Буря и натиск: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 14:24, 20 ноември 2010

Бурни устреми (Шаблон:Lang-de) е течение в немската литература, развило се от около 1767 до около 1785 г., наричано още „епоха на гения” поради възхвалата на гения като „първообраз на висшия човек и творец”^[1]. Направлението получава названието си през 20-те години на XIX в. от едноименната трагедия на Фридрих Максимилиан Клингер, в която са представени бурните устреми на едно младо поколение към емоционална освободеност и творческо себеосъществяване и може да бъде отнесено към европейския предромантизъм.

Новият поет

Предпоставка за възникването на течението Бурни устреми са идеите на късното немско Просвещение. В центъра на новата естетика е положена творческата гениалност. Геният черпи своята креативна енергия не от книжните знания, а от мълниеносно проблясващия божествен пламък на вдъхновението. Изгражда се представата за поета като божи наместник и върховен жрец.

Сценичният език

Предпочитан жанр на творците от това литературно направление става драмата. В произведенията им се разисква преди всичко конфликтът на природно одарения гений с ограниченията на съществуващия световен ред. Действащите лица често приемат облика на разбойници^[2] и престъпници. Формален образец за драматурзите от Бурни устреми става творчеството на Шекспир, на мястото на поетите от античността, преди всичко гръцката. На театралната сцена излиза простолюдната и всекидневна реч. Тя олицетворява бунта на младите писатели срещу аристократичната дворцова култура и отзивчивостта им към пренебрегвани дотогава идеали като природа, душа, народ.

По-значими представители на Бурни устреми

Йохан Георг Хаман (1730–1788)
Хайнрих Вилхелм фон Герстенберг (1737–1791)
Кристиан Фридрих Даниел Шубарт (1739–1794)
Йохан Готфрид Хердер (1744–1803)
Хайнрих Леополд Вагнер (1747-1779)
Готфрид Аугуст Бюргер (1747–1794)
Йохан Волфганг Гьоте (1749–1832)
Якоб Михаел Райнхолд Ленц (1751–1792)
Фридрих Максимилиан Клингер (1752–1831)
Фридрих Шилер (1759–1805) с неговата „Ода на Радостта“ (1785).

Хаман
Герстенберг
Шубарт
Хердер
Бюргер
Гьоте
Ленц
Клингер
Шилер

Българското понятие

В българската германистика е утвърдено понятието Бурни устреми ^[3], за разлика от буквалното и неблагозвучно Буря и устрем и руското Буря и натиск.

Източници

↑ Gero von Wilpert, Sachwörterbuch der Literatur, Stuttgart 1969, S. 747
↑ Виж драмата на Фридрих Шилер „Разбойници“ (Die Räuber), 1781
↑ Виж Константин Гълъбов, „Гьоте. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, С. НИ. 1961

[1] Gero von Wilpert, Sachwörterbuch der Literatur, Stuttgart 1969, S. 747

[2] Виж драмата на Фридрих Шилер „Разбойници“ (Die Räuber), 1781

[3] Виж Константин Гълъбов, „Гьоте. От барок и рококо към реализъм и класицизъм в литературата“, С. НИ. 1961

[1]

[2]

[3]

Версия от 14:03, 20 ноември 2010 редактиране Darldarl (беседа \| приноси) 9913 редакции мРедакция без резюме ← По-стара редакция		Версия от 14:24, 20 ноември 2010 редактиране връщане 85.130.13.172 (беседа) Редакция без резюме По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	'''Бурни устреми''' ({{lang-de\|Sturm und Drang}}) е течение в [[немска литература\|немската литература]], развило се от около [[1767]] до около [[1785]] г., наричано още „[[гений\|епоха на гения]]” поради възхвалата на гения като „първообраз на висшия човек и творец”<ref>Gero von Wilpert, Sachwörterbuch der Literatur, Stuttgart 1969, S. 747</ref>. Направлението получава названието си през 20-те години на XIX в. от едноименната [[трагедия]] на [[Фридрих Максимилиан Клингер]], в която са представени бурните ~~стремежи~~ на едно младо поколение към емоционална освободеност и творческо себеосъществяване и може да бъде отнесено към [[Европа\|европейския]] [[романтизъм\|предромантизъм]].		'''Бурни устреми''' ({{lang-de\|Sturm und Drang}}) е течение в [[немска литература\|немската литература]], развило се от около [[1767]] до около [[1785]] г., наричано още „[[гений\|епоха на гения]]” поради възхвалата на гения като „първообраз на висшия човек и творец”<ref>Gero von Wilpert, Sachwörterbuch der Literatur, Stuttgart 1969, S. 747</ref>. Направлението получава названието си през 20-те години на XIX в. от едноименната [[трагедия]] на [[Фридрих Максимилиан Клингер]], в която са представени бурните устреми на едно младо поколение към емоционална освободеност и творческо себеосъществяване и може да бъде отнесено към [[Европа\|европейския]] [[романтизъм\|предромантизъм]].

	=== Новият поет ===		=== Новият поет ===