Офицерски бунт (1887): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан [[Христо Кръстев]] обявява на [[16 февруари]] въстание в града. |
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан [[Христо Кръстев]] обявява на [[16 февруари]] въстание в града. |
||
Примерът му е последван само от началника на Русенския гарнизон - майор Атанас Узунов на [[19 февруари]]. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, правителството предприема бързи мерки за потушаване на бунта в Силистра и Русе. |
Примерът му е последван само от началника на Русенския гарнизон - майор Атанас Узунов на [[19 февруари]] и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник [[Димитър Филов]]. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, правителството предприема бързи мерки за потушаване на бунта в Силистра и Русе. |
||
Заловените организатори и участници са осъдени по бърза процедура и на [[22 февруари]] 1887 г. са разстреляни майор [[Атанас Узунов]], майор [[Олимпи Панов]], подпоручик Кожухарски, капитан [[Георги Зеленгоров]], подпоручик [[Димо Тръмбешки]], подпоручик Енчев и двама граждани [[Тома Кърджиев]] и Александър Цветков. |
Заловените организатори и участници са осъдени по бърза процедура и на [[22 февруари]] 1887 г. са разстреляни майор [[Атанас Узунов]], майор [[Олимпи Панов]], подпоручик Кожухарски, капитан [[Георги Зеленгоров]], подпоручик [[Димо Тръмбешки]], подпоручик Енчев и двама граждани [[Тома Кърджиев]] и Александър Цветков. |
||
С заповед на военния министър полковник [[Данаил Николаев]] военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена - изгорени. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 12:34, 10 септември 2010
Офицерският бунт от 1887 г. е опит за военен преврат в България, организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския преврат от август 1886 г. В заговора от 1887 г. се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни.
История
В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо развита и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града.
Примерът му е последван само от началника на Русенския гарнизон - майор Атанас Узунов на 19 февруари и командващия 3-а пехотна бригада - подполковник Димитър Филов. Тъй като другите гарнизони в страната не въстават, правителството предприема бързи мерки за потушаване на бунта в Силистра и Русе.
Заловените организатори и участници са осъдени по бърза процедура и на 22 февруари 1887 г. са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, подпоручик Кожухарски, капитан Георги Зеленгоров, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев и двама граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков.
С заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена - изгорени.