Офицерски бунт (1887): Разлика между версии
определение |
кат |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=126890&postcount=4 Форуми Бойна слава: Неосъществените генерали] |
* [http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=126890&postcount=4 Форуми Бойна слава: Неосъществените генерали] |
||
[[Категория:История на България (1878-1918)]] |
[[Категория:История на България (1878-1918)]] |
||
[[Категория:Русе]] |
|||
[[Категория:Силистра]] |
Версия от 09:58, 13 юли 2008
Офицерският бунт от 1887 г. е опит за военен преврат в България, организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския преврат от август 1886 г. В заговора от 1887 г. се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни.
История
В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Атанас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града.
Примерът му е последван само от началника на Русенския гарнизон - майор Атанас Узунов на 19 февруари. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, правителството предприема бързи мерки за потушаване на бунта в Силистра и Русе.
Заловените организатори и участници са осъдени по бърза процедура и на 22 февруари 1887 г. са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков.