Съюз на запасните офицери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:59, 11 април 2011

Съюзът на запасните офицери (СЗО) е българска обществена организация създадена през 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на войнските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия. Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо. Най-дългогодишен председател на организацията е ген. Владимир Вазов. През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство

Съюзът има свой печатен орган - в-к "Отечество"

След 9 септември 1944 г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. Славейко Василев се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България.

През 1953 г. група български офицери - емигранти създават в Париж Съюз на бившето българско войнство в изгнаниеПо-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.

След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на Царство България се събират и през 1992 решават да възстановят СЗО под името Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. По своя устав и членски състав Съюза е приемник на СЗО, както и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.

Председатели

ген. майор Рачо Петров (1908 – 1911)
ген.майор Андрей Андреев (1911- 1914)
ген.майор Петър Салабашев (1914-1920)
ген.лейт. Владимир Вазов (1920-1921)
ген. Иван Луков (1921- 1923)
ген. лейт. Владимир Вазов (1923 – 1930)
ген. Велизар Лазаров (1930 – 1932)
ген. Борис Сирманов (1932 – 1935)
полк. Славейко Василев (1935 – 1944 )

Външни препратки

История на Съюза на запасните офицери

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Съюзът на запасните офицери (СЗО)''' е българска обществена организация създадена през 1908г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура.
+'''Съюзът на запасните офицери (СЗО)''' е българска обществена организация създадена през 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура.
 СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на войнските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия.
-Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо.
+Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо.
 Най-дългогодишен председател на организацията е [[Владимир Вазов|ген. Владимир Вазов]].
 През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и  Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация [[Общ съюз на запасното войнство]]
@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Съюзът има свой печатен орган - в-к "Отечество"
-След 9 септември 1944г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. [[Славейко Василев]] се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България.
+След 9 септември 1944 г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. [[Славейко Василев]] се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България.
-През 1953г. група български офицери - емигранти създавaт в Париж  [[Съюз на бившето българско войнство в изгнание]]По-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.
+През 1953 г. група български офицери - емигранти създават в Париж  [[Съюз на бившето българско войнство в изгнание]]По-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.
-След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на [[Царство България]] се събират и през 1992 решават да възстановят СЗО под името [[Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство|Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище]]. По своя устав и членски състав Съюза е приемник на СЗО, както и на [[Общество на кавалерите на ордена за храброст|Обществото на кавалерите на ордена за храброст]]. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908г.
+След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на [[Царство България]] се събират и през 1992 решават да възстановят СЗО под името [[Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школа за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство|Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище]]. По своя устав и членски състав Съюза е приемник на СЗО, както и на [[Общество на кавалерите на ордена за храброст|Обществото на кавалерите на ордена за храброст]]. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.
 == Председатели ==