Реставрация Мейджи

Вижте пояснителната страница за други значения на Мейджи.

---

Преместването на император Мейджи от Киото в Токио в края на 1868 година

Реставрацията Мейджи (Шаблон:Lang-ja, Мейджи Ишин) е процес на политически и обществени промени в Япония, довели до падането на шогуната Токугава и установяването на конституционна монархия през втората половина на 19 век. Реставрацията обхваща края на историческия период Едо и началото на периода Мейджи. Реставрацията довежда до отварянето на страната към света, премахването на феодализма и въвеждането на пазарна икономика. Тя ускорява индустриализацията на страната и нарастването на нейната военна мощ под лозунга Фукоку кьохей (富国強兵, „Обогатявай страната, усилвай армията“).

В резултат на Реставрацията Мейджи властта в Япония преминава от шогуната Токугава към нова олигархия, чиито водещи представители идват от провинциите Сацума и Чошу - Ито Хиробуми, Мацуката Масайоши, Кидо Такайоши, Итагаки Тайсуке, Ямагата Аритомо, Мори Аринори, Окубо Тошимичи, Ямагучи Наойоши. Макар те да са привърженици на традиционната власт на императора, той продължава да бъде преди всичко духовен водач на нацията, а реалното управление е в ръцете на министрите, действащи от негово име.

Причини

Основната причина за Реставрацията Мейджи е осъзнаването от японския политически елит на нуждата от бърза модернизация на страната. Изоставането на Япония става съвсем явно, когато американският комодор Матю Пери идва в страната, за да сключи договор, разрешаващ свободната търговия в японските пристанища. Той пристига с няколко бойни кораба, който далеч превъзхождат като техника и въоръжение японските.

Водачите на Реставрацията виждат възстановяването на властта на императора като средство за укрепване на Япония пред заплахата от страна на колониалните сили. Самото наименование „Мейджи“ означава „просветено управление“, като целта на новия режим е да съчетае „западния напредък“ с традиционните „източни“ ценности.

Краят на шогуната Токугава

Младият император Мейджи с чужди дипломати, около 1868-1870 г.

Началото на организираната съпротива срещу шогуната Токугава е поставено през 1866 година, когато владетелите на Сацума и Чошу Сайго Такамори и Кидо Такайоши създават Съюза Сачо, който си поставя за цел възстановяването на властта на императора. Двамата са поддръжници на император Комей и обединяват усилията си със съдействието на Сакамото Рьома. След смъртта на Комей, на 3 февруари 1867 година тронът е наследен от император Мейджи.

Шогунатът е официално премахнат на 9 ноември 1867 година, когато 15-тият шогун Токугава, Токугава Йошинобу, „предоставя своите прерогативи на разположение на императора“. Този акт е фактическа реставрация (тайсей хокан) на императорската власт, въпреки че и след него Токугава Йошинобу запазва значително влияние.

Малко по-късно, през януари 1868 година, с битката при Тоба-Фушими, в която силите на Сачо нанасят поражение на армията на бившия шогун, започва Войната Бошин. С началото на открития конфликт император Мейджи лишава Токугава от цялата му власт, подготвяйки и официалната реставрация. На 3 януари 1869 година той формално обявява възстановяването на своята власт:

Императорът на Япония обявява на суверените на всички чужди страни и на техните поданици, че е дадено разрешение на шогуна Токугава Йошинобу да върне държавната власт в съответствие с неговото собствено искане. Оттук нататък ние ще осъществяваме върховната власт във всички вътрешни и външни работи на страната. Съответно титлата „император“ трябва да замени титлата „тайкун“, с която са изготвени договорите. Назначили сме служители, на които са поверени външните работи. Желателно е представителите на силите по договора да признаят тази прокламация.

Част от привържениците на шогуната успяват да се изтегляд към Хокайдо, където се опитват да създадат самостоятелна Република Едзо, но лоялните на императора войски ликвидират този опит през май 1869 година с победата си в битката при Хакодате. Тя слага края на шогуната Токугава и бележи пълното възстановяване на властта на императора.

Последствия

Премахване на системата хан

Алегория на борбата между Новото и Старото, илюстрация от ок. 1870 година

Сред първите стъпки на правителството още в хода на самата реставрация е премахването на традиционната феодална система на управление на страната, известна като хан. През 1868 година всички земи на Токугава са конфискувани и поставени „под императорски контрол“, т.е. на разположение на новото централно правителство. През 1869 година големите даймьо, подкрепили активно реставрацията, владетелите на Тоса, Хидзен, Сацума и Чошу, са убедени „да върнат владенията си на императора“. Впоследствие и други даймьо последват примера им, като за пръв път в японската история централното правителство установява пряка власт над цялата територия на държавата.

През 1871 година императорът извиква всички даймьо, бивши и настоящи, и обявява че всички владения се връщат на императора, с което слага край на системата хан. Приблизително тристате владения хан са превърнати в префектури, всяка от тях под контрола на назначен от централното правителство управител. През следващите години с поредица сливания броят на префектурите е намален до 75. Даймьо получават 1/10 от доходите на бившите им имения като държавна рента, а по-късно техните дългове и изплащаните от тях ренти на самураи са поети от държавата.

Военна реформа

Сайго Такамори и офицерите му по време на Сацумското въстание, 1877 г.

Офицери от императорската армия по време на Сацумското въстание, 1877 г.

Преди Реставрацията японската армия се състои главно от съсловието на самураите, които получават издръжка от даймьо, срещу което служат в техните войски. За да модернизира въоръжените сили през 1873 година правителството въвежда всеобща военна повинност - с навършването на 21 години всички мъже трябва да отслужат 4 години в армията, последвани от 3 години в запаса. С това се премахва традиционната съсловна привилегия на самураите, които в продължение на столетия са единствените, които имат право да носят оръжие. Освен това на самураите е забранено да се разхождат въоръжени, демонстрирайки своя статус.

Сравнени с аристокрацията в Западна Европа, японските самураи образуват много по-широко съсловие, като по времето на Реставрацията броят им е около 1,9 милиона. Самураи са не само земевладелците, но и много от техните придворни, като част от тях се прехранват с физически труд. Тъй като всеки самурай получава установена рента, издръжката на съсловието се превръща в огромна финансова тежест за държавата, поради което новият режим започва постепенно да премахва тези ренти. През 1873 година те са обложени с данъци, а година по-късно самураите получават възможност да преобразуват рентата си в държавни облигации. Най-накрая през 1876 година това преобразуване става задължително.

Практическото ликвидиране на привилегиите на самураите предизвиква поредица от бунтове, най-значим сред които е Сацумското въстание от 1877 година, оглавено от Сайго Такамори. Въстанието е бързо потушено от новосформираната редовна армия, която използва западно въоръжение и тактика, което силно ограничава съпротивата. Принадлежността към съсловието на самураите става чисто формално и те се превръщат в равностойна част от модернизиращото се общество. Все пак идеалът за самурайския военен дух продължава да присъства в културата и е широко използван от военната пропаганда през 20 век.

Въпреки опитите за съпротива срещу реформите, мнозинството от самураите не им се противопоставят, въпреки загубата на предишните привилегии. Много от тях намират работа в държавната администрация, която се превръща в ново елитно съсловие. Самураите, по-добре образовани от останалите съсловия, стават учители, оръжейници, държавни служители или офицери в армията. Макар формалните им титли да са премахнати, елитарният дух на самурайското съсловие се пренася в много от новите институции.

Стопанска реформа

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Вижте още

• Конституция Мейджи