Димитър Влахов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
 
Ред 3: Ред 3:
== Биография ==
== Биография ==


Роден е на 8 ноември 1878 г. в гр. [[Кукуш]], [[Беломорска (Егейска) Македония]]. Племенник е инж. Христо Станишев, един от ръководителите на [[Върховен Македоно-одрински комитет|Върховния Македоно-одрински комитет]]. През 1894-1897 г. учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], но е изключен поради участието си в ученически бунт. По-късно завършва средното си образование в [[Първа мъжка гимназия]] в [[София]], след което е учител в Белоградчик. Учил Химия в няколко университета в Германия и Швейцария, но дипломирал през 1903 в [[Софийски университет|Софийския университет]].
Роден е на 8 ноември 1878 г. в гр. [[Кукуш]], [[Беломорска (Егейска) Македония]]. Племенник е на инж. Христо Станишев, един от ръководителите на [[Върховен Македоно-одрински комитет|Върховния Македоно-одрински комитет]]. През 1894-1897 г. учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]], но е изключен поради участието си в ученически бунт. По-късно завършва средното си образование в [[Първа мъжка гимназия]] в [[София]], след което е учител в Белоградчик. Учил Химия в няколко университета в Германия и Швейцария, но дипломирал през 1903 в [[Софийски университет|Софийския университет]].


През 1903 г. като български поданик отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, но избягва от нея и започва работа като учител в българската мъжка гимназия в [[Солун]], където заедно с Г. Мончев ръководи солунската организация на ВМОРО. През лятото на 1904 г. е арестуван, което е причина органите на [[Българска екзапхия|Екзархията]] да видят в него заплаха за учебното дело в Солун и да го уволнят. През 1904-1905 г. е в Швейцария, където се движи предимно в социалистически кръгове. През 1905 г. се завръща в България, където е осъден на три месеца затвор като дезтьор от българката войска. По-късно е учител в [[Казанлък]]. През 1908 г. отново за кратко време е назначен за учител в Българската мъжка гимназия в Солун.
През 1903 г. като български поданик отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, но избягва от нея и започва работа като учител в българската мъжка гимназия в [[Солун]], където заедно с Г. Мончев ръководи солунската организация на ВМОРО. През лятото на 1904 г. е арестуван, което е причина органите на [[Българска екзапхия|Екзархията]] да видят в него заплаха за учебното дело в Солун и да го уволнят. През 1904-1905 г. е в Швейцария, където се движи предимно в социалистически кръгове. През 1905 г. се завръща в България, където е осъден на три месеца затвор като дезтьор от българката войска. По-късно е учител в [[Казанлък]]. През 1908 г. отново за кратко време е назначен за учител в Българската мъжка гимназия в Солун.


След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] се включва активно в политическия живот на българите в Македония. Влахов е сред ръководителите на създадената в Солун от т.нар Серска група във ВМОРО (или санданисти) [[Народна федеративна партия]]. Той се обявява в защита на младотурците, с чиято подкрепа е избран за един от двамата санданистки депутати в отоманския парламент (заедно с [[Христо Далчев]], баща на поета [[Атанас Далчев]] и склуптора [[Любомир Далчев]]). Междувременно се включва в дейността на Солунската социалистическа федерация, а през 1912 г. отново е избран за депутат в Отоманския парламент.
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] се включва активно в политическия живот на българите в Македония. Влахов е сред ръководителите на създадената в Солун от т.нар Серска група във ВМОРО (или санданисти) [[Народна федеративна партия]]. Той се обявява в защита на младотурците, с чиято подкрепа е избран за един от двамата санданистки депутати в отоманския парламент (заедно с [[Христо Далчев]], баща на поета [[Атанас Далчев]] и скулптора [[Любомир Далчев]]). Междувременно се включва в дейността на Солунската социалистическа федерация, а през 1912 г. отново е избран за депутат в Отоманския парламент.


След Балканските войни заема различни български дипломатически и административни длъжности - консул в Одеса (1914-1915), български окръжен управител в [[Прищина]] (1916), търговски представител в [[Киев]] (1918) и [[Виена]] (1923). През 1924 г. съдейства за подписването във Виена на т.нар. [[Майски манифест]], с който [[ВМРО]] се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Агитацията в полза на манифеста и ключова му роля в преговорите със съветските представители дават основание на ръководителите на ВМРО да го обвинят, че не се е съобразил с интересите на македонското освободително движение, а се е продал на съветските пратеници.
След Балканските войни заема различни български дипломатически и административни длъжности - консул в Одеса (1914-1915), български окръжен управител в [[Прищина]] (1916), търговски представител в [[Киев]] (1918) и [[Виена]] (1923). През 1924 г. съдейства за подписването във Виена на т.нар. [[Майски манифест]], с който [[ВМРО]] се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Агитацията в полза на манифеста и ключова му роля в преговорите със съветските представители дават основание на ръководителите на ВМРО да го обвинят, че не се е съобразил с интересите на македонското освободително движение, а се е продал на съветските пратеници.


На основата на принципите на Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с комунистическите движения през октомври 1925 г. във Виена Димитър Влахов участва в създаването на т.нар. ВМРО (обединена) - органицзация, която има сравнително малко влияние в различните дялове на Македония. От същата година Д. Влахов е и член на БКП. В периода 1924-1932 е един от редакторите на сп. "Балканска федерация", а през 1925-1933 г. - и на органа на ВМРО (об.) "Македноско дело" (Виена, [[Берлин]], [[Париж]]). От 1936 до 1944 г. Димитър Влахов живее в [[СССР]], а през 1944 г. се връща в [[Македония]], където заема най-висши партийни и държавни длъжности. Избан е и за подпредседател на Президиума на Съюзното събрание на Федеративна Народна Република Югославия.
На основата на принципите на Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с комунистическите движения през октомври 1925 г. във Виена Димитър Влахов участва в създаването на т.нар. ВМРО (обединена) - организация, която има сравнително малко влияние в различните дялове на Македония. От същата година Д. Влахов е и член на БКП. В периода 1924-1932 е един от редакторите на сп. "Балканска федерация", а през 1925-1933 г. - и на органа на ВМРО (об.) "Македонско дело" (Виена, [[Берлин]], [[Париж]]). От 1936 до 1944 г. Димитър Влахов живее в [[СССР]], а през 1944 г. се връща в [[Македония]], където заема най-висши партийни и държавни длъжности. Избан е и за подпредседател на Президиума на Съюзното събрание на Федеративна Народна Република Югославия.


Умира на 7 юни 1953 година в [[Белград]].
Умира на 7 юни 1953 година в [[Белград]].



== Политически възгледи ==
== Политически възгледи ==

Версия от 17:51, 30 април 2005

Димитър Янакиев Влахов е политически деец от Македония, журналист, активист на ВМОРО, а след 20-те години на 20 век - идеолог на македонизма.

Биография

Роден е на 8 ноември 1878 г. в гр. Кукуш, Беломорска (Егейска) Македония. Племенник е на инж. Христо Станишев, един от ръководителите на Върховния Македоно-одрински комитет. През 1894-1897 г. учи в Солунската българска мъжка гимназия, но е изключен поради участието си в ученически бунт. По-късно завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в София, след което е учител в Белоградчик. Учил Химия в няколко университета в Германия и Швейцария, но дипломирал през 1903 в Софийския университет.

През 1903 г. като български поданик отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, но избягва от нея и започва работа като учител в българската мъжка гимназия в Солун, където заедно с Г. Мончев ръководи солунската организация на ВМОРО. През лятото на 1904 г. е арестуван, което е причина органите на Екзархията да видят в него заплаха за учебното дело в Солун и да го уволнят. През 1904-1905 г. е в Швейцария, където се движи предимно в социалистически кръгове. През 1905 г. се завръща в България, където е осъден на три месеца затвор като дезтьор от българката войска. По-късно е учител в Казанлък. През 1908 г. отново за кратко време е назначен за учител в Българската мъжка гимназия в Солун.

След Младотурската революция се включва активно в политическия живот на българите в Македония. Влахов е сред ръководителите на създадената в Солун от т.нар Серска група във ВМОРО (или санданисти) Народна федеративна партия. Той се обявява в защита на младотурците, с чиято подкрепа е избран за един от двамата санданистки депутати в отоманския парламент (заедно с Христо Далчев, баща на поета Атанас Далчев и скулптора Любомир Далчев). Междувременно се включва в дейността на Солунската социалистическа федерация, а през 1912 г. отново е избран за депутат в Отоманския парламент.

След Балканските войни заема различни български дипломатически и административни длъжности - консул в Одеса (1914-1915), български окръжен управител в Прищина (1916), търговски представител в Киев (1918) и Виена (1923). През 1924 г. съдейства за подписването във Виена на т.нар. Майски манифест, с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Агитацията в полза на манифеста и ключова му роля в преговорите със съветските представители дават основание на ръководителите на ВМРО да го обвинят, че не се е съобразил с интересите на македонското освободително движение, а се е продал на съветските пратеници.

На основата на принципите на Майския манифест на ВМРО за сътрудничество с комунистическите движения през октомври 1925 г. във Виена Димитър Влахов участва в създаването на т.нар. ВМРО (обединена) - организация, която има сравнително малко влияние в различните дялове на Македония. От същата година Д. Влахов е и член на БКП. В периода 1924-1932 е един от редакторите на сп. "Балканска федерация", а през 1925-1933 г. - и на органа на ВМРО (об.) "Македонско дело" (Виена, Берлин, Париж). От 1936 до 1944 г. Димитър Влахов живее в СССР, а през 1944 г. се връща в Македония, където заема най-висши партийни и държавни длъжности. Избан е и за подпредседател на Президиума на Съюзното събрание на Федеративна Народна Република Югославия.

Умира на 7 юни 1953 година в Белград.

Политически възгледи