Лазар Цириов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Лазар Цириов''' е [[българи|български]] [[революция|революционер]], стружко-охридски районен войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
'''Лазар Цириов'''<ref>''Вирков'' според Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]], стружко-охридски районен войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 10:49, 27 октомври 2012
Лазар Цириов | |
български революционер | |
Роден |
?
Вранище, днес Република Македония |
---|---|
Починал | ?
? |
Лазар Цириов в Общомедия |
Лазар Цириов[1] е български революционер, стружко-охридски районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Цириов е роден в стружкото село Вранище, тогава в Османската империя. Присъединява се към редовете на ВМОРО и от 1904 година е четник при Петър Чаулев. През 1906 година е назначен за районен войвода в Охридско заедно с Петър Чаулев, но действа и в Стружко. Води чета от 7 души и обикаля Охридската Малесия[2]. Легализира се след Младотурската революция в 1908 година.[3]
Бележки
- ↑ Вирков според Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 183.