Седми вселенски събор

Седмият вселенски събор или Вторият никейски събор се провежда от 24 септември до 13 октомври 787 г. в град Никея (днес Изник). Свикан е от императрица Ирина и се ръководи от константинополския патриарх Тарасий. Целта му е осъждане на иконоборското учение, наложено във Византия от император Лъв III.

Подготовка

Подготовката за нов Вселенски събор изисква да се избере нов патриарх, който да смени починалия си предшественик. При прослушването на кандидатите в двореца Магнаура, Ирина предложила императорския секретар Тесарий. Другите епископи иконоборци, които били там, не се съгласили, защото не желаели нов събор, който отново да позволи иконопочинането. Позовали се и на факта, че Тесарий не е в лоното на църквата. Тесарий не бил приет. Ирина го въвела набързо в църковната йерархия и на 25 декември 784 г. Константинопол посрещнал новия си вселенски патриарх. След това императрицата изпраща послание за свикване на нов Вселенски събор, включително и до римския папа Адриан.

На 27 октомври 785 година пристигнало послание от папата, в което той подкрепя Ирина в това ѝ начинание, но за да признае събора, искал да бъдат изпълнени следните правила:

– съборът от 754 г. да бъде анатемосан в присъствието на папските легати;

– императрицата и сенатът да признаят неприкосновеността на папските пратеници;

– връщането в римския диоцез на Южна Италия, която по-рано папа Лъв III предал под юрисдикцията на цариградския патриарх;

– константинополският патриарх да не се титулува вселенски.

Разгонването на събора от 786 г.

Откриването на събора било насрочено за 7 август 786 г. в Константинопол. Епископите в града започнали преговори за саботаж на събора. Така на 6 август пред патриаршеския храм се провел митинг. Това не уплашило Ирина и на следващия ден тържествено е открит Седмият вселенски събор. Докато в храма, където заседавали, се четяло Евангелието, група въоръжени войници нахлула и заплашила със смърт присъстващите, ако внесат в храма идоли (икони). Присъстващите не могли да направят друго, освен да се разотидат.

Това не обезкуражило Ирина. От мерки за безопасност тя премества императорския двор в Тракия, а столичните легиони иконоборци са пратени в Мала Азия, където настъпват арабите.

Ирина пак свиква събор, но този път в Никея, за да подсигури неприкосновеността на присъстващите там епископи.

Съборът от 787 г.

На 24 септември е открит тържествено Вторият никейски събор, на който императрицата не присъства лично, но изпраща представители. Проведени са общо осем заседания, по чиито решения иконопочитанието е узаконено, а на четвъртото заседание в заседателната зала е внесена икона. Последното заседание е в Константинопол и Ирина лично присъства на него. На 23 октомври съборът е закрит.

Литература

Lamberz, Erich (Hrsg.): Concilium universale Nicaenum secundum. Concilii Actiones I-III (Acta Conciliorum Oecumenicorum 2,3,1), Berlin, New York 2008
Ralf van Bühren: Kunst und Kirche im 20. Jahrhundert. Die Rezeption des Zweiten Vatikanischen Konzils, Verlag Ferdinand Schöningh, Paderborn 2008, ISBN 978-3-506-76388-4
Uphus, Johannes Bernhard: Der Horos des Zweiten Konzils von Nizäa 787. Interpretation und Kommentar auf der Grundlage der Konzilsakten mit besonderer Berücksichtigung der Bilderfrage, Verlag Ferdinand Schöningh, Paderborn 2004, ISBN 978-3-506-74729-7
Die ikonoklastische Synode von Hiereia 754. STAC 15, Tübingen 2002

Външни препратки

Dokumente