Протоиндоевропейски език: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ur:اوّلی ہند۔یورپی زبان |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
== Характеристика на индоевропейския праезик == |
== Характеристика на индоевропейския праезик == |
||
=== Фонетика и фонология === |
|||
=== [[Фонология]] === |
|||
* '''Съгласни звукове''' |
|||
{| border=1 |
|||
{|class="wikitable" |
|||
! colspan="6" | '''Система на праиндоевропейските фонеми''' |
|||
|- |
|- |
||
!rowspan="2" colspan="2"| |
|||
! [[съгласен звук|СЪГЛАСНИ]] |
|||
!rowspan="2"|[[Устнена съгласна|Устнени]] |
|||
! [[лабиален съгласен звук|лабиални]] |
|||
!rowspan="2"|[[Предноезична съгласна|Предноезични]] |
|||
! [[предноезичен съгласен звук|предноезични]] |
|||
!colspan="3"|[[Средноезична съгласна|Средноезични]] |
|||
! [[задноезичен съгласен звук|задноезични палатализирани]] |
|||
!rowspan="2"|'''Гръклянови''' |
|||
! [[задноезичен съгласен звук|задноезични]] |
|||
⚫ | |||
! [[задноезичен съгласен звук|задноезични лабиализирани]] |
|||
!<small>онебнѐна</small> |
|||
⚫ | |||
!<small>обикновена</small> |
|||
! [[преграден съгласен звук|беззвучни преградни]] |
|||
!<small>оустнѐна</small> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
!colspan="2"|[[Носова съгласна|Носови]] |
|||
⚫ | |||
| |
|align=center|*m |
||
| |
|align=center|*n |
||
| |
| |
||
⚫ | |||
! [[преграден съгласен звук|звучни преградни]] |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
!rowspan="3"|[[Преградна съгласна|Преградни]]||<small> |
|||
⚫ | |||
[[Беззвучна съгласна|беззвучни]]</small> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
! [[придихание|звучни преградни придихателни]] |
|||
| |
|align=center|*ḱ |
||
| |
|align=center|*k |
||
| |
|align=center|*kʷ |
||
| |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
!<small>[[Звучна съгласна|звучни]]</small> |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
! [[назал|назални]] |
|||
| |
|align=center|*d |
||
| |
|align=center|*ǵ |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
| |
|||
⚫ | |||
|- |
|- |
||
!<small>[[Придихание|придихателни]]</small> |
|||
! [[проходна съгласна|проходни]] |
|||
⚫ | |||
| |
|||
| |
|align=center|*dʰ |
||
⚫ | |||
| colspan=3 align=center | h<sub>1</sub>, h<sub>2</sub>, h<sub>3</sub> |
|||
|align=center|*gʰ |
|||
⚫ | |||
|align=center|*gʷʰ |
|||
! [[плавна съгласна|плавни]], [[полугласен звук|полугласни]] |
|||
| |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
!colspan="2"|[[Проходна съгласна|Проходни]] |
|||
⚫ | |||
| |
| |
||
⚫ | |||
| |
|||
⚫ | |||
| |
|||
| |
|||
|align=center|*h₁, *h₂, *h₃ |
|||
|- |
|||
!colspan="2"|[[Плавна съгласна|Плавни]] |
|||
| |
|||
⚫ | |||
| |
|||
| |
|||
| |
|||
|- |
|||
!colspan="2"|[[Полугласен звук|Полугласни]] |
|||
| |
|||
| |
|||
⚫ | |||
| |
|||
⚫ | |||
| |
|||
|} |
|} |
||
* '''Гласни звукове''' |
|||
[[гласен звук|гласни]] a, e, o, i, u |
[[гласен звук|гласни]] a, e, o, i, u |
||
дълги гласни - a:, e:, o: |
дълги гласни - a:, e:, o: |
||
[[дифтонг| |
[[дифтонг|двугласни]] - ei, eu, e:i, e:u, oi, ou,... |
||
=== Промяна на думите (флексия) === |
=== Промяна на думите (флексия) === |
Версия от 19:34, 19 октомври 2010
Индоевропейският праезик или праиндоевропейският език-основа, т.е. общият предшественик на езиците от индоевропейското езиково семейство, не е засвидетелстван писмено, но е реконструиран частично с помощта на сравнително-историческия метод. Съществуват редица различни хипотези относно датирането и локализацията на индоевропейския праезик. Най-старите индоевропейски езици – вече значително диференцирани – писмено са засвидетелствани през първата половина на 2-то хилядолетие пр.н.е., а данните от тях косвено показват, че разпадането на индоевропейската общност трябва да е настъпило най-късно около 3000 г. пр.н.е. След анализ на наследената лексика възниква предположението, че индоевропейската общност е съществувала в периода на неолита (преди разпространение на топенето и обработката на металите) и населението ѝ е било съставено от земеделци и скотовъди.
Най-често възприеманата хипотеза локализира индоевропейците в степните области на Украйна и Южна Русия, отъждествявайки ги с носителите на курганната култура. Експанзията на индоевропейците на територията на Европа би могла да се свърже, съгласно тази концепция, с набезите на скотовъдни народи от района на черноморските степи, творци на къснонеолитни култури, като напр. културата на шнуровата керамика. Най-новите археологически изследвания обаче оспорват източния произход на европейските култури от късния неолит. Съгласно една алтернативна концепция, индоевропейските народи произлизат от поречието на Среден Дунав, където в средата на 4-то хилядолетие пр.н.е. се формира културата на лентовата керамика, която през следващите столетия колонизирала Централна и Северна Европа. Съществуват и други хипотези за „прародината“ на индоевропейците (Мала Азия, Северна Европа, Индия), които обаче не тълкуват добре историческото разпространение на индоевропейските народи, нито връзките им с конкретни археологически култури.
Трябва да се подчертае, че терминът „индоевропейци“ означава езикова общност. Не трябва да го свързваме еднозначно с определена култура, а още повече с определени генетични признаци („раса“). Индоевропейските народи често са асимилирали различни неиндоевропейски етноси, като са приемали и елементи от техните култури. До около 1000 пр.н.е. различни индоевропейски народи колонизирали почти цяла Европа и значителни територии от Азия (Мала Азия, Средна Азия и част от Индия).
Характеристика на индоевропейския праезик
Фонетика и фонология
- Съгласни звукове
Устнени | Предноезични | Средноезични | Гръклянови | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
онебнѐна | обикновена | оустнѐна | |||||
Носови | *m | *n | |||||
Преградни | *p | *t | *ḱ | *k | *kʷ | ||
звучни | *b | *d | *ǵ | *g | *gʷ | ||
придихателни | *bʰ | *dʰ | *ǵʰ | *gʰ | *gʷʰ | ||
Проходни | *s | *h₁, *h₂, *h₃ | |||||
Плавни | *r, *l | ||||||
Полугласни | *y | *w |
- Гласни звукове
гласни a, e, o, i, u
дълги гласни - a:, e:, o:
двугласни - ei, eu, e:i, e:u, oi, ou,...
Промяна на думите (флексия)
Индоевропейският праезик е флексивен или синтетичен език, подобно на повечето славянски езици (с изключение на българския). Склонението се съобразява с осем падежа (седем, както в повечето славянски езици, плюс аблатив, отговарящ на въпросите „откъде?, от кого/какво?“), както и с три числа (единствено, двойствено и множествено). Трите граматични рода (мъжки, женски и среден) се развиват вероятно само в част от индоевропейското езиково семейство (с изключение на анатолийските езици); според тази теория (оспорвана от някои индоевропеисти) древната система включва два граматични класа („родове“) съществителни (одушевени и неодушевени).
Спрежението на индоевропейския праезик е доста усложнено с развита система от аспекти (видове) (които частично изпълняват функцията на времена) и наклонения; съществуват и два залога (действителен и възвратно-страдателен, изразяван с помощта на специални окончания). Спрежението се съобразява с три лица и три числа (единствено, двойствено и множествено), а глаголите образуват и няколко вида производни форми с характера на причастия (не съществува инфинитив).
Външни препратки
- Курганна култура (на английски)
- Ергативна фаза на ранния индоевропейски праезик (на английски)