Главен управител на Източна Румелия: Разлика между версии
м [[Категория:Държавни институции в Източна Румелия |
кат |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Главният управител''' ('''генерал-губернатор''') '''на Източна Румелия''' е най-висшият служител в [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] на [[Източна Румелия]]. Той се назначава за срок от 5 години от [[султан]]a на [[Османската империя]] със съгласието на всички държави, подписали [[Берлински договор|Берлинския договор]]. |
'''Главният управител''' ('''генерал-губернатор''') '''на Източна Румелия''' е най-висшият служител в [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] на [[Източна Румелия]]. Той се назначава за срок от 5 години от [[султан]]a на [[Османската империя]] със съгласието на всички държави, подписали [[Берлински договор|Берлинския договор]]. |
||
Главният управител назначава правителството, окръжните управители и [[Върховен съд (Източна Румелия)|Върховния съд]], главнокомандващ е на областната милиция, свиква [[Областно събрание|Областното събрание]] и предлага [[бюджет]]а на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с [[Постоянен комитет|Постоянния комитет]], нормативни актове със силата на [[закон]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 65}}</ref> |
|||
За времето от приемането на [[Органически устав|Органическия устав]] на Източна Румелия през [[1879]] година до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] година постът на главен управител е заеман от двама души: [[Александър Богориди]] (1879-1884) и [[Гаврил Кръстевич]] (1884-1885). Съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]], след 1885 година султанът назначава за главен управител на Източна Румелия [[княз на българите|княза на българите]], първоначално [[Александър I]], а след това [[Фердинанд I]]. През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година. |
|||
За времето от приемането на [[Органически устав|Органическия устав]] на Източна Румелия през [[1879]] година до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] година постът на главен управител е заеман от двама души: |
|||
* [[Александър Богориди]] (1879-1884) и |
|||
* [[Гаврил Кръстевич]] (1884-1885). |
|||
Съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]] след 1885 година султанът назначава за главен управител на Източна Румелия [[княз на българите|княза на българите]]: |
|||
* първоначално [[Александър I]], |
|||
* а след това [[Фердинанд I]]. |
|||
През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
[[Категория:Държавни институции в Източна Румелия]] |
[[Категория:Държавни институции в Източна Румелия]] |
||
[[Категория:Правителствени лидери| ]] |
|||
Версия от 18:02, 2 януари 2009
Главният управител (генерал-губернатор) на Източна Румелия е най-висшият служител в изпълнителната власт на Източна Румелия. Той се назначава за срок от 5 години от султанa на Османската империя със съгласието на всички държави, подписали Берлинския договор.
Главният управител назначава правителството, окръжните управители и Върховния съд, главнокомандващ е на областната милиция, свиква Областното събрание и предлага бюджета на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с Постоянния комитет, нормативни актове със силата на закон.[1]
За времето от приемането на Органическия устав на Източна Румелия през 1879 година до Съединението през 1885 година постът на главен управител е заеман от двама души:
- Александър Богориди (1879-1884) и
- Гаврил Кръстевич (1884-1885).
Съгласно Топханенския акт след 1885 година султанът назначава за главен управител на Източна Румелия княза на българите:
- първоначално Александър I,
- а след това Фердинанд I.
През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на независимостта на България през 1908 година.
Източници
- ↑ Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 65.