Протоиндоевропейски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:08, 11 октомври 2009

Индоевропейският праезик или праиндоевропейският език-основа, т.е. общият предшественик на езиците от индоевропейското езиково семейство, не е засвидетелстван писмено, но е реконструиран частично с помощта на сравнително-историческия метод. Съществуват редица различни хипотези относно датирането и локализацията на индоевропейския праезик. Най-старите индоевропейски езици – вече значително диференцирани – писмено са засвидетелствани през първата половина на 2-то хилядолетие пр.н.е., а данните от тях косвено показват, че разпадането на индоевропейската общност трябва да е настъпило най-късно около 3000 г. пр.н.е. След анализ на наследената лексика възниква предположението, че индоевропейската общност е съществувала в периода на неолита (преди разпространение на топенето и обработката на металите) и населението ѝ е било съставено от земеделци и скотовъди.

Най-често възприеманата хипотеза локализира индоевропейците в степните области на Украйна и Южна Русия, отъждествявайки ги с носителите на курганната култура. Експанзията на индоевропейците на територията на Европа би могла да се свърже, съгласно тази концепция, с набезите на скотовъдни народи от района на черноморските степи, творци на къснонеолитни култури, като напр. културата на шнуровата керамика. Най-новите археологически изследвания обаче оспорват източния произход на европейските култури от късния неолит. Съгласно една алтернативна концепция, индоевропейските народи произлизат от поречието на Среден Дунав, където в средата на 4-то хилядолетие пр.н.е. се формира културата на лентовата керамика, която през следващите столетия колонизирала Централна и Северна Европа. Съществуват и други хипотези за „прародината“ на индоевропейците (Мала Азия, Северна Европа, Индия), които обаче не тълкуват добре историческото разпространение на индоевропейските народи, нито връзките им с конкретни археологически култури.

Трябва да се подчертае, че терминът „индоевропейци“ означава езикова общност. Не трябва да го свързваме еднозначно с определена култура, а още повече с определени генетични признаци („раса“). Индоевропейските народи често са асимилирали различни неиндоевропейски етноси, като са приемали и елементи от техните култури. До около 1000 пр.н.е. различни индоевропейски народи колонизирали почти цяла Европа и значителни територии от Азия (Мала Азия, Средна Азия и част от Индия).

Характеристика на индоевропейския праезик

Фонология

Система на праиндоевропейските фонеми
СЪГЛАСНИ	лабиални	предноезични	задноезични палатализирани	задноезични	задноезични лабиализирани
беззвучни преградни	p	t	k^{^}	k	k^w
звучни преградни	b	d	g^{^}	g	g^w
звучни преградни придихателни	b^h	d^h	g^{^h}	g^h	g^wh
назални	m	n
проходни		s	h₁, h₂, h₃
плавни, полугласни	w	r, l	j

гласни a, e, o, i, u

дълги гласни - a:, e:, o:

дифтонги - ei, eu, e:i, e:u, oi, ou,...

kak taka vieste geiove

Промяна на думите (флексия)

Индоевропейският праезик е флексивен или синтетичен език, подобно на повечето славянски езици (с изключение на българския). Склонението се съобразява с осем падежа (седем, както в повечето славянски езици, плюс аблатив, отговарящ на въпросите „откъде?, от кого/какво?“), както и с три числа (единствено, двойствено и множествено). Трите граматични рода (мъжки, женски и среден) се развиват вероятно само в част от индоевропейското езиково семейство (с изключение на анатолийските езици); според тази теория (оспорвана от някои индоевропеисти) древната система включва два граматични класа („родове“) съществителни (одушевени и неодушевени).

Спрежението на индоевропейския праезик е доста усложнено с развита система от аспекти (видове) (които частично изпълняват функцията на времена) и наклонения; съществуват и два залога (действителен и възвратно-страдателен, изразяван с помощта на специални окончания). Спрежението се съобразява с три лица и три числа (единствено, двойствено и множествено), а глаголите образуват и няколко вида производни форми с характера на причастия (не съществува инфинитив).

Външни препратки

Курганна култура (на английски)
Ергативна фаза на ранния индоевропейски праезик (на английски)

Шаблон:Link FA

@@ Ред 66: / Ред 66: @@
 [[дифтонг|дифтонги]] - ei, eu, e:i, e:u, oi, ou,...
+kak taka vieste geiove
-=== [[Морфология (езикознание)|Морфология]] ===
-Думите в индоевропейския праезик са имали в общи линии следния строеж: [[корен на думата|корен]] + словообразователни [[суфикс|суфикси]] + окончание ([[флексия]]). Корен се нарича главната [[морфема]] на думата, която може да се разширява с помощта на суфиксите, като по този начин се образува [[основа на думата]] с родствено или различно значение (границите между морфемите по-долу са отбелязани с „-“). Основата заедно с окончанието (създаващи формите на [[спрежение]]то или [[склонение]]то) изграждат напълно самостоятелна дума. Истински [[представка|представки]] се срещат твърде рядко в индоевропейския праезик (с изключение на *n- образуваща отрицателни думи), затова пък има множество [[сложна дума|сложни думи]] (думи, съдържащи два корена), а в различни граматични функции се използва т.нар. редупликация, т.е. частично повторение на първата [[сричка]] (напр. *b<sup>h</sup>i-b<sup>h</sup>er- от корена *b<sup>h</sup>er- 'нося').
-Повечето от корените в индоевропейския праезик се образуват от две съгласни (или групи съгласни), между които се появява гласна или дифтонг. Характерна черта на граматиката на индоевропейския праезик е промяната или редуването на гласни (т.нар. ''отглас'' или [[аблаут]]) в словообразователните морфеми (корени и суфикси). В зависимост от строежа на думата и нейната граматична форма един и същ корен или суфикс може да съдържа *e или *o (понякога също дългите им съответствия *e: или *o:) или да изгуби гласната.
-Съответните варианти на морфемата наричаме „степени“ (степен '''e''', степен '''o''', '''нулева''' или '''редуцирана''' степен). Например, коренът *sed- със значение 'седя' може да има варианти *sod- и *sd- в производни думи (тези степени може и да бъдат удължени, напр. *se:d-). Корените, съдържащи назални и плавни съгласни или дифтонги, отделните степени изглеждат като в примерите по-долу:
-* leik<sup>w</sup>-, *loik<sup>w</sup>-, *lik<sup>w</sup>- 'хвърлям'
-* leuk-, *louk-, *luk- 'светя'
-* swep-, *swop-, *sup- 'спя'
-* ters-, *tors-, *trs- (нулева степен със [[сричкотворна съгласна|сричкотворно]] *r) 'треса се'
-* b<sup>h</sup>end<sup>h</sup>-, *b<sup>h</sup>ond<sup>h</sup>-, *b<sup>h</sup>nd<sup>h</sup>- (със сричкотворно *n) 'връзвам'
-(вж. също [[ларингален модел]])
-Например, от корена *derk<sup>^</sup>- 'забелязвам' можем да създадем прозиводни глаголи със следните основи:
-* derk<sup>^</sup>-e-
-* di-drk<sup>^</sup>-sk<sup>^</sup>e-
-* de-dork<sup>^</sup>-
-(с използване на различни степени на корена, различни суфикси, редупликация и т.н.)
 === Промяна на думите (флексия) ===