Балто-фински езици: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Karadere (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Karadere (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 33: Ред 33:
|15 || 12–13 || 17–18 || 13–14 || 14 || 14 || 8
|15 || 12–13 || 17–18 || 13–14 || 14 || 14 || 8
|}
|}



*Наличие на специални [[притежателни наставки]] (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във [[фински]]: ''kirja-ni'' (книгата ми), ''kirja-si'' (книгата ти), ''kirja-nsa'' (книгата му/и), ''kirja-mme'' (книгата ни), ''kirja-nne'' (книгата ви), ''kirja-nsa'' (книгата им).
*Наличие на специални [[притежателни наставки]] (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във [[фински]]: ''kirja-ni'' (книгата ми), ''kirja-si'' (книгата ти), ''kirja-nsa'' (книгата му/и), ''kirja-mme'' (книгата ни), ''kirja-nne'' (книгата ви), ''kirja-nsa'' (книгата им).
*Наличие на специални [[каузативни]] глаголни наставки; сравнете финските глаголи ''tappaa'' (убивам) и ''tapattaa'' (поръчвам нечие убийство).
*Наличие на специални [[каузативни]] глаголни наставки; сравнете финските глаголи ''tappaa'' (убивам) и ''tapattaa'' (поръчвам нечие убийство).

=== Синтаксис ===
*Базов словоред: SVO ([[подлог]] – [[сказуемо]] – [[допълнение]]).
*Изразяване на [[отрицание|отрицанието]] с помоща на специален [[глагол]]. Пълното [[спрежение]] на отрицателния глагол ''e''- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: ''en lue'' (не чета), ''et lue'' (не четеш), ''ei lue'' (не чете), ''emme lue'' (не четем), ''ette lue'' (не четете), ''eivät lue'' (не четат).






Версия от 20:53, 6 януари 2009

Балто-финските езици принадлежат към групата на угро-финските езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Народите говорещи балто-фински езици живеят по източните брегове на Балтийско море и в района на Ладожското и Онежското езеро. Точният брой на балто-финските езици е все още предмет на дискусия, но най-често срещаната цифра е седем: фински, карелски, вепски, ижорски, вотски, естонски и ливонски.[1] Някои съвременни източници[2] разграничават и въро (смятан също за диалект на естонския), меанкиели (смятан също за диалект на финския) и олонецко-карелски и людски (смятани за диалекти на карелския).

Вътрешна класификация

Балто-финските езици могат да бъдат разделени на две подгрупи:

  • северна група: фински (+ меанкиели), карелски (+ олонецко-карелски и людски), ижорски и вепски;
  • южна група: естонски (+ въро), вотски и ливонски.

Езиците от северната група са географски трудно разчленими. Подобно на южнославянските езици те се преливат един в друг като границата между всеки два съседни езика се състои от множество преходни диалекти.

Обща характеристика

Балто-финските езици са по-синтетични и по-аглутинативни от заобикалящите ги индоевропейски (германски, славянски и балтийски) езици. Степента на синтетичност и аглутинативност на отделните балто-фински езици е различна. Езиците от северната група са като цяло са по-синтетични и по-аглутинативни от езиците от южната група.

Фонетика и фонология

  • Ударението е на първата сричка.
  • Дължината на звуковете определя значението на думите; сравнете финските думи tuli (огън) tuuli (вятър) и tulli (митница).
  • Гласните са с по-голяма честотност от съгласните. Във фински например на всеки 100 гласни се падат по 96 съгласни. За сравнение в руски на всеки 100 гласни се падат по 150 съгласни, а в немски на всеки 100 гласни по 177 съгласни.[3]
  • Има много дифтонги. В естонския например се срещат следните дифтонги: iu, ei, ea, eo, äi, äe, äo, äu, öi, öe, öa, üi, õi, õe, õa, õu, ai, ae, ao, au, oi, oe, oa, ou, ui.

Морфология

  • Липса на граматически род.
  • Богата падежна система; сравнете броя на падежите в отделните езици:
фински карелски вепски ижорски вотски естонски ливонски
15 12–13 17–18 13–14 14 14 8
  • Наличие на специални притежателни наставки (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във фински: kirja-ni (книгата ми), kirja-si (книгата ти), kirja-nsa (книгата му/и), kirja-mme (книгата ни), kirja-nne (книгата ви), kirja-nsa (книгата им).
  • Наличие на специални каузативни глаголни наставки; сравнете финските глаголи tappaa (убивам) и tapattaa (поръчвам нечие убийство).

Синтаксис

  • Базов словоред: SVO (подлогсказуемодопълнение).
  • Изразяване на отрицанието с помоща на специален глагол. Пълното спрежение на отрицателния глагол e- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: en lue (не чета), et lue (не четеш), ei lue (не чете), emme lue (не четем), ette lue (не четете), eivät lue (не четат).


Източници

  1. Laanest, Arvo: Einführung in die ostseefinnischen Sprachen, Hamburg 1982.
  2. Salminen, Tapani: The Uralic Languages, 2003.
  3. Turunen, Aimo: The Balto-Finnic Languages // Denis Sinor (ed.), The Uralic Languages. Description, History and Foreign Influences, 1988.