Сричка: Разлика между версии
малко очовечаване |
добавки по ен: |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
=== Ядро === |
=== Ядро === |
||
{{основна|Сричково ядро}} |
{{основна|Сричково ядро}} |
||
{{раздел-мъниче}} |
|||
{| class="wikitable" style="margin:1em; float:left;" |
|||
|- |
|||
|+ Примери |
|||
|- |
|||
! Дума |
|||
! Ядро |
|||
|- |
|||
| к'''и'''т {{IPA|[kit]}} |
|||
| {{IPA|[i]}} |
|||
|- |
|||
| д'''ъ'''б {{IPA|[dəb]}} |
|||
| {{IPA|[ə]}} |
|||
|- |
|||
| бр'''а'''т {{IPA|[brat]}} |
|||
| {{IPA|[a]}} |
|||
|- |
|||
| с'''и'''в {{IPA|[siv]}} |
|||
| {{IPA|[i]}} |
|||
|- |
|||
| сл'''о'''н {{IPA|[sɫɔn]}} |
|||
| {{IPA|[ɔ]}} |
|||
|- |
|||
| д'''у'''х {{IPA|[dux]}} |
|||
| {{IPA|[u]}} |
|||
|} |
|||
По принцип всяко сричка трябва да съдържа ядро, като в най-ограничения си вид сричките могат да се състоят само от ядро, като в думите „и“ или „а“. Сричковото ядро обикновено е [[гласен звук]], като може да бъде [[монофтонг]], [[дифтонг]] или [[трифтонг]]. |
|||
В по-редки случаи ядрото на сричката е [[сричкообразуващ съгласен звук]], почти винаги [[сонорен съгласен звук]], като {{IPA|[l]}}, {{IPA|[r]}}, {{IPA|[m]}}, {{IPA|[n]}} или {{IPA|[ŋ]}}. Такива срички се срещат в много [[славянски езици]], като в известната [[Чешки език|чешка]] и [[словашки език|словашка]] [[скоропоговорка]] ''„Strč prst skrz krk“'' ({{Audio|Prst a krk.ogg|изговор}}, буквално „Мушни си пръста през гърлото“). В книжовния [[български език]] сричкообразуващи съгласни няма, но те са запазени в някои диалекти, както и в [[македонска литературна норма|македонската литературна норма]]. |
|||
В някои езици сричкообразуващи могат да бъдат и [[Проходна съгласна|проходни съгласни]]. Така в някои диалекти на [[мандарин]] сричките „съ“, „шъ“ и „жъ“ се произнасят съответно {{IPA|[sź̩]}}, {{IPA|[ʂʐ̩́]}} и {{IPA|[ʐʐ̩́]}}. |
|||
Някои езици, като [[нуксалк]] допускат дори сричкообразуващи [[Преградна съгласна|преградни]] и беззвучни проходни съгласни, но езиковедите разглеждат тези случаи по различни начини, като според някои такива срички изобщо нямат ядро, а други смятат самата концепция за сричка за неприложима към тези езици, определяйки ги като безсричкови. |
|||
=== Начало === |
=== Начало === |
Версия от 11:57, 26 декември 2011
Сричка e съчетание от последователни звуци в речта, което се произнася на един дъх. Обикновено сричките се разглеждат като фонологични градивни елементи на думите, като всяка дума се състои от една или повече срички. Например, думата „вода“ е съставена от две срички - „во“ и „да“. Сричките играят важна роля за ритъма на езика, неговата прозодия, поетичната му метрика и разположението на ударенията.
Сричките се състоят от сричково ядро и незадължителни начална и крайна част. Докато началната и крайната част на сричката обикновено са съгласни, сричковото ядро най-често е гласен звук, макар че в някои езици то може да бъде и сричкообразуващ съгласен звук. Например, в книжовния сръбски език, както и в някои диалекти на българския, съгласните звуци „р“ и „л“ са сричкообразуващи, като в думите „црн“ и „влк“.
Структура
Макар че не всички фонолози са съгласни, че сричката има вътрешна структура, а някои дори оспорват използването на сричката като теоретична концепция, обикновено в рамките на сричката се разграничават няколко основни компонента - начало, ядро и кода, като ядрото и кодата образуват рима, контрастираща с началото. В някои тонални езици тонът не е надсегментен, а се разглежда също като част от римата. В китайската фонология е прието между началото и ядрото да се въвежда допълнителен елемент, медиал, който понякога се обединява с римата по името финал.
Ядро
Дума | Ядро |
---|---|
кит [kit] | [i] |
дъб [dəb] | [ə] |
брат [brat] | [a] |
сив [siv] | [i] |
слон [sɫɔn] | [ɔ] |
дух [dux] | [u] |
По принцип всяко сричка трябва да съдържа ядро, като в най-ограничения си вид сричките могат да се състоят само от ядро, като в думите „и“ или „а“. Сричковото ядро обикновено е гласен звук, като може да бъде монофтонг, дифтонг или трифтонг.
В по-редки случаи ядрото на сричката е сричкообразуващ съгласен звук, почти винаги сонорен съгласен звук, като [l], [r], [m], [n] или [ŋ]. Такива срички се срещат в много славянски езици, като в известната чешка и словашка скоропоговорка „Strč prst skrz krk“ (изговор, буквално „Мушни си пръста през гърлото“). В книжовния български език сричкообразуващи съгласни няма, но те са запазени в някои диалекти, както и в македонската литературна норма.
В някои езици сричкообразуващи могат да бъдат и проходни съгласни. Така в някои диалекти на мандарин сричките „съ“, „шъ“ и „жъ“ се произнасят съответно [sź̩], [ʂʐ̩́] и [ʐʐ̩́].
Някои езици, като нуксалк допускат дори сричкообразуващи преградни и беззвучни проходни съгласни, но езиковедите разглеждат тези случаи по различни начини, като според някои такива срички изобщо нямат ядро, а други смятат самата концепция за сричка за неприложима към тези езици, определяйки ги като безсричкови.
Начало
Кода
Рима
Инициал, медиал и финал
Сегментен тон
Позиция
Позицията на сричките на една дума за последните три срички се употребяват латинските названия:
- последната сричка на една дума се нарича Ultima (лат. ultima, „последен“)
- предпоследната Pänultima (лат. paenultima) и
- предпредпоследната Antepänultima (лат. antepaenultima).
На гръцки:
- ако главният акцент лежи на последната сричка, думата се нарича една Oxytonon
- лежи ли на предпоследната сричка, се казва един Paroxytonon и
- пада ли на предпредпоследната сричка, тогава думата е един Proparoxytonon.
Тези три понятия са от тяхна страна „proparoxytonal“, изговарящо сe с главно ударение на „y“.
Надсегментни фонеми
Някои фонеми не могат да бъдат разглеждани като елемент на сричката, а се отнасят към нея като цяло. Такива са ударението, а в някои тонални езици — и тонът.
Понякога дължината на сричката също може да се разглежда като надсегментен елемент. Например, в някои германски езици дългите гласни мога да бъдат съпътствани само от къси съгласни и обратното. В същото време във финския и японския сричките могат да се състоят от дълги и къси фонеми, като удвояването на съгласните и дължината на гласните са независими.