Никола Мавродинов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 30: | Ред 30: | ||
* Византийската и старобългарската архитектура. — Родина, 1938/1939,№2,140—155; |
* Византийската и старобългарската архитектура. — Родина, 1938/1939,№2,140—155; |
||
* |
* Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. —МПр, 1942, № 2, 1—25; № 4, 88—129; |
||
* Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. —СпБАН, 63, 1942, 91—116; |
* Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. —СпБАН, 63, 1942, 91—116; |
||
Ред 56: | Ред 56: | ||
* Изкуството на Бълг. възраждане. 1957, 460 с; |
* Изкуството на Бълг. възраждане. 1957, 460 с; |
||
* Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото |
* Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с; |
||
* Старобългарското изкуство. XI—XVІІІ в. 1966, 160 с; |
* Старобългарското изкуство. XI—XVІІІ в. 1966, 160 с; |
Версия от 21:06, 28 октомври 2008
Никола Мавродинов | |
български учен | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Петър Мавродинов |
Съпруга | Вера Иванова-Мавродинова |
Деца | Лиляна Мавродинова |
Никола Петров Мавродинов е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
Биография
Завършва история на изкуството и археология в гр. Лиеж, Белгия, (1928 г). Асистент в Народния музей в София 1931—1934. Уредник в същия музей (1934—1944 г.). Директор на Археолог. музей при БАН (1944—1949 г.). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954—1958 г.), по история на българскоото изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955—1958 г.). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.
Библиография
- Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. —ГПлНБ, 1926, 21—53;
- Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931,188 с;
- Външната украса на старобългарските църкви. —ИБАИ, 8, 1934, 262—330;
- Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). — Мадара, 2, 1936, 155—272;
- Проучвания върху старобълг. изкуство. —ГНАМ, 6, 1936, 323—381;
- Византийската и старобългарската архитектура. — Родина, 1938/1939,№2,140—155;
- Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. —МПр, 1942, № 2, 1—25; № 4, 88—129;
- Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. —СпБАН, 63, 1942, 91—116;
- Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с;
- Старобългарска живопис. 1946, 196 с;
- Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с;
- Разкопки и проучвания в Плиска. — РП, 3, 1948, 159—170;
- Родословното дърво на царица Елена в Матейче. -ИБИД 22-24, 1948, 203-213;
- Обща история на изкуството. Ч. 1.1950, 139 с; Ч.2, 1951, 110 с; Ч. 3. 1952, 127 с;
- Античната гробница в Казанлък. - Изкуство, 1950, № 4,21-32;
- Живопись античной гробницы в Казанлыке. -ВДИ (М.), 1954, № 2, 152-173;
- Византийската архитектура. 1955, 180 с;
- Връзките между българското и руското изкуство. 1955,180 с;
- Изкуството на Бълг. възраждане. 1957, 460 с;
- Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с;
- Старобългарското изкуство. XI—XVІІІ в. 1966, 160 с;
- Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.
За Никола Мавродинов
- Паскалева, К. - Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на бълг.
изкуствовед и археолог. — Изкуство, 1968, № 3, 36—40;
- Член-кореспондент проф.Никола Мавродинов. - ИП, № 3, 129-131.