Стенето: Разлика между версии
Luckas-bot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: es:Steneto |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Steneto.jpg|right|thumb|300px|Ждрелото на река Черни Осъм в резерват Стенето]] |
|||
'''Стенето''' е обявен за [[резерват]] на [[5 април]] [[1979]] година като преди това е воден като народен парк. През съществуването си резервата многократно е променял своите граници и в момента е един от най-големите резервати в национален парк [[Централен Балкан (парк)|Централен Балкан]]. Неговата площ е над 3500 [[хектар]]а. Той обхваща цялото горно течение на река [[Черни Осъм]]. Мястото предлага възможност за изучаване на природата без върху нея да е оказано влиянието на човека. |
'''Стенето''' е обявен за [[резерват]] на [[5 април]] [[1979]] година като преди това е воден като народен парк. През съществуването си резервата многократно е променял своите граници и в момента е един от най-големите резервати в национален парк [[Централен Балкан (парк)|Централен Балкан]]. Неговата площ е над 3500 [[хектар]]а. Той обхваща цялото горно течение на река [[Черни Осъм]]. Мястото предлага възможност за изучаване на природата без върху нея да е оказано влиянието на човека. |
||
Версия от 12:32, 2 ноември 2010
Стенето е обявен за резерват на 5 април 1979 година като преди това е воден като народен парк. През съществуването си резервата многократно е променял своите граници и в момента е един от най-големите резервати в национален парк Централен Балкан. Неговата площ е над 3500 хектара. Той обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Мястото предлага възможност за изучаване на природата без върху нея да е оказано влиянието на човека.
Релефът на резерват Стенето е силно разчленен и разнообразен. В местностите Хайдушко играло и Бивола има отвесни скали с височина 150 м. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастична форма, както и пещери, кухини в скалите и др. В границите на резерват Стенето се намира едноименното ждрело. Местността има добре развита карстова основа, което е предпоставка за образуването на карстови пещери и други карстови форми. В резервата се намира една от дългите карстови пещери в България - Куманица, която има дължина от близо 2000 метра. Тук е разположена и най-дълбоката пропастна пещера у нас - Райчова дупка, дълбока 377 метра.
История
През 1963 г. местността Стенето е обявена за народен парк, като тогавашната площ на защитената територия е около 1 607 хектара. Прекатегоризиран е в природен резерват на 5 април 1979 г. и се превръща в най-големия природен резарват в рамките на Национален парк Централен Балкан. Стенето има площ от близо 3 579 хектара. По-късно заедно с други български резервати той е включен в световната мрежа на биосферните резервати по прогарамата на Юнеско "Човек и биосфера".
Флора
Разнообразния релеф и голямата площ на резервата предразполагат към развитието на голям брой растителни видове. Установени са повече от 1000 различни вида растения. В резервата се опазват първични горски системи, които са типични за средната част на Стара планина. 79% от горите са чисти букови гори, които на места са на възраст над 200 години. Срещат се и смесени широколистни гори: габър, дъб, явор, както и малко иглолистни гори от ела и обикновен смърч. От голямо значение са растенията тис, казашка хвойна и силивряк. В резерват Стенето се намира едно от най-големите находища на лавровишна в България.
Фауна
Стенето е резерватът, в който са установени по-голям брой птици от всички старопланински резервати. Срещат се редки птици като царският и малкият орел, Египетски лешояд, белоглав лешояд, Орел змияр, соколът орко, уралската улулица, както и кълвач, сова и голям брой горски пойни птици. От бозайниите се срещат два редки вида: кафявата мечка, която е изчезнала от почти цяла Европа и видрата, която се среща само в незамърсени води.
Около 100 от видовете животни, които се срещат тук са включени в различни списъци на защитени животни.