Ракита (област Плевен): Разлика между версии
Ред 32: | Ред 32: | ||
<!-- == Обществени институции == --> |
<!-- == Обществени институции == --> |
||
Източно православие. Почитат се всички източноправославни празници. Към 1893 година в селото са живели и 38 |
Източно православие. Почитат се всички източноправославни празници. Към 1893 година в селото са живели и 38 [[помаци]].<ref>{{cite book |
||
| last = Райчевски |
| last = Райчевски |
||
| first = Стоян |
| first = Стоян |
Версия от 17:34, 11 март 2012
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ракита.
Ракита | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 804 души[1] (15 март 2024 г.) 15,3 души/km² |
Землище | 52,722 km² |
Надм. височина | 231 m |
Пощ. код | 5998 |
Тел. код | 06590 |
МПС код | ЕН |
ЕКАТТЕ | 61950 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Плевен |
Община – кмет | Червен бряг Атанас Атанасов (ССД; 2023) |
Кметство – кмет | Ракита Нинчо Иванов (ГЕРБ) |
Ракита е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, Област Плевен.
География
Селото се намира на около 130 км. североизточно от гр. София и 41 км.югозападно от гр. Плевен по главен път София-Русе, на територията на Община Червен бряг. До с.Ракита може да се стигне с автомобилен транспорт, отбивайки се в дясно от разклона при село Радомирци община Червен бряг, на главен път София-Русе. Идвайки от Русе трябва да се следва отбивката от главния път в ляво, след село Телиш Област Плевен. От селото има изход на второстепенен път за град Тетевен (пътят е с нормална ширина и с добро асфалтово покритие).
Характерно за селото е по-голямата надморска височина-около 500-600 м, климатът не се различава от останалата част от региона. През селото не протичат реки. Има изграден малък изкуствен водоем-язовир носещ името "Соватски дол" намиращ се югоизточно от селото, по пътя за гр.Тетевен, в гориста местност с преобладаваща дъбова гора.
Икономиката на селото е не добре развита, както останалата част от региона. Преобладаващ отрасъл е земеделието и то предимно растиниевъдство. В непосредсвена близост до с. Ракита в североизточна посока има изградена ВЕЦ с инсталирана мощност 2x2,6 MW,която бе закупена от частна фирма. Електроцентралата ползва вода от т.н. Витска напоителна система, която преминава през землището на Ракита.
Селото има сравнително добра инфраструктура - телефон БТК,мобилна връзка/М-Тел,Глобул/,вода (целогодишно),но с остаряла тръбопроводна мрежа, уличната мрежа е не много добре развита, липсва канализация. Съществува регулярен автобусен транспорт до гр.Червен бряг гр.Ловеч и гр.Плевен.От с.Телиш,което е на разтоявие от 7 км. може да се направи връзка с влак/пътнически/ за направленията-гр.София,гр.Русе и гр.Варна.
Населението е преобладаващо българско - 80% и малка част цигани - 20%. Българската част от населението е със стари християнски/източноправославни/ традиции.Съществува изграден източноправославен храм,функциониращо училище и детска градина/данните са от 2007 г./
История
Има данни за училище още през 1850 год. Сега основното училище “Св.Св. Кирил и Методий” има 79 ученика, разпределени в 6 паралелки. В Ракита още през 1894 год. е открита прогимназия, в която се учат много ученици от околните селища. Това е първата прогимназия в района. Има православен храм, добре поддържан и ремонтиран
Читалището е основано през 1902-1903. Сегашният му наследник – читалище “Н.Й. Вапцаров” няма собствена сграда, библиотеката му се помещава в сградата на кметството.
Религии
Източно православие. Почитат се всички източноправославни празници. Към 1893 година в селото са живели и 38 помаци.[2]
Културни и природни забележителности
Паметници и исторически обекти:
- три надгробни могили из землището на селото
- антични селища в района на селото и в местността “Умника”
- могилата –градище в местността “Черковното”
- паметник на загиналите жители на Ракита във войните на ХХ в.
- Паметна плоча на част от загиналите воини във войните – намира се в селското гробище
- Паметен знак на артилерист от лейбгвардията, участвал в боевете при Телиш 24-28 октомври 1877 г.
Природни забележителности:
- м. “Езерото” с пещера
- скален мост “Седларката”
- ракитска могила
- цер в двора на Витан Тодоров
- бяла черница на тротоара на ул. “Ал. Стамболийски”
- бяла черница в двора на Марин Тодоров, ул. “Хр. Ботев”№35
Редовни събития
Събор, провеждащ се на Петковден по стар стил (последна събота и неделя на месец октомври).
Други
Характено церемониално откриване на годишния ловен сезон-м.Август за ловни дружинки с.Ракита и с.Горни Дъбник в местността"Чуките"- югоизточно от село Ракита.
Кухнята не се отличава от отстаналата част от региона, като преобладават и някои спесифични ястия за селото,като:
Кросмач/катък/- характерното за него , е че се приготвя от последното за сезона на доенето овче мляко/и е без сирене.
Овча чорба /курбан но застроен/- приготвя се от овче месо и овчи дреболии. Лучник - постно ястие.
Пържено-постно лятно ястие от домати,лук,печени чушки и малка част зелени джанки.
Летен таратор- студено предястие/супа/ от краставици,кромит лук,чесън,сварени и охладени зелени джанки заедно с бульона,копър и магданоз/меродия/
Кърначета - характерни за селото и ненадминати по вкусови качества/по рецепта на известния местен готвач-Васил Изворски/.
Печено на кална фурна или в трап цяло агне.
Външни препратки
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.