Битка при Верцела

„Битката при Верцела“ от Джовани Батиста Тиеполо (1725-1729)

Преселението на кимврите и тевтоните

Битката при Верцела (Vercellae, Vercelli; Raudine Plain) през 101 пр.н.е. е последната решавща битка в Кимврската война между кимврите и римляните. Битката се провежда на 30 юли 101 пр.н.е. и завършва с пълната загуба на кимврите, които така престават да съществуват като племенен съюз.

Състои се до Верчели в Цизалпийска Галия, в северна Италия. Римската войска от 8 легиона с 52.300 души с командири Гай Марий (с 32.000 души) и Квинт Лутаций Катул (с 20.300 души) побеждават войската от 180.000-200.000 души, от които 15.000 конници, на краля на кимврите Боиорикс, който пада убит. Според Плутарх от кимврите са убити 120.000 души и над 60.000 са пленени. Римляните губят около 1.000 души.

Марий избира времето за нападение по обед. Така слънцето блестяло в лицето на идващите от север кимври и те трябвало да държат шилдовете си пред очите. Малко преди да започне битката Марий и Катул жертват един бик и Марий обещава на боговете в случай на победа да жертва още 100 бика. Римските войници подгонват кимврите в лагера им и гледали ужасени как жените убивали бягащите им мъже, братя и синове и как убивали децата си, за да не побаднат в робство и накрая се самоубивали. На края пленяват над 60.000, които са продадени в робство.

Марий е обявен след това от народа за „Третия основател на Рим“ (след Ромул и Камил). От плячката Марий подарява два храма, един на Хонос и един на Виртус. Катул също построява един храм, който демонстративно освещава за друго божество: Фортуна - богинята на щастието. След 30 години наследниците на пленените се включили като гладиатори заедно с тевтоните към въстаналите роби на Спартак.

Източници

• Тит Ливий, Periochae книги 66-70
• Флор, Epitome rerum Romanarum, III, IV, partim

Външни препратки

• "Преселението на кимврите и тевтоните"
• Плутарх, Биография на Гай Марий, 11 - 27