Джеймс Уат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:01, 4 февруари 2012

Шаблон:Учен информация Джеймс Уат ^[1] (Шаблон:Lang-en) е шотландски инженер, чиито подобрения в парната машина допринасят за тяхното бързо разпространение в хода на Индустриалната революция.

Създател е на универсалната парна машина.^[2] През 1774 г. той създава завършена и напълно работоспособна машина с двойно действие, но я патентова едва през 1784 г. Маркс казва за него: „Великият гений на Уат се проявява в това, че в патента, който е получил, неговата парна машина е представена не като изобретение само за особени цели, но като универсален двигател за голямата промишленост“.^[3] Уат значително усъвършенства достиженията на много от своите предшественици (добавя кондензатор, пропускане на парата в цилиндъра последователно от двете страни на буталото), които се оказват важни и се появяват навреме, за да може парната машина да стане двигател на промишлената революция.

Уат няма специално образование. Работи като майстор инструменталчик към Глазгоуския университет. Пътят му към световната слава започва с изпълнението на съвсем обикновена задача - ремонт на модел на машината на Нюкомен. Той установява, че принципът на който е създаден моделът, е погрешен. Любопитно е, че до вярното решение той стига по време на извънградска разходка. Тъй като парата е еластично тяло, разсъждава Уат, ако между цилиндъра и изпускателното устройство има връзка, парата ще проникне там. Именно там тя може да се кондензира, без да се охлажда цилиндърът. Така се ражда идеята за най-важния елемент на парната машина - отделен от работния цилиндър кондензатор. Уат започва да работи над свой модел, който днес след повече от 200 години може да се види в музея в Лондон. На 9 януари 1769 г. получава патент за „начини за намаляване разхода на пара в следствие на това - на гориво в огневите машини“.^[4] Благодарение на икономичността си парната машина на Джеймс Уат получава широко разпространение и изиграва огромна роля за прехода към машинно производство. На негово име е наречена единицата за мощност - ват.^[5]

Кратка биография

Джеймс Уат е роден на 19 януари 1736 година в Грийнок, Шотландия.^[6] Неговият баща е корабостроител,^[7] а майка му е от добро и уважавано семейство и много добре образована. И двамата му родители са презвитарианци.^[8] Дядо му, Томас Уат, е учител по математика.^[9] Поради крехкото си здраве, Уат не посещава училище редовно, а родителите му го обучават в къщи. Майка му го учи да чете, а баща му да пише и математика.^[10] Джеймс проявява определен интерес към точните науки, но има проблеми с гръцкия и латинския.

На 18 годишна възраст заминава за Лондон, за да изучава измерителни уреди и да се обучава за шлосер и механик. По това време умира майка му, а здравето на баща му се влошава. Той усвоява седемгодишната програма за една година и се връща в Шотландия. Установява се в Глазгоу, но понеже не е преминал седем години на обучение, молбата му за работа не е приета. Скоро непредвидени обстоятелства обаче му помагат. В университета в Глазгоу получават астрономически уреди, които се нуждаят от вниманието на специалист.^[11] Уат ги поправя, възстановява ги и те по-късно се използват в обсерваторията. Вследствие на това трима различни професори му предлагат работа в работилницата на университета.

През 1764 година Джеймс Уат се жени са братовчедка си Маргрет Милър. Двамата имат пет деца, като само две от тях доживяват до зряла възраст, по рония на съдбата също кръстени Джеймс и Маргрет. Неговата съпруга умира при раждане през 1772 година. Той се жени отново през 1777 година и има две деца от този брак.

Патенти

Джеймс Уат има общо шест патента:

Патент 913 Метод за намаляване на консумацията на пара в парните машини - отделен кондензатор. Патентът е от 1769 година.
Патент 1244 Нов метод за копиране на букви, от 1780 година.
Патент 1306 Нови методи за получаване на непрекъснато ротационно движение (слънце и планета), от 1782 година.
Патент 1321 Нови подобрения в парните двигатели - разширено двойно действие. Патентът е от 1782 година.
Патент 1432 Нови подобрения в парните двигатели - тритактово движение и парен превоз, от 1782 година.
Патент 1485 Нови подбрени методи за строеж на пещи, от 1785 година.

Значение

Най-накрая, в 1776 година, първите парни двигатели са инсталирани и започват да работят в търговски предприятия. Тяхната основна употреба е във водни помпи. Поръчките не закъсняват и следващите пет години Уат е зает с инсталацията на нови парни двигатели. Това са големи машини - 50 инча в диаметър и високи 24 фута и изискват специални помещения. Постепенно употребата и предназначението им се разширява. Джеймс Уат извършва още подобрения през следващите шест години, които правят двигателя с пет пъти по-добра ефективност от този на Нюкомен.^[12] Понеже съществува потенциална опасност парните котли да избухнат (те са все още на примитивен стадий), а и проблеми с течове, Джеймс Уат се ограничава в употребата на налягане над атмосферното. Няма да е преувеличено да се каже, че модернизацията на съвременния свят започва именно с тези изобретения. Те подобяват ефективността, водят до революция в транспорта и много скоро намира приложение в локомотиви и параходи. Те също така подобряват производителността в предприятията.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Джеймс Уат.

Джеймс Уат на откривателите.com

Източници

↑ „Българска енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.
↑ „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, София, 1963 г.
↑ „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София 1970 г.
↑ Биографична енциклопедия "Физици", 1980 г.
↑ „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София, 1999 г.
↑ Thurston, Robert Henry. A history of the growth of the steam-engine. New York, D. Appleton & Company, 1878. с. 80.
↑ Muirhead, James Patrick. The life of James Watt: with selections from his correspondence. 2. John Murray, 1859. с. 10.
↑ Klooster, John W. Icons of invention: the makers of the modern world from Gutenberg to Gates. Т. 1. ABC-CLIO, 2009. ISBN 9780313347436. с. 30.
↑ Muirhead, James Patrick. The life of James Watt: with selections from his correspondence. 2. John Murray, 1859. с. 4,7.
↑ Tann, Jennifer. James Watt (1736–1819) // Oxford Dictionary of National Biography. Oxford, England, Oxford University Press, 2004.
↑ Marshall (1925) Chapter 3
↑ Brown, Richard. Society and Economy in Modern Britain 1700-1850. London, Routledge, 1991. ISBN 9780203402528. с. 60.

Шаблон:Link GA

[1] „Българска енциклопедия на братя Данчови", 1936 г.

[2] „Кратка българска енциклопедия“, Издателство на БАН, София, 1963 г.

[3] „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София 1970 г.

[4] Биографична енциклопедия "Физици", 1980 г.

[5] „Енциклопедия А-Я“, Издателство на БАН, София, 1999 г.

[thurston-growth-steam-engine-6] Thurston, Robert Henry. A history of the growth of the steam-engine. New York, D. Appleton & Company, 1878. с. 80.

[muuirhead-life-james-watt-7] Muirhead, James Patrick. The life of James Watt: with selections from his correspondence. 2. John Murray, 1859. с. 10.

[klooster-icons-8] Klooster, John W. Icons of invention: the makers of the modern world from Gutenberg to Gates. Т. 1. ABC-CLIO, 2009. ISBN 9780313347436. с. 30.

[9] Muirhead, James Patrick. The life of James Watt: with selections from his correspondence. 2. John Murray, 1859. с. 4,7.

[10] Tann, Jennifer. James Watt (1736–1819) // Oxford Dictionary of National Biography. Oxford, England, Oxford University Press, 2004.

[11] Marshall (1925) Chapter 3

[12] Brown, Richard. Society and Economy in Modern Britain 1700-1850. London, Routledge, 1991. ISBN 9780203402528. с. 60.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

@@ Ред 102: / Ред 102: @@
 [[fr:James Watt]]
 [[ga:James Watt]]
-[[gd:Seumas Bhatt]]
+[[gd:Seumas MacBhatair]]
 [[gl:James Watt]]
 [[he:ג'יימס ואט]]