Оракули в Древен Египет

Оракулите играят значителна роля, предимно в личния живот. Несъмнено оракулът на Амон потвърждава възшествието на трона на някои фараони, а и самите владетели се допитвали понякога до него по въпроси от политическо естество, но към оракулите се отнасят с по-голяма охота по маловажни въпроси. По този начин най-наивни въпроси зависели от божественото пророчество.

Гадателските техники също така са разнообразни. Когато се поставя въпрос на божеството, докато то шества в ладията си, то „принуждавало“ носачите си да отстъпват назад или да избързват напред, за да обозначат неговите „да“ или „не“. Боговете-лечители изпращали на пациентите си сънища, в които им посочвали лечението; за улеснение на бога, жреците пригаждали акустични тръби в статуите и им „давали назаем“ собствените си гласове при отговорите на зададените им от вярващите въпроси; те можели да се задават и писмено, чрез остракони, на които също се отговаряло с да или не. И накрая пророчествата можели да бъдат предавани и от божествата, които в такъв случай обладавали тялото на даден човек, който изпадал в транс. От всички оракули, най-известният през късната епоха е този на Амон в оазиса Сиуа, когото познаваме най-вече от гръцките автори и от посещенията там на Александър Велики.