Сиуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сиуа
واحة سيوة‎
Siwae.jpg
Egypt relief location map.jpg
29.2053° с. ш. 25.5194° и. д.
Сиуа
Страна Flag of Egypt.svg Египет
Мухафаза Матрух
Площ 80 km²
Надм. височина -19 m
Население 25 000 души (2019 г.)
Официален сайт www.siwaoasis.com
Сиуа в Общомедия

Сиуа (на арабски: واحة سيوة‎, Уахат Сиуа; на берберски: ⵉⵙⵉⵡⴰⵏ, Исиуан; на коптски: (ϯ)ϣⲉϣⲁⲙⲟⲩ) е оазис в Египет, разположен между депресията Катара и Либийската пустиня, на около 50 km от границата с Либия и на около 560 km от столицата Кайро. С дължина около 80 km и ширина около 20 km, оазисът Сиуа е едно от най-изолираните селища в Египет, с население от 23 000 души, мнозинството от които бербери, които говорят език от берберската група, известен като сиуийски (сиуи). Най-известен е с това, че в древността тук се помещава оракул на бог Амон, поради който древното име на оазиса е Амониум. Днес развалините на оракула са популярна туристическа атракция. Исторически е част от областта Либия. Съвременното име Сиуа е споменато за първи път през XV век и е от неизвестен произход. Преди това арабските географи го наричат Сантария.

География[редактиране | редактиране на кода]

Оазисът е разположен в депресия, на 20 km западно от Катара. Захранван е от две езера, образувани от стичането на подпочвените води в областта. Селището лежи на 19 m под морското равнище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Макар за оазисът да е известно, че е населяван още от 10 хилядолетие пр.н.е., най-ранните доказателства за връзката му с Древен Египет е 26-та династия, когато е създаден некропол. Древногръцки заселници от Кирена откриват оазиса по същото време (7 хилядолетие пр.н.е.) и храма на Амон. Херодот научава за мястото като „фонтан на Слънцето“, чиито води са най-студени в жегата по пладне.[1] В хода на кампанията си за покоряване на Персийската империя, Александър Велики достига оазиса, като според сведенията е следвал птиците през пустинята, макар мотивите за екскурзията му да остават непроницаеми и оспорвани.[2] По време на Елинистическия Египет, древноегипетското име на оазиса е sḫ.t-ỉm3w, означаващо „поле с дървета“.[3]

Доказателствата за християнство в Сиуа са колебливи, но през 708 г. жителите на оазиса устояват на ислямско нашествие и не го приемат поне до 12 век. Намерен местен ръкопис споменава само седем семейства с общо 40 души, които обитават оазиса към 1203 г.

През 12 век Мохамед ал-Идриси споменава оазиса като населяван главно от бербери с арабско мнозинство – век преди ал-Бакри да заяви, че само бербери живеят там. Египетският историк ал-Макризи пътува до Сиуа през 15 век и описва как езикът говорен там е подобен на езика на берберските племена зенета.[4]

Първият европеец, посетил оазиса след римски времена, е английският пътшественик Уилям Джордж Браун, който пристига през 1792 г., за да види древния храм на Амон.[5]

Египетският суверенитет е потвърден в Сиуа от Мохамед Али паша през 1819 г. През пролетта на 1893 г. германският изследовател и фотограф Херман Бурхарт фотографира архитектурата на Сиуа, а днес снимките му се пазят в Етнологическия музей в Берлин.

Тъй като населението на Сиуа е берберско, демографски и културно оазисът е по-тясно свързан с Либия, която има голямо берберско население, отколкото с Египет, къдет берберите са незначителна част от населението. Освен това, арабското управление от далечно Кайро е слабо и белязано от няколко бунта. Египет започва да прилага по-твърд контрол над оазиса след визита през 1928 г. на Фуад I, който смъмря местното население за „определен грях“ и уточнява наказанията, които си прилагат в случай че сиуанците престъпят египетския морал.

Сиуа е сцена някои сражения през Първата и Втората световна война. При него е базирана разузнавателна група на Британската армия, но Африканският корпус на Ромел завладява района три пъти. Германските войници се къпят голи в езерото на оракула в разрез с местните обичаи, които забраняват публичната голота.[6] През 1942 г., докато италианската 136-та пехотна дивизия е окупирала оазиса, е установено малко египетско марионетно правителство в Сиуа.

Древната крепост на Сиуа, Шали Гади, е построена върху естествена скала от сол, кал и палмови дънери.[5] След като повредена от три дни проливен дъжд през 1926 г.,[7] тя е изоставена в полза на подобни неподсигурени постройки в ниското, някои от които по-късно се укрепени с шлакови блокове и ламаринени покриви. Само една сграда от комплекса Шали е поправена и все още се използва – джамията. Постепенно разяждан от редките дъждове, Шали остава характерна черта на оазиса със своите пет етажа над съвременното селище и осветяван нощем от прожектори. Много от неукрепените сгради, граничещи с улиците на Шали, са разцепени от големи пукнатини или са частично срутени.

През 2007 г. в Сиуа се намерени отпечатъци от човешки стъпала, чиято възраст е оценявана на около 3 милиона години.[8][9]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатични данни за Сиуа
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 29,3 34,6 41,6 44,8 48,0 48,2 45,2 46,2 42,8 41,9 37,5 29,0 48,2
Средни максимални температури (°C) 19,3 21,5 24,5 29,9 34,0 37,5 37,5 37,0 34,6 30,5 25,0 20,5 29,3
Средни температури (°C) 12,1 14,0 17,3 21,9 25,8 29,2 29,9 29,4 27,1 22,8 17,3 13,2 21,7
Средни минимални температури (°C) 5,6 7,1 10,1 13,7 17,8 20,4 21,7 21,4 19,5 15,5 10,2 6,5 14,1
Абсолютни минимални температури (°C) −2,2 −1,3 0,3 5,7 7,5 14,0 17,5 15,9 11,7 7,8 2,9 −0,7 −2,2
Средни месечни валежи (mm) 2 1 2 1 1 0 0 0 0 0 2 1 9
Средно количество слънчеви часове 230.7 248.4 270.3 289.2 318.8 338.4 353.5 363.0 315.6 294.0 365.5 252.8 3540
Източник: NOAA[10]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Традиционната култура на Сиуа има много чести, които са различни от египетската култура, някои от които са отражение на дългогодишната връзка с Магреб и факта, че населението му е берберско. До построяването на асфалтиран път до средиземноморския бряг през 1980-те години, единствената връзка на Сиуа с външния свят е чрез камили през пустинята. Те се използват за износа на фурми и маслини, както и за превоз на поклонници, отправили се към Мека.

В резултат на тази изолация, местното берберско население е развило уникална култура, която се засвидетелства от кошничарството, грънчарството, сребърните изделия, бродерията и облеклото. Най-известни примери са булчинското сребро и сребърните орнаменти и мъниста, които жените носят в изобилие на сватби и други празници.[11] Тези елементи се украсяват със символи, свързани с историята на Сиуа и местните вярвания.[12]

Бижутата, изготвяни от местни майстори на сребърни изделия, включват сребърни колиета, обеци, гривни, орнаменти за коса, висулки и много пръстени.[13] За заможна жена, цялата им съвкупност може да тежи 5 – 6 килограма. Сиуанците са ендогамни и рядко се женят за външни хора.[14]

Хомосексуални традиции[редактиране | редактиране на кода]

Сиуа е от особен интерес за антрополозите и социолозите, поради приемането на мъжката хомосексуалност и дори провеждането на ритуали за еднополови бракове. Тези традиции са потискани от египетските власти от началото на 20 век. Счита се, че практиката се е появила още в древни времена, когато е било задължително неженените мъже и младите момчета да живеят и работят заедно извън Шали. Когато германския египтолог Георг Щайндорф изследва оазиса през 1900 г., той докладва, че хомосексуалните връзки са широко разпространени и често се разрастват до брак.[15] Към средата на 20 век различни изследователи докладват, че хомосексуалността в Сиуа не само е повсеместна, а бушува. Повечето момчета, участващи в содомия, са между 12 и 18 години. Докато жените по това време са зле поддържани, голяма част от мъжете са привличани повече от младите момчета. Към края на 1940-те години, обаче, бракът с непълнолетно момче вече като цяло е забранен.[16][17][18] В днешно време египетските власти се опитват да заличат историческите записи и сведения за хомосексуализма в оазиса.[19]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основната дейност, извършвана от обитателите на оазиса, е земеделието, като главните култури са фурми и маслини. Важни са и занаяти като кошничарството.[5] През последните десетилетия важен източник на ресурси е туризмът. Много внимание се отделя на строежа на хотели с местни материали и съвпадащи с местния стил.[20]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорама на оазиса
Панорама на оазиса

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Internet History Sourcebooks: Herodotus (c.490-c.425 BCE): On Libya, from The Histories, c. 430 BCE
  2. Alexander the Great. Robin Lane Fox, Allen Lane 1973/ Penguin 1986 – 2004, pp. 200 – 18
  3. Wörterbuch der ägyptischen Sprache, ed. Adolf Erman, Hermann Grapow. Vol. IV, p. 230; Vol. VI, p. 141
  4. Grammatical Contact In The Sahara. // Посетен на 30 юни 2012.
  5. а б в Siwa. // Encyclopædia Britannica, 24 февруари 2016. Посетен на 3 ноември 2019.
  6. Siwa Oasis. // Byebyenet.com. Архивиран от оригинала на 22 февруари 2012. Посетен на 30 юни 2012.
  7. Shali. // lonelyplanet.com. Посетен на 16 март 2015.
  8. Reuters: Human footprint may be oldest ever found 20 August 2007.
  9. Egypt footprint 'could be oldest'. // BBC News. 21 август 2007.
  10. Siwa Climate Normals 1961 – 1990. // National Oceanic and Atmospheric Administration. Посетен на 17 януари 2016.
  11. Margaret Mary Vale, 2011, Sand and Silver, 71, 79 – 83.
  12. Margaret Mary Vale, 2011, Sand and Silver: Jewellery, Costume and Life in Siwa Oasis, London:Kelim
  13. Margaret Mary Vale, 2011, Sand and Silver, xiv, 32, 79 – 81, 87 – 99, 101 – 7.
  14. Fathi Malim. 2001. Oasis Siwa: from the Inside. Traditions, customs, and magic. Al Katan / Dar al Kutub. pp. 38, 54
  15. Steindorff, George. Durch die Libysche Wuste Zur Amonoase. Leipsig, Velohgen and Klasing, 1904. с. 111.
  16. Cline, Walter. Notes on the People of Siwa. Menasha, Wisconsin, George Banta Publishing Co, 1936. с. 43.
  17. De Porok, Count Byron. In Quest of Lost Worlds. New York, Dutton, 1936. с. 64.
  18. Maugham, Robin. Journey to Siwa. London, Chapman and Hall, 1950. с. 80.
  19. Siwan anthropologist sparks controversy. // Cultural Survival. Посетен на 14 ноември 2002.
  20. Can a Desert Oasis Lead the Way to Sustainable Eco-Tourism in Egypt? Wharton School of the University of Pennsylvania, 1 март 2010.
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.