Пожар в Райхстага: Разлика между версии
Редакция без резюме |
разширение |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{| class="wikitable" align="right" |
|||
| ⚫ | |||
|bgcolor="orange"|<center>'''Пожар в Райхстага'''<br>('''Der Reichstagsbrand''')</center> |
|||
|- |
|||
! [[Файл:Reichstagsbrand.jpg|220px]] |
|||
|- |
|||
| <small>Дата: [[27 февруари]] [[1933]]</small> |
|||
|- |
|||
| <small>Участници: [[Маринус ван дер Любе]]</small> |
|||
|- |
|||
| <small>Свързани събития: [[Лайпцигски процес]]</small> |
|||
|} |
|||
'''Пожарът в Райхстага''' ({{lang-de|Der Reichstagsbrand}}) е [[палеж]] на [[Райхстаг]]а (германският [[парламент]] в [[Берлин]]), извършен на [[27 февруари]] [[1933]] година около 21:25 часа. Въпреки усилията на [[пожарникар]]ите, сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е потушен около 23:30 часа, но пленарната зала е напълно унищожена. Много бързо на мястото на пожара пристигат висшите функционери на [[НСДАП]] - [[Херман Гьоринг]], [[Йозеф Гьобелс]] и [[Адолф Хитлер]]. Адолф Хитлер и Херман Гьоринг решават, че това е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в [[Германия]]: той обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица човешки права, залегнали във Ваймарската конституция. |
|||
| ⚫ | |||
'''Пожарът в [[Райхстаг]]а''' започва на [[27 февруари]] [[1933]] около 21 ч. Събитието е използвано от режима на [[Адолф Хитлер]], за да въведе диктаторски мерки в [[Германия]]. |
|||
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишния [[холандски]] комунист [[Маринус Ван дер Любе]], който веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо [[въстание]]. Според неговите признания, той счупва прозорец, влиза в сградата и използва подпалки и ризата си, за да започне пожара. По-късно след съда в Лайпциг той получава смъртна присъда и е екзекутиран. |
|||
Във връзка с този пожар са арестувани и един германец и трима българи, дейци на [[Коминтерна]] – [[Георги Димитров]], [[Васил Танев]] и [[Благой Попов]]. След [[Лайпцигски процес|Лайпцигския процес]] те са оправдани и заминават за [[СССР]]. |
|||
До днес не е установена със сигурност причината за пожара. Много бързо на мястото на пожара пристигат висшите функционери на [[НСДАП]] - [[Херман Гьоринг]], [[Йозеф Гьобелс]] и Адолф Хитлер. На мястото е заловен полугол екзекутираният по-късно [[комунист]] [[Маринус Ван дер Любе]], който веднага прави самопризнания. |
|||
До днес не е установена със сигурност причината за пожара. |
|||
Обвинение са също един германски и няколко български комунисти, които успешно се защитават по време на [[Лайпцигски процес|Лайпцигския процес]]. |
|||
== Външни препратки == |
|||
* [http://news.ibox.bg/news/id_727494330 75 г. от пожара в Райхстага: Този път българите не са виновни] |
|||
* [http://www.krumblagov.com/fifty/14.php Подпалването на Райхстага] |
|||
<!-- http://www.duma.bg/2008/0108/120108/obshtestvo/ob-5.html --> |
<!-- http://www.duma.bg/2008/0108/120108/obshtestvo/ob-5.html --> |
||
Версия от 04:00, 11 юни 2010
(Der Reichstagsbrand) |
|
|---|
| Дата: 27 февруари 1933 |
| Участници: Маринус ван дер Любе |
| Свързани събития: Лайпцигски процес |
Пожарът в Райхстага (Шаблон:Lang-de) е палеж на Райхстага (германският парламент в Берлин), извършен на 27 февруари 1933 година около 21:25 часа. Въпреки усилията на пожарникарите, сградата е обхваната от пламъци. Пожарът е потушен около 23:30 часа, но пленарната зала е напълно унищожена. Много бързо на мястото на пожара пристигат висшите функционери на НСДАП - Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер. Адолф Хитлер и Херман Гьоринг решават, че това е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: той обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица човешки права, залегнали във Ваймарската конституция.
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишния холандски комунист Маринус Ван дер Любе, който веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според неговите признания, той счупва прозорец, влиза в сградата и използва подпалки и ризата си, за да започне пожара. По-късно след съда в Лайпциг той получава смъртна присъда и е екзекутиран.
Във връзка с този пожар са арестувани и един германец и трима българи, дейци на Коминтерна – Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов. След Лайпцигския процес те са оправдани и заминават за СССР.
До днес не е установена със сигурност причината за пожара.