Фьодор Разколников: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
дребни
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име = Фьодор Разколников
| име = Фьодор Разколников
| портрет = dot.png
| портрет = dot.png
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| px = съветски дипломат
| px = съветски дипломат
| описание =
| описание =
| наставка =
| наставка =
Ред 11: Ред 11:
| починал-място = [[Ница]], [[Франция]]
| починал-място = [[Ница]], [[Франция]]
}}
}}



'''Фьодор Фьодорович Разколников''' ({{Lang-ru|Фёдор Фёдорович Раско́льников}}) с рождено име ''(Фьодор Фьодорович Илин)'' е съветски военен и държавен деец. [[Дипломат]], [[писател]] и [[журналист]]. Първия извънреден и пълномощен представител на СССР в Царство България.
'''Фьодор Фьодорович Разколников''' ({{Lang-ru|Фёдор Фёдорович Раско́льников}}) с рождено име ''(Фьодор Фьодорович Илин)'' е съветски военен и държавен деец. [[Дипломат]], [[писател]] и [[журналист]]. Първия извънреден и пълномощен представител на СССР в Царство България.


== Биография ==
== Биография ==
Фьодор Разколников е роден на 28 януари/9 февруари 1892 г. в Санкт-Петербург, Русия. Семейството е на свещеник. Завършва Санкт Петербургския Политехнически институт. Член на [[КПСС|Партията на болшевиките]] от 1910 г. Литературен сътрудник на в-к „Звезда“ в-к „Правда (1912-1914). Завършва Гардемаринското военно-морско училище (1917).
Фьодор Разколников е роден на 28 януари/9 февруари 1892 г. в Санкт-Петербург, Русия. Семейството е на свещеник. Завършва Санкт Петербургския Политехнически институт. Член на [[КПСС|Партията на болшевиките]] от 1910 г. Литературен сътрудник на в-к „Звезда“ в-к „Правда (1912-1914). Завършва Гардемаринското военно-морско училище (1917).


След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция в Русия]] е заместник-председател на Кронщтадтския съвет на военните моряци. Арестуван от Временното правителство и затворен в затвора „Кръстовете“. Освободен е на 13 октомври 1917 г. Участва в [[Октомврийска революция|Октомврийската революция (1917)]] при борбата срещу похода на генерал Краснов и в Москва. Депутат в Учредителното събрание (1918). Комисар на Морския генерален щаб и заместник-комисар на [[Лев Троцки]] във флота (1918). По време на Гражданската война е командир на Волжката флотилия. Член на Революционния военен съвет на [[РСФСР]].
След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция в Русия]] е заместник-председател на Кронщтадтския съвет на военните моряци. Арестуван от Временното правителство и затворен в затвора „Кръстовете“. Освободен е на 13 октомври 1917 г. Участва в [[Октомврийска революция|Октомврийската революция (1917)]] при борбата срещу похода на генерал Краснов и в Москва. Депутат в Учредителното събрание (1918). Комисар на Морския генерален щаб и заместник-комисар на [[Лев Троцки]] във флота (1918). По време на Гражданската война е командир на Волжката флотилия. Член на Революционния военен съвет на [[РСФСР]].
Ред 23: Ред 21:
По време на Чуждестранната военна интервенция в Русия на 26 декември 1918 г. попада в британски плен. Затворен е в „Брикстънския затвор“ (Лондон). Заменен е срещу пленени британски граждани в Русия. Командващ на Волжско-Каспийската военна флотилия. Участва в отбраната на [[Волгоград|Царицин]] (1919). Награден е два пъти с Орден „Червено знаме“. Командващ на Балтийския военен флот (1921).
По време на Чуждестранната военна интервенция в Русия на 26 декември 1918 г. попада в британски плен. Затворен е в „Брикстънския затвор“ (Лондон). Заменен е срещу пленени британски граждани в Русия. Командващ на Волжско-Каспийската военна флотилия. Участва в отбраната на [[Волгоград|Царицин]] (1919). Награден е два пъти с Орден „Червено знаме“. Командващ на Балтийския военен флот (1921).


От 1921 г. е на дипломатическа работа. Посланик на [[СССР]] в [[Афганистан]] (1922), [[Естония]] (1930) и [[Дания]] (1933). При установяването на дипломатически отношения между
От 1921 г. е на дипломатическа работа. Посланик на [[СССР]] в [[Афганистан]] (1922), [[Естония]] (1930) и [[Дания]] (1933). При установяването на дипломатически отношения между
[[СССР]] и [[Царство България]] е пълномощен представител в София (1934-1938).
[[СССР]] и [[Царство България]] е пълномощен представител в София (1934-1938).


През април 1938 г. на пуска поста си и заминава за Берлин. Установява се във Франция, от където пише протестното си писмо „Как ме направиха враг на народа“ до вестник „Последни новини“. След смъртта му е публикувано откритото му писмо до [[Йосиф Сталин]], с което протестира срещу репресивната сталинска политика. Според официалната версия умира от плевмония. Разпространено е твърдението, че е убит от [[НКВД]].
През април 1938 г. напуска поста си и заминава за Берлин. Установява се във Франция, от където пише протестното си писмо „Как ме направиха враг на народа“ до вестник „Последни новини“. След смъртта му е публикувано откритото му писмо до [[Йосиф Сталин]], с което протестира срещу репресивната сталинска политика. Според официалната версия умира от пневмония. Разпространено е твърдението, че е убит от [[НКВД]].


Фьодор Разколников е реабилитиран през 1963 г.
Фьодор Разколников е реабилитиран през 1963 г.
Ред 34: Ред 32:
[[Категория:Руски военни дейци]]
[[Категория:Руски военни дейци]]
[[Категория:Руски дипломати]]
[[Категория:Руски дипломати]]

[[ru:Раскольников, Фёдор Фёдорович]]
[[ru:Раскольников, Фёдор Фёдорович]]
[[de:Fjodor Fjodorowitsch Raskolnikow]]
[[de:Fjodor Fjodorowitsch Raskolnikow]]

Версия от 18:00, 9 февруари 2012

Фьодор Разколников
Фёдорович Раскольников

Роден
Починал

НаградиЧервено знаме
Фьодор Разколников в Общомедия

Фьодор Фьодорович Разколников (Шаблон:Lang-ru) с рождено име (Фьодор Фьодорович Илин) е съветски военен и държавен деец. Дипломат, писател и журналист. Първия извънреден и пълномощен представител на СССР в Царство България.

Биография

Фьодор Разколников е роден на 28 януари/9 февруари 1892 г. в Санкт-Петербург, Русия. Семейството е на свещеник. Завършва Санкт Петербургския Политехнически институт. Член на Партията на болшевиките от 1910 г. Литературен сътрудник на в-к „Звезда“ в-к „Правда (1912-1914). Завършва Гардемаринското военно-морско училище (1917).

След Февруарската революция в Русия е заместник-председател на Кронщтадтския съвет на военните моряци. Арестуван от Временното правителство и затворен в затвора „Кръстовете“. Освободен е на 13 октомври 1917 г. Участва в Октомврийската революция (1917) при борбата срещу похода на генерал Краснов и в Москва. Депутат в Учредителното събрание (1918). Комисар на Морския генерален щаб и заместник-комисар на Лев Троцки във флота (1918). По време на Гражданската война е командир на Волжката флотилия. Член на Революционния военен съвет на РСФСР.

По време на Чуждестранната военна интервенция в Русия на 26 декември 1918 г. попада в британски плен. Затворен е в „Брикстънския затвор“ (Лондон). Заменен е срещу пленени британски граждани в Русия. Командващ на Волжско-Каспийската военна флотилия. Участва в отбраната на Царицин (1919). Награден е два пъти с Орден „Червено знаме“. Командващ на Балтийския военен флот (1921).

От 1921 г. е на дипломатическа работа. Посланик на СССР в Афганистан (1922), Естония (1930) и Дания (1933). При установяването на дипломатически отношения между СССР и Царство България е пълномощен представител в София (1934-1938).

През април 1938 г. напуска поста си и заминава за Берлин. Установява се във Франция, от където пише протестното си писмо „Как ме направиха враг на народа“ до вестник „Последни новини“. След смъртта му е публикувано откритото му писмо до Йосиф Сталин, с което протестира срещу репресивната сталинска политика. Според официалната версия умира от пневмония. Разпространено е твърдението, че е убит от НКВД.

Фьодор Разколников е реабилитиран през 1963 г.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Раскольников, Фёдор Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​