Българо-унгарски войни: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) м приключих, ама има нужда от доизглаждане на изказа и нещата |
кат |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
== Унгарското завоевания (Войната от 894-896) == |
== Унгарското завоевания (Войната от 894-896) == |
||
[[Image:Honfoglalas.gif|250px|right|thumb|Придвижване при унгарското завоевание |
[[Image:Honfoglalas.gif|250px|right|thumb|Придвижване при унгарското завоевание (северните граници на България са неопределени)]] |
||
Когато унгарците нахлуват в Панония за първи път пред 862 г. поканват съюзника си моравския лидер [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. На следващата година Людовик крал на източна Франция отвърнал като създал съюз с българите, чийто цар [[Борис I]] изпраща войски, за да помогнат да подчинят Ростислав. Това е конфликт в региона на Дунава, който продължи 25 години: Унгарци и моравци срещу българи и франки. Унгарското завоевания един от факторите разстроили военния баланс. По-рано от завоеванието, през 881 [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]] получава подкрепа от унгарците и напредва към Виена. Две години по-късно Святополк претърпява съкрушително поражение от българите. През 892 Святополк още веднъж отказва да почете франките като все още разчита на унгарските си съюзници - но също и на отмъщението си към българите. |
Когато унгарците нахлуват в Панония за първи път пред 862 г. поканват съюзника си моравския лидер [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. На следващата година Людовик крал на източна Франция отвърнал като създал съюз с българите, чийто цар [[Борис I]] изпраща войски, за да помогнат да подчинят Ростислав. Това е конфликт в региона на Дунава, който продължи 25 години: Унгарци и моравци срещу българи и франки. Унгарското завоевания един от факторите разстроили военния баланс. По-рано от завоеванието, през 881 [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]] получава подкрепа от унгарците и напредва към Виена. Две години по-късно Святополк претърпява съкрушително поражение от българите. През 892 Святополк още веднъж отказва да почете франките като все още разчита на унгарските си съюзници - но също и на отмъщението си към българите. |
||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
== Конфликти през 10 век == |
== Конфликти през 10 век == |
||
[[Image:Salan glad01.png|thumb|200px|Владенията на Глад и Салан вътре в българското царство. Земите на Менуморут са разположени на север от владението на Глад |
[[Image:Salan glad01.png|thumb|200px|Владенията на Глад и Салан вътре в българското царство. Земите на Менуморут са разположени на север от владението на Глад]] |
||
През 913 Симеон провежда първата от няколко кампании, чрез които превзема от византийците повечето от Балканския полуостров; шест години по-късно той сменя титлата си от хан на цар. За да завладее остатъка от Трансилвания, както и региона между Марос, Тиса и Дунав, унгарците трябва да станат съюзници с [[печенеги]]те срещу българите. Болезнените последици от съюза между българите и печенегите през 895 е още пресен в спомените на унгарците. Докато печенегите остават неприятели, унгарците няма как да провокират Симеон чрез завладяване на земите му на север от Карпатите и Дунава. |
През 913 Симеон провежда първата от няколко кампании, чрез които превзема от византийците повечето от Балканския полуостров; шест години по-късно той сменя титлата си от хан на цар. За да завладее остатъка от Трансилвания, както и региона между Марос, Тиса и Дунав, унгарците трябва да станат съюзници с [[печенеги]]те срещу българите. Болезнените последици от съюза между българите и печенегите през 895 е още пресен в спомените на унгарците. Докато печенегите остават неприятели, унгарците няма как да провокират Симеон чрез завладяване на земите му на север от Карпатите и Дунава. |
||
== Войната от 1003 == |
== Войната от 1003 == |
||
От падането на българската столица Преслав през 971 Българската и византийската империи са състояние на постоянна война. Византийско-българският конфликт достига своя връх през 1003, когато унгарците се намесват. По това време управителя на северозападните български земи е войводата [[Ахтум]], внук на войводата Глад, който е победен от унгарците през 30-те години на 10 век. Ахтум командва силна армия и твърдо защитава северозападните граници на царството. Построява също много църкви и манастири, чрез които разпространява християнството в Трансилвания.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 489.</ref><ref>Venedikov, p. 150.</ref> |
От падането на българската столица Преслав през 971 Българската и византийската империи са състояние на постоянна война. Византийско-българският конфликт достига своя връх през 1003, когато унгарците се намесват. По това време управителя на северозападните български земи е войводата [[Ахтум]], внук на войводата Глад, който е победен от унгарците през 30-те години на 10 век. Ахтум командва силна армия и твърдо защитава северозападните граници на царството. Построява също много църкви и манастири, чрез които разпространява християнството в Трансилвания.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 489.</ref><ref>Venedikov, p. 150.</ref> |
||
[[Image:Skylitzeshungarosvencenabulgarosdesimeon.jpg|250px|left|thumb|Унгарците побеждават българската армия |
[[Image:Skylitzeshungarosvencenabulgarosdesimeon.jpg|250px|left|thumb|Унгарците побеждават българската армия]] |
||
Макар брака между престолонаследника [[Гаврил Радомир]] и дъщерята на унгарският цар да установяват приятелски отношения между двете най-силни държави в района на Дунава, взаимоотношенията се влошават след смъртта на Геза. Българите подкрепят Гуила и [[Копани]] като владетели вместо сина на Геза [[Стефан I]]. В резултат на конфликта брака между Гаврил Радомир и унгарската принцеса е развален. Впоследствие унгарците атакуват Ахтум, който бил зад гърба на претендентите за унгарския трон. Стефан I убедил Ханадин, дясната ръка на Ахтум да му помогне с атаката. Когато заговора се разкрива Ханадин отпътува и се присъединява към унгарските сили.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 492–493.</ref> По същото време силна византийска армия обсажда Видин, седалището на Ахтум. Макар много войници да се изискват за участие в защитата на града, Ахтум е зает с войната на север. След няколко месеца той умира в битка, когато неговите войски са победени от унгарците.<ref>Venedikov, pp. 151–152.</ref> Като резултат от войната българското влияние на северозапад от Дунав отслабва. |
Макар брака между престолонаследника [[Гаврил Радомир]] и дъщерята на унгарският цар да установяват приятелски отношения между двете най-силни държави в района на Дунава, взаимоотношенията се влошават след смъртта на Геза. Българите подкрепят Гуила и [[Копани]] като владетели вместо сина на Геза [[Стефан I]]. В резултат на конфликта брака между Гаврил Радомир и унгарската принцеса е развален. Впоследствие унгарците атакуват Ахтум, който бил зад гърба на претендентите за унгарския трон. Стефан I убедил Ханадин, дясната ръка на Ахтум да му помогне с атаката. Когато заговора се разкрива Ханадин отпътува и се присъединява към унгарските сили.<ref>''Legenda Saneti Gerhardi episcopi'', p. 492–493.</ref> По същото време силна византийска армия обсажда Видин, седалището на Ахтум. Макар много войници да се изискват за участие в защитата на града, Ахтум е зает с войната на север. След няколко месеца той умира в битка, когато неговите войски са победени от унгарците.<ref>Venedikov, pp. 151–152.</ref> Като резултат от войната българското влияние на северозапад от Дунав отслабва. |
||
| Ред 59: | Ред 60: | ||
[[Категория:Първа българска държава]] |
[[Категория:Първа българска държава]] |
||
[[Категория:Войни на България]] |
[[Категория:Войни на България]] |
||
[[Категория:История на Унгария]] |
|||
[[Категория:Политика на Унгария]] |
|||
{{Портал Военна история на България}} |
{{Портал Военна история на България}} |
||
Версия от 08:57, 20 юли 2009
Шаблон:Инфокутия Военен Конфликт Българско-унгарските войни са серия от конфликти между България и Унгария. Зоните на конфликтите включват северните и западните Балкани, по-точно днешна северозападна Сърбия, Румъния и северна България.
Унгарското завоевания (Войната от 894-896)
Когато унгарците нахлуват в Панония за първи път пред 862 г. поканват съюзника си моравския лидер Ростислав. На следващата година Людовик крал на източна Франция отвърнал като създал съюз с българите, чийто цар Борис I изпраща войски, за да помогнат да подчинят Ростислав. Това е конфликт в региона на Дунава, който продължи 25 години: Унгарци и моравци срещу българи и франки. Унгарското завоевания един от факторите разстроили военния баланс. По-рано от завоеванието, през 881 Святополк получава подкрепа от унгарците и напредва към Виена. Две години по-късно Святополк претърпява съкрушително поражение от българите. През 892 Святополк още веднъж отказва да почете франките като все още разчита на унгарските си съюзници - но също и на отмъщението си към българите.
Ситуацията придобила решаващ изход през септември 892, когато Владимир Расате информира Арнулф Каринтийски, че франките не могат повече да разчитат на неговата армия в Карпатите. Франкската делегация е била още при Симеон I, престолонаследник на трона; някога заложник при византийците сега той се приготвяза война.
В отговор пратеника на византийският император Лъв VI Никита Склерос се среща на долен Дунав с унгарските управляващи принцове Арпад и Куржан и те се съгласяват да образуват съюз. Като резултат от това унгарските сили водени от сина на Арпад Лиюнтика - води армия от кабарски помощни отряди на унгарците и може би секеи, които с помоща на византийците преминали Дунава и нападнали българите в гръб. Симеон прекратява кампанията си срещу унгарците и се обръща срещу византийците. Победен от последните, той търси убежище в крепостта Дръстър.
В същата тази 894 г. унгарците напредват в областта на Карпатите и Панония, за да помогнат на Святополк срещу франските съюзници на българите. Когато научили за смъртта на Святополк унгарците се оттеглят, макар както изглежда само до района на горна Тиса. През пролетта на 895 Арпад заедно с армията си тръгва нататък и въпреки няколкото схватки в Панонското поле прекратява управлението на българите там. Бързо сключили мир с византийците, българите се концентрират, за да победят унгарците на Лиюнтика.
В кървавата битка при Южен Буг, българите водени от Симеон I и баща му Борис I, който е бил монах по това време, побеждават решително унгарците. Скоро след тази победа Симеон спира преговорите с византийците и през лятото на 896 византийската армия е разбита при Булгарофигон.
Конфликти през 10 век
През 913 Симеон провежда първата от няколко кампании, чрез които превзема от византийците повечето от Балканския полуостров; шест години по-късно той сменя титлата си от хан на цар. За да завладее остатъка от Трансилвания, както и региона между Марос, Тиса и Дунав, унгарците трябва да станат съюзници с печенегите срещу българите. Болезнените последици от съюза между българите и печенегите през 895 е още пресен в спомените на унгарците. Докато печенегите остават неприятели, унгарците няма как да провокират Симеон чрез завладяване на земите му на север от Карпатите и Дунава.
Войната от 1003
От падането на българската столица Преслав през 971 Българската и византийската империи са състояние на постоянна война. Византийско-българският конфликт достига своя връх през 1003, когато унгарците се намесват. По това време управителя на северозападните български земи е войводата Ахтум, внук на войводата Глад, който е победен от унгарците през 30-те години на 10 век. Ахтум командва силна армия и твърдо защитава северозападните граници на царството. Построява също много църкви и манастири, чрез които разпространява християнството в Трансилвания.[1][2]
Макар брака между престолонаследника Гаврил Радомир и дъщерята на унгарският цар да установяват приятелски отношения между двете най-силни държави в района на Дунава, взаимоотношенията се влошават след смъртта на Геза. Българите подкрепят Гуила и Копани като владетели вместо сина на Геза Стефан I. В резултат на конфликта брака между Гаврил Радомир и унгарската принцеса е развален. Впоследствие унгарците атакуват Ахтум, който бил зад гърба на претендентите за унгарския трон. Стефан I убедил Ханадин, дясната ръка на Ахтум да му помогне с атаката. Когато заговора се разкрива Ханадин отпътува и се присъединява към унгарските сили.[3] По същото време силна византийска армия обсажда Видин, седалището на Ахтум. Макар много войници да се изискват за участие в защитата на града, Ахтум е зает с войната на север. След няколко месеца той умира в битка, когато неговите войски са победени от унгарците.[4] Като резултат от войната българското влияние на северозапад от Дунав отслабва.
Източници
- Andreev, Jordan и др. The Bulgarian Khans and Tsare. Abagar, 1996. ISBN 954-427-216-X.
