Кангалич: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
[[Категория:Села в Ном Солун]] |
[[Категория:Села в Ном Солун]] |
||
[[mk:К’нглич]] |
|||
Версия от 15:02, 19 януари 2010
Шаблон:Селище в РГ инфо Кангалич или Каяли (Шаблон:Lang-el, Врахия, до 1928 Καγιαλή, Каяли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, Дем Вардар в Ном Солун с 645 жители (2001).
География
Каяли е разположено в областта Вардария в Солунското поле североизточно от град Солун.
История
В Османската империя
Селото датира от 15 век. В 17-18 век има около 80 къщи.[2] В 1900 година Васил Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“ споменава селото два пъти - веднъж като в Къяли с 348 жители турци и втори път като Кънглич с 240 българи и 60 цигани.[3] Според преброяване от 1905 година в него има 222 гърци.[2] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Канголич) минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Според гръцки източници селото е върнато към Цариградската патриаршия от гръцките чети на капитаните Гоно Йотов и Константинос Буковалас.[5]
В 1910 година в селото има 220 православни гърци и 20 мюсюлмански жени.[6]
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Кангалич е посочено като село с 217 жители (151 мъже и 120 жени).[7] В 20-те година в селото са заселени гърци бежанци. В 1920 Кангалич е посочен с 25 къщи на християни славяни и 10 на мюсюлмани турци.[8] Според преброяването от 1928 година Кангалич е смесено местно-бежанско село с 11 бежански семейства с 32 души.[9]
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καγιαλή -- Βραχιά
- ↑ а б Официален сайт на Дем Вардар
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.140-141.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
- ↑ Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Милојевић,Боровоје. Јужна Македонја - Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Θεσσαλονίκης
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
