Константин VI: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: sv:Konstantin VI
мъничето порасна
Ред 1: Ред 1:
'''Константин VI''' ([[гръцки]]: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) ([[771]]–[[797]] или [[805]] г.) е византийски император от [[780]] до [[797]] година.
'''Константин VI''' ([[гръцки]]: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) ([[771]]–[[797]]) е [[Византия|византийски]] император от [[780]] до [[797]] година.

Син на [[Лъв IV]], Константин VI е последният представител на [[Исаврийска династия|Исаврийската династия]]. Наследява престола, когато все още е малолетен. До 790 г. фактически управител на [[Византия]] е майка му, [[Ирина Атинянката|Ирина]]. През този период се случват няколко важни събития. През 782 г. голямо нашествие на [[Абасиди|арабите]] води до опустошаване на [[Мала Азия]] до [[Босфор]]а. Година по-късно (783 г.) византийска експедиция в Тесалия и Епир води до подчиняване на тамошните славянски племена. През 787 г. се състои [[Никейски събор (787)|Никейският църковен събор]], който заклеймява [[Иконоборство|иконоборската доктрина]]<ref>Мутафчиев (1995), II: 59-63</ref>.
{{мъниче}}

През 790 г. въстание на арменските и анатолийските войски принуждава Ирина да се откаже от властта в полза на сина си. Самостоятелното управление на Константин преминава в неуспешни войни с българите в Тракия. Претърпял поражения при Проват през 791 и [[Битка при Маркели (792)|при Маркели]] през 792 г., императорът е принуден да откупи мира с българите, като се задължи да плаща данък на [[кан (титла)|кан]] [[Кардам]]. През 796 г. този договор е разтрогнат. Последвалите военни действия приключват без победител.<ref>Златарски (1970), I/1: [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_4.html 315-320] (26.11.2008)</ref>

През юли 797 г. Константин VI става жертва на заговор, организиран от Ирина. По заповед на майка си сваленият император е ослепен<ref>Мутафчиев (1995), II: 67</ref>.

== Източници ==
* Мутафчиев, П. ''Лекции по история на Византия'', Том II, Изд. „Анубис“, София 1995, ISBN 954-426-063-3 (т. 2)
* Златарски, В. [http://www.promacedonia.org/vz1a/index.html ''История на българската държава през средните векове'', том I, част 1], София 1970, Изд. „Наука и изкуство“ (от „Книги за Македония“, 26.11.2008)

== Бележки ==
<references />


{{пост начало}}
{{пост начало}}
{{пост|[[Византийски император]]|[[780]]| [[797]]|[[Лъв IV]]|[[Ирина Атинянката]]}}
{{пост|[[Византийски император]]|[[780]]| [[797]]|[[Лъв IV]]|[[Ирина Атинянката]]}}
{{пост край}}
{{пост край}}



[[Категория:Византийски императори]]
[[Категория:Византийски императори]]

Версия от 21:12, 26 ноември 2008

Константин VI (гръцки: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) (771797) е византийски император от 780 до 797 година.

Син на Лъв IV, Константин VI е последният представител на Исаврийската династия. Наследява престола, когато все още е малолетен. До 790 г. фактически управител на Византия е майка му, Ирина. През този период се случват няколко важни събития. През 782 г. голямо нашествие на арабите води до опустошаване на Мала Азия до Босфора. Година по-късно (783 г.) византийска експедиция в Тесалия и Епир води до подчиняване на тамошните славянски племена. През 787 г. се състои Никейският църковен събор, който заклеймява иконоборската доктрина[1].

През 790 г. въстание на арменските и анатолийските войски принуждава Ирина да се откаже от властта в полза на сина си. Самостоятелното управление на Константин преминава в неуспешни войни с българите в Тракия. Претърпял поражения при Проват през 791 и при Маркели през 792 г., императорът е принуден да откупи мира с българите, като се задължи да плаща данък на кан Кардам. През 796 г. този договор е разтрогнат. Последвалите военни действия приключват без победител.[2]

През юли 797 г. Константин VI става жертва на заговор, организиран от Ирина. По заповед на майка си сваленият император е ослепен[3].

Източници

Бележки

  1. Мутафчиев (1995), II: 59-63
  2. Златарски (1970), I/1: 315-320 (26.11.2008)
  3. Мутафчиев (1995), II: 67
Лъв IV Византийски император (780 – 797) Ирина Атинянката