Миленко Велев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 5: | Ред 5: | ||
| наставка = |
| наставка = |
||
| роден-дата = края на 18 век |
| роден-дата = края на 18 век |
||
| роден-място = [[Блатешница]], |
| роден-място = [[Блатешница]], [[България]] |
||
| починал-дата = след [[1859]] |
| починал-дата = след [[1859]] |
||
| починал-място = |
| починал-място = |
||
Ред 29: | Ред 29: | ||
[[Категория:Българско Възраждане]] |
[[Категория:Българско Възраждане]] |
||
[[Категория:Български архитекти]] |
[[Категория:Български архитекти]] |
||
{{българи-мъниче}} |
Версия от 07:35, 15 февруари 2009
Миленко Велев | |
архитект и строител | |
Роден |
края на 18 век
|
---|---|
Починал | след 1859
|
Миленко Стефанов Велев, известен още като майстор Миленко и Миленко Радомирец, е прочут майстор - архитект и строител от епохата на Българското Възраждане.
Биография
Майсторът е роден в края на 18 век в село Блатешница, Радомирско. В едно свое писмо до Зографския манастир от 1859 година лично се е подписал като Миленко Блатешницки. Той е известен строител в Атон и въобще в Югозападна България.
Строи предимно църкви и жилищни сгради, но му възлагат и държавни обекти. Така например на него е възложен моста на река Струма до град Бобошево. Негово дело са черквите „Свети Никола“ в Баланово (1844), „Свети Никола“ в Дупница (1844), „Света Петка“ в Трън (1853), „Света Богородица“ в Бобошево (1853), „Свети Илия“ в Граница (1857). В последното село той е построява и известната „Границка къща“ - жилищна отбранителна кула.
От неговите постройки, които познаваме, най-известно е южното крило на Рилския манастир (1847 - 1848). Това е красива сграда, в която се намират интересно решени двуетажни монашески килии, трапезарията, игуменарницата, болницата, скевофилакията и библиотеката.
Църквите, построени от майстор Миленко са строени със смесена каменно-тухлена зидария и притежават богата фасадна пластика от слепи аркатури и трицентрови аркови фронтони и всичко е изработено в отлични пропорции и детайли. Те са едни от най-красивите сгради на възрожденската ни църковна архитектура.
След 1859 година няма сведения за съдбата на майстор Миленко.