Андон Жостов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| описание= български общественик |
| описание= български общественик |
||
| наставка= |
| наставка= |
||
| роден-дата=[[1842]] |
| роден-дата=[[26 ноември]] [[1842]] |
||
| роден-място=[[Гайтаниново]], днес [[България]] |
| роден-място=[[Гайтаниново]], днес [[България]] |
||
| починал-дата=[[1903]] |
| починал-дата=[[21 ноември]] [[1903]] |
||
| починал-място= |
| починал-място=[[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Андон Жостов''' е [[българи|български]] възрожденски деец и духовник. |
'''Андон Стоев Жостов''' е [[българи|български]] възрожденски деец и духовник. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Жостов е роден в неврокопското село [[Гайтаниново]]. Участва в [[Борба за самостоятелна българска църква|борбата за самостоятелна българска църква]] и е сред организаторите на Църковния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името '''Антоний'''. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Никола“. Тримата му синове [[Константин Жостов]], [[Димитър Жостов]] и [[Спас Жостов]] са видни офицери от Българската армия.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.]</ref> |
Жостов е роден в неврокопското село [[Гайтаниново]]. Участва в [[Борба за самостоятелна българска църква|борбата за самостоятелна българска църква]] и е сред организаторите на Църковния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името '''Антоний'''. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Никола“. Тримата му синове [[Константин Жостов]], [[Димитър Жостов]] и [[Спас Жостов]] са видни офицери от Българската армия.<ref>Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.</ref><ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.]</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 19:38, 6 февруари 2010
| Андон Жостов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
Гайтаниново, днес България |
|---|---|
| Починал | |
| Андон Жостов в Общомедия | |
Андон Стоев Жостов е български възрожденски деец и духовник.
Биография
Жостов е роден в неврокопското село Гайтаниново. Участва в борбата за самостоятелна българска църква и е сред организаторите на Църковния събор в Гайтаниново в 1869 година за отхвърляне на върховенството на Цариградската патриаршия. След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. Тук продължава да развива активна просветна дейност и е сред основателите на софийската църква „Свети Никола“. Тримата му синове Константин Жостов, Димитър Жостов и Спас Жостов са видни офицери от Българската армия.[1][2]
Бележки
- ↑ Енциклопедия Пирински край, Благоевград, 1995, стр. 339.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов - историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27 - 28.
