Битка при Верцела: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 21: Ред 21:
* [http://replay.waybackmachine.org/20070823080837/http://www2.tu-berlin.de/fb1/AGiW/Auditorium/AntKrieg/SOKap7/PlutMari.htm Плутарх, ''Биография на Гай Марий'', 11 - 27 ]
* [http://replay.waybackmachine.org/20070823080837/http://www2.tu-berlin.de/fb1/AGiW/Auditorium/AntKrieg/SOKap7/PlutMari.htm Плутарх, ''Биография на Гай Марий'', 11 - 27 ]


[[Категория:Битки на Римската република]]
[[Категория:Битки на Римската република|Верцела]]


[[ca:Batalla de Campi Raudii]]
[[ca:Batalla de Campi Raudii]]

Версия от 21:07, 2 януари 2012

„Битката при Верцела“ от Джовани Батиста Тиеполо (1725-1729)
Преселението на кимврите и тевтоните

Битката при Верцела (Vercellae, Vercelli; Raudine Plain) през 101 пр.н.е. е последната решавща битка в Кимврската война между кимврите и римляните. Битката се провежда на 30 юли 101 пр.н.е. и завършва с пълната загуба на кимврите, които така престават да съществуват като племенен съюз.

Състои се до Верчели в Цизалпийска Галия, в северна Италия. Римската войска от 8 легиона с 52.300 души с командири Гай Марий (с 32.000 души) и Квинт Лутаций Катул (с 20.300 души) побеждават войската от 180.000-200.000 души, от които 15.000 конници, на краля на кимврите Боиорикс, който пада убит. Според Плутарх от кимврите са убити 120.000 души и над 60.000 са пленени. Римляните губят около 1.000 души.

Марий избира времето за нападение по обед. Така слънцето блестяло в лицето на идващите от север кимври и те трябвало да държат шилдовете си пред очите. Малко преди да започне битката Марий и Катул жертват един бик и Марий обещава на боговете в случай на победа да жертва още 100 бика. Римските войници подгонват кимврите в лагера им и гледали ужасени как жените убивали бягащите им мъже, братя и синове и как убивали децата си, за да не побаднат в робство и накрая се самоубивали. На края пленяват над 60.000, които са продадени в робство.

Марий е обявен след това от народа за „Третия основател на Рим“ (след Ромул и Камил). От плячката Марий подарява два храма, един на Хонос и един на Виртус. Катул също построява един храм, който демонстративно освещава за друго божество: Фортуна - богинята на щастието. След 30 години наследниците на пленените се включили като гладиатори заедно с тевтоните към въстаналите роби на Спартак.

Източници

Външни препратки