паун Кушлев е един от най-именитите родопски гайдари. Много песни запомня и от майка си Цонка Седенкова, която си спомня как Радка едва 2-годишна изпяла песента “Заспало е челебийче”. |
|||
Първи стъпки в професионалната певческа кариера Радка Кушлева прави в Радио Скопие (1942) – 16-годишната ученичка в Скопското стопанско училище е одобрена от комисията начело с Иван Кавалджиев и започва да пее два пъти седмично пред микрофона на радиото родопски песни. Това е първото излизане на родопската песен в радиоефира. Съпровождана от известни музиканти (Карло Алиев и Кореняшката група, Борис Карлов, Оркестъра на Иван Кавалджиев), Радка Кушлева популяризира родопските бисери “Бела съм бела, юначе”, “Заспало е челебийче”, “Радо мари, бела Радо”. |
|||
През 1945 г. Радка Кушлева е една от основателките и първа солистка на самодейния фолклорен ансамбъл в Широка лъка. Заедно със съпруга си Асен Попчев (тамбурист и цигулар) основават концертна група с която обикалят Родопите. През втората половина на 40-те Радка Кушлева обикаля Родопите и събира архаични родопски песни от местни певици, които включва в репертоара си (“Въз подзиме съм легнала”, “Пустиян Салих без сабор”). От 1948 г. датират и първите й изяви в Радио София, където пее с групите на Иван Кавалджиев и Иван Кирев. През 1950 г. тя записва в радиото около 70 родопски песни, съпровождана от Коста Колев, Угърчинската група, Тракийската тройка. През 1951 г. става една от основателките и първа солистка на Фолклорния ансамбъл в Пловдив. Известно време пее във вокалната група на Радио София “Росна китка”, но най-продължителна е певческата й дейност с концертната група “Наша песен”. Заедно с Борис Машалов, Борис Карлов, Мита Стойчева, Радка Кушлева неколкократно обикаля България и популяризира родопската песен. |
|||
Освен като солистка, Радка Кушлева става известна със създадените от нея семеен квартет и секстет “Сестри Кушлеви” (заедно със сестрите й Мария, Анка и Стефка, към които по-късно се присъединяват дъщерите на Радка – Цонка и Диди). С тази формация се свързват едни от първите пробиви на фолклорната песен в българската попмузика (естрадна музика). Кушлеви записват песни с попзвездата Емил Димитров, жънат успехи по света. Концертите им във Франция, Белгия, Гърция, Югославия, Съветския съюз са повече от 2000. |
|||
Концертният репертоар на Радка Кушлева е включвал стотици песни от различни диалектни области. В историята на българската народна музика тя остава като първият родопски славей. Във фонотеката на БНР се съхраняват десетки от родопските бисери, записани за първи път от Радка Кушлева и продължаващи да вдъхновяват следващи поколения изпълнители и аранжори. На Радка Кушлева дължим популярността на песните: “Бела съм бела, юначе”, “Глава ли те боли, сино мой”, “Кадона седи в бахчона”, “Кожильо, писан и шерян”, “Коньо, коньо, хранен коньо”, “Руфинка болна легнала”, “Торнал Тодьо”, “Стига ми се, момне ле, навдигай”. |
|||
Неслучайно наричат Радка Кушлева “родопският славей”. Тя притежава висок, красив, едновременно излъчващ блясък и мекота глас. Събирайки самородните родопски песенни бисери, Радка Кушлева ги шлифова. Майка й и баба й споделят пред фолклористите Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев: “Радка пее нашите песни, от нас ги е научила, ала тя по ги върти, по ги кърши, оширява ги и затова звучат по-хубаво от нашите, по-богати са”. За да запази посланието на текста в някои от безмензурните песни, тя редува пеене с рецитация, при което интонира словото като песен и плач. Достойнство на нейното певческо майсторство е пеенето леко, естествено, сякаш без усилие – слушателят не може да усети напрежение дори в моментите на сложно мелодично орнаментиране. |
|||
Певческа и музикална дарба, трудолюбие, събирачество, интелект, креативност – всичко това прави Радка Кушлева неповторимо явление в българската фолклорна музика. |
|||
Затова песните й продължават да звучат и днес, когато вече я няма – съхранени с оригиналния й глас във фонотеката на БНР, подмладявани от следващи поколения певци, изучавани от възпитаниците на СМУ в Широка лъка. От 1993 г. там се провежда конкурс “С песните на Радка Кушлева” – културна проява, която доказва, че Радка Кушлева продължава да има последователи и почитатели. |
|||
Версия от 22:24, 3 януари 2008
| Радка Кушлева | |
| българска народна певица | |
 | |
| Родена |
с. Широка лъка, България |
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Стефка Кушлева |
Радка Кушлева е българска народна певица, изпълнителка на родопски фолклор.
Радка Кушлева е родена в семейството на певци и гайдари, а самата тя от малка пее. Първите ѝ записи за Българското национално радио са от 1950 година, когато Радка е на 24.
Заедно със сестрите си Мария, Анка и Стефка сформира вокалния квартет „Сестри Кушлеви“, с който правят много записи и концерти в България и по света. Освен на този квартет, Кушлева е член и на ансамбъла „Наша песен“, в който пеят още Мита Стойчева, Лалка Павлова, Борис Машалов, Славка Секутова и Илка Стоянова.
Заради мекотата на тембъра ѝ, наричат Кушлева „славеят на Родопите“.[1] В нейна памет, в родното ѝ село Широка лъка се организира национален конкурс-надпяване „С песните на Радка Кушлева“.
Дъщеря ѝ, Диди Кушлева е известна българска акордеонистка.
