Фьодор Разколников: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
дребни |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = Фьодор Разколников |
| име = Фьодор Разколников |
||
| портрет = dot.png |
| портрет = dot.png |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| px = съветски дипломат |
| px = съветски дипломат |
||
| описание = |
| описание = |
||
| наставка = |
| наставка = |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| починал-място = [[Ница]], [[Франция]] |
| починал-място = [[Ница]], [[Франция]] |
||
}} |
}} |
||
'''Фьодор Фьодорович Разколников''' ({{Lang-ru|Фёдор Фёдорович Раско́льников}}) с рождено име ''(Фьодор Фьодорович Илин)'' е съветски военен и държавен деец. [[Дипломат]], [[писател]] и [[журналист]]. Първия извънреден и пълномощен представител на СССР в Царство България. |
'''Фьодор Фьодорович Разколников''' ({{Lang-ru|Фёдор Фёдорович Раско́льников}}) с рождено име ''(Фьодор Фьодорович Илин)'' е съветски военен и държавен деец. [[Дипломат]], [[писател]] и [[журналист]]. Първия извънреден и пълномощен представител на СССР в Царство България. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
⚫ | Фьодор Разколников е роден на 28 януари/9 февруари 1892 г. в Санкт-Петербург, Русия. Семейството е на свещеник. Завършва Санкт Петербургския Политехнически институт. Член на [[КПСС|Партията на болшевиките]] от 1910 г. Литературен сътрудник на в-к „Звезда“ в-к „Правда (1912-1914). Завършва Гардемаринското военно-морско училище (1917). |
||
⚫ | Фьодор Разколников е роден на 28 януари/9 февруари 1892 г. в Санкт-Петербург, Русия. Семейството е на свещеник. Завършва Санкт Петербургския Политехнически институт. Член на [[КПСС|Партията на болшевиките]] от 1910 г. Литературен сътрудник на в-к „Звезда“ в-к „Правда (1912-1914). Завършва Гардемаринското военно-морско училище (1917). |
||
След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция в Русия]] е заместник-председател на Кронщтадтския съвет на военните моряци. Арестуван от Временното правителство и затворен в затвора „Кръстовете“. Освободен е на 13 октомври 1917 г. Участва в [[Октомврийска революция|Октомврийската революция (1917)]] при борбата срещу похода на генерал Краснов и в Москва. Депутат в Учредителното събрание (1918). Комисар на Морския генерален щаб и заместник-комисар на [[Лев Троцки]] във флота (1918). По време на Гражданската война е командир на Волжката флотилия. Член на Революционния военен съвет на [[РСФСР]]. |
След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция в Русия]] е заместник-председател на Кронщтадтския съвет на военните моряци. Арестуван от Временното правителство и затворен в затвора „Кръстовете“. Освободен е на 13 октомври 1917 г. Участва в [[Октомврийска революция|Октомврийската революция (1917)]] при борбата срещу похода на генерал Краснов и в Москва. Депутат в Учредителното събрание (1918). Комисар на Морския генерален щаб и заместник-комисар на [[Лев Троцки]] във флота (1918). По време на Гражданската война е командир на Волжката флотилия. Член на Революционния военен съвет на [[РСФСР]]. |
||
Ред 23: | Ред 21: | ||
По време на Чуждестранната военна интервенция в Русия на 26 декември 1918 г. попада в британски плен. Затворен е в „Брикстънския затвор“ (Лондон). Заменен е срещу пленени британски граждани в Русия. Командващ на Волжско-Каспийската военна флотилия. Участва в отбраната на [[Волгоград|Царицин]] (1919). Награден е два пъти с Орден „Червено знаме“. Командващ на Балтийския военен флот (1921). |
По време на Чуждестранната военна интервенция в Русия на 26 декември 1918 г. попада в британски плен. Затворен е в „Брикстънския затвор“ (Лондон). Заменен е срещу пленени британски граждани в Русия. Командващ на Волжско-Каспийската военна флотилия. Участва в отбраната на [[Волгоград|Царицин]] (1919). Награден е два пъти с Орден „Червено знаме“. Командващ на Балтийския военен флот (1921). |
||
От 1921 г. е на дипломатическа работа. Посланик на [[СССР]] в [[Афганистан]] (1922), [[Естония]] (1930) и [[Дания]] (1933). При установяването на дипломатически отношения между |
От 1921 г. е на дипломатическа работа. Посланик на [[СССР]] в [[Афганистан]] (1922), [[Естония]] (1930) и [[Дания]] (1933). При установяването на дипломатически отношения между |
||
[[СССР]] и [[Царство България]] е пълномощен представител в София (1934-1938). |
[[СССР]] и [[Царство България]] е пълномощен представител в София (1934-1938). |
||
През април 1938 г. |
През април 1938 г. напуска поста си и заминава за Берлин. Установява се във Франция, от където пише протестното си писмо „Как ме направиха враг на народа“ до вестник „Последни новини“. След смъртта му е публикувано откритото му писмо до [[Йосиф Сталин]], с което протестира срещу репресивната сталинска политика. Според официалната версия умира от пневмония. Разпространено е твърдението, че е убит от [[НКВД]]. |
||
Фьодор Разколников е реабилитиран през 1963 г. |
Фьодор Разколников е реабилитиран през 1963 г. |
||
Ред 34: | Ред 32: | ||
[[Категория:Руски военни дейци]] |
[[Категория:Руски военни дейци]] |
||
[[Категория:Руски дипломати]] |
[[Категория:Руски дипломати]] |
||
[[ru:Раскольников, Фёдор Фёдорович]] |
[[ru:Раскольников, Фёдор Фёдорович]] |
||
[[de:Fjodor Fjodorowitsch Raskolnikow]] |
[[de:Fjodor Fjodorowitsch Raskolnikow]] |
Версия от 18:00, 9 февруари 2012
Фьодор Разколников Фёдорович Раскольников | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Награди | Червено знаме |
Фьодор Разколников в Общомедия |
Фьодор Фьодорович Разколников (Шаблон:Lang-ru) с рождено име (Фьодор Фьодорович Илин) е съветски военен и държавен деец. Дипломат, писател и журналист. Първия извънреден и пълномощен представител на СССР в Царство България.
Биография
Фьодор Разколников е роден на 28 януари/9 февруари 1892 г. в Санкт-Петербург, Русия. Семейството е на свещеник. Завършва Санкт Петербургския Политехнически институт. Член на Партията на болшевиките от 1910 г. Литературен сътрудник на в-к „Звезда“ в-к „Правда (1912-1914). Завършва Гардемаринското военно-морско училище (1917).
След Февруарската революция в Русия е заместник-председател на Кронщтадтския съвет на военните моряци. Арестуван от Временното правителство и затворен в затвора „Кръстовете“. Освободен е на 13 октомври 1917 г. Участва в Октомврийската революция (1917) при борбата срещу похода на генерал Краснов и в Москва. Депутат в Учредителното събрание (1918). Комисар на Морския генерален щаб и заместник-комисар на Лев Троцки във флота (1918). По време на Гражданската война е командир на Волжката флотилия. Член на Революционния военен съвет на РСФСР.
По време на Чуждестранната военна интервенция в Русия на 26 декември 1918 г. попада в британски плен. Затворен е в „Брикстънския затвор“ (Лондон). Заменен е срещу пленени британски граждани в Русия. Командващ на Волжско-Каспийската военна флотилия. Участва в отбраната на Царицин (1919). Награден е два пъти с Орден „Червено знаме“. Командващ на Балтийския военен флот (1921).
От 1921 г. е на дипломатическа работа. Посланик на СССР в Афганистан (1922), Естония (1930) и Дания (1933). При установяването на дипломатически отношения между СССР и Царство България е пълномощен представител в София (1934-1938).
През април 1938 г. напуска поста си и заминава за Берлин. Установява се във Франция, от където пише протестното си писмо „Как ме направиха враг на народа“ до вестник „Последни новини“. След смъртта му е публикувано откритото му писмо до Йосиф Сталин, с което протестира срещу репресивната сталинска политика. Според официалната версия умира от пневмония. Разпространено е твърдението, че е убит от НКВД.
Фьодор Разколников е реабилитиран през 1963 г.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Раскольников, Фёдор Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |