Александру Чернат: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Grammar: 1; |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
По време на пълната блокада на Плевен, генерал Чернат е началник на I-и блокаден участък. Активно участва в разгрома на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] на 28 ноември / [[10 декември]], завършил с капитулация. |
По време на пълната блокада на Плевен, генерал Чернат е началник на I-и блокаден участък. Активно участва в разгрома на [[Западна османска армия (1877)|Западната османска армия]] на 28 ноември / [[10 декември]], завършил с капитулация. |
||
След войната три пъти е |
След войната три пъти е военен министър на Румъния. |
||
==Вижте още== |
==Вижте още== |
||
*[[Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877-1878)]]. |
*[[Румънски въоръжени сили в Руско-турската война (1877-1878)]]. |
Версия от 20:49, 11 април 2011
Александру Чернат Alexandru Cernat | |
румънски генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Букурещ, Румъния |
Александру Чернат в Общомедия |
Александру Чернат (Шаблон:Lang-ro, 28 януари 1834, Върлези, Окръг Галац - 8 декември 1893, Ница, Франция) е румънски генерал и политик. Три пъти е военен министър на Румъния (2 април–19 август 1877, 19 март – 24 ноември 1878, 1881–1882).
Александу Чернат е роден на 28 януари 1834 г. във Вързели, Румъния. Ориентира се към военна кариера.
По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на IV-а Пехотна дивизия. Румънските въоръжени сили се включват във войната при третата атака при Плевен (26 август - 7 септевмри). III-а и IV-а Пехотна дивизия под общото командване на генерал Чернат са разположени на пътя Плевен - с. Гривица. През първия ден на атаката овладяват траншеи на Гривицките редути. На следващия ден с подкрепата на руски части превземат и задържат редут №1 Канлъ табия. Румънските части отразяват успешно опита на Осман паша да си върне редут №1 Канлъ табия. На 6 / 18 и 7 / 19 септември атакуват, превземат и задържат редут №2 Баштабия. По време на пълната блокада на Плевен, генерал Чернат е началник на I-и блокаден участък. Активно участва в разгрома на Западната османска армия на 28 ноември / 10 декември, завършил с капитулация.
След войната три пъти е военен министър на Румъния.
Вижте още
Източници
- Генов Цонко, Освободителната война 1877-1878, Изд. "Наука и изкуство ", София, 1978, с. 35-38
- Георгиев Георги, Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 90, 99-100, 155-156, 160, 168