Антивоенна литература: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м
м fixing masked redirect
Ред 1: Ред 1:
'''Антивоенната литература''' е събирателно название за [[литература|литературни]] произведения, насочени против [[война]]та като средство за разрешаване на международни и вътрешни държавни конфликти. Развива се успоредно със засилените [[антимилитаризъм|антимилитаристки]] и [[пацифизъм|пацифистки]] настроения в културния и обществен живот в много [[Западна Европа|западноевропейски]] страни и [[САЩ]] преди и по време на [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993</ref>
'''Антивоенната литература''' е събирателно название за [[литература|литературни]] произведения, насочени против [[война]]та като средство за разрешаване на международни и вътрешни държавни конфликти. Развива се успоредно със засилените [[антимилитаризъм|антимилитаристки]] и [[пацифизъм|пацифистки]] настроения в културния и обществен живот в много [[Западна Европа|западноевропейски]] страни и [[Съединени американски щати|САЩ]] преди и по време на [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>''„Енциклопедичен речник на литературните термини“'', Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993</ref>


Някои от най-значимите автори на антивоенна литература са [[Анри Барбюс]], [[Анри Дюнан]], [[Владислав Ванчура]], [[Греъм Грийн]], [[Хайнрих Ман]], [[Робърт Олдингтън]], [[Ливиу Ребряну]], [[Ерих Мария Ремарк]], [[Ромен Ролан]], [[Джоузеф Хелър]], [[Ърнест Хемингуей]]. Сред известните антивоенни романи са „[[Сбогом на оръжията]]“ (Ъ. Хемингуей), „[[Параграф 22]]“ (Дж. Хелър), „[[Кланица 5]]“ ([[Кърт Вонегът|К. Вонегът]]), „[[Трима другари]]“ (Е. М. Ремарк), „[[На края на географията]]“ ([[Антониу Лобу Антунеш|А. Л. Антунеш]]), „[[Спомен от Солферино]]“ (А.Дюнан).
Някои от най-значимите автори на антивоенна литература са [[Анри Барбюс]], [[Анри Дюнан]], [[Владислав Ванчура]], [[Греъм Грийн]], [[Хайнрих Ман]], [[Робърт Олдингтън]], [[Ливиу Ребряну]], [[Ерих Мария Ремарк]], [[Ромен Ролан]], [[Джоузеф Хелър]], [[Ърнест Хемингуей]]. Сред известните антивоенни романи са „[[Сбогом на оръжията]]“ (Ъ. Хемингуей), „[[Параграф 22]]“ (Дж. Хелър), „[[Кланица 5]]“ ([[Кърт Вонегът|К. Вонегът]]), „[[Трима другари]]“ (Е. М. Ремарк), „[[На края на географията]]“ ([[Антониу Лобу Антунеш|А. Л. Антунеш]]), „[[Спомен от Солферино]]“ (А.Дюнан).

Версия от 09:26, 24 септември 2009

Антивоенната литература е събирателно название за литературни произведения, насочени против войната като средство за разрешаване на международни и вътрешни държавни конфликти. Развива се успоредно със засилените антимилитаристки и пацифистки настроения в културния и обществен живот в много западноевропейски страни и САЩ преди и по време на Първата и Втората световна война.[1]

Някои от най-значимите автори на антивоенна литература са Анри Барбюс, Анри Дюнан, Владислав Ванчура, Греъм Грийн, Хайнрих Ман, Робърт Олдингтън, Ливиу Ребряну, Ерих Мария Ремарк, Ромен Ролан, Джоузеф Хелър, Ърнест Хемингуей. Сред известните антивоенни романи са „Сбогом на оръжията“ (Ъ. Хемингуей), „Параграф 22“ (Дж. Хелър), „Кланица 5“ (К. Вонегът), „Трима другари“ (Е. М. Ремарк), „На края на географията“ (А. Л. Антунеш), „Спомен от Солферино“ (А.Дюнан).

Източници

  1. „Енциклопедичен речник на литературните термини“, Иван Богданов, Издателство “Петър Берон”, София, 1993