Сакси

Политическа карта на Западна Европа ок. 550 г.

Саксите са германско племе или съюз на племена от групата на ингевоните или ингвеоните (по Тацит), тоест северногерманските народи. Споменават се в римски извори от втори в. сл. Хр. насетне. До пети век обитават района южно от полуостров Ютланд (днешната област Шлезвиг-Холщайн между Германия и Дания). Северно от техните земи по това време се намират англите, наречени така по името на територията си: Angeln в днешна Дания. На запад граничат с фризите и франките, на юг - с тюрингите. Южните, югоизточните и източните им граници в най-ранната им история не са напълно уточнени. Името им, както при някои други древногермански народности, произхожда от името на предпочитаното им оръжие - дългия кинжал seax.

През III в. саксите, понякога в съюз с други германи, започват серия грабителски набези из крайбрежните територии на Римската империя в северна Галия и Британия. В IV в. стават толкова опасни, че римските власти създават нова военно-адмнистративна единица, предназначена да предотвратява нахлуванията им в британските провинции. Това е т. нар. Comitatus Littoris Saxonici, тоест Комитат на саксонското крайбрежие, разполагащ с постоянна щабквартира може би в Лондон, два легиона, помощни войски и флот.

След оттеглянето на римските сили от Британия в началото на V в. саксите преминават от грабителски набези към трайно настаняване на острова. Заедно с англи, фризи и юти (от които ги различават някои диалектни особености) те завладяват териториите на доскрошните римски провинции. Един от първите известни по име техни предводители е Кердик, който създава саксонско владение около Лондон в средата на V столетие. Германските нашественици се настаняват в земите, които през Х в. ще образуват Англия. Това нашествие в британските летописи се нарича Adventus Saxonum.