Джетро Тъл: Разлика между версии
Ред 33: | Ред 33: | ||
=== 1969–1971: Формиране на собствен стил === |
=== 1969–1971: Формиране на собствен стил === |
||
{{раздел-мъниче}} |
{{раздел-мъниче}} |
||
По-късно през 1969 г. към групата се присъединява соло-китаристът Мартин Бар (Martin Barre) - вторият най-дълго задържал се член на формацията, който участва във всички проекти до 2011 г. Бар допринася за пренасочване на Джетро Тъл към по широки хоризонти с разнообразния си стил, който съчетава класическа подготовка и вкус към бароковата музика с хард-рок звучене. С напускането на Ейбрахамс групата остава с един-единствен лидер - фронтмена Иън Андерсън, основен композитор и двигател на почти на всички записи. Още първият албум с Бар - Stand Up (1969) - превръща групата в един от водещите арт-рок състави, който за разлика от Кинг Кримзън или Емерсън, Лейк енд Палмър се оказва и търговски успешен: Stand Up, както и следващите няколко албума на Джетро Тъл достигат първо място по продажби в британските класации за албуми. За пръв път в записите за Stand Up Андерсън показва слабостта си към необичайни за рок-музиката инструменти, като освен флейтата и хармониката, записва и с мандолина и балалайка. "Bourée" е джазирана преработка на камерна пиеса на Й. С. Бах, "Fat Man" е първата песен на групата |
По-късно през 1969 г. към групата се присъединява соло-китаристът Мартин Бар (Martin Barre) - вторият най-дълго задържал се член на формацията, който участва във всички проекти до 2011 г. Бар допринася за пренасочване на Джетро Тъл към по широки хоризонти с разнообразния си стил, който съчетава класическа подготовка и вкус към бароковата музика с хард-рок звучене. С напускането на Ейбрахамс групата остава с един-единствен лидер - фронтмена Иън Андерсън, основен композитор и двигател на почти на всички записи. Още първият албум с Бар - ''Stand Up'' (1969) - превръща групата в един от водещите арт-рок състави, който за разлика от Кинг Кримзън или Емерсън, Лейк енд Палмър се оказва и търговски успешен: ''Stand Up'', както и следващите няколко албума на Джетро Тъл достигат първо място по продажби в британските класации за албуми. За пръв път в записите за Stand Up Андерсън показва слабостта си към необичайни за рок-музиката инструменти, като освен флейтата и хармониката, записва и с мандолина и балалайка. "Bourée" е джазирана преработка на камерна пиеса на [[Йохан Себастиан Бах|Й. С. Бах]], "Fat Man" е първата песен на групата наподобяваща британския фолклор, а "Another Day Yesterday" въвежда нетипичния за рок-музиката такт пет четвърти. Няколко години след издаването на албума една от най-малко забележимите песни, неизпълнявана никога на живо - "We Used To Know", се оказва обект на спорове за плагиатство, тъй като легендарният хит на [[Ийгълс]] "Hotel California" възпроизвежда почти едно към едно акордовата ѝ схема. |
||
=== 1972–1976: Прогресив рок === |
=== 1972–1976: Прогресив рок === |
Версия от 14:54, 1 декември 2012
Джетро Тъл Jethro Tull Jethro Tull | |
Джетро Тъл в Германия през 2007 година. | |
Информация | |
---|---|
От | Лутън, Великобритания |
Създаване | Блакпул , Лутън Великобритания |
Стил | Хард рок Фолк рок Прогресив рок Блус рок |
Активност | от 1967 г. |
Уебсайт | www.jethrotull.com |
Членове | Иън Андерсън Мартин Бар Дуейн Пери Дейвид Гудиър Джон О'Хара |
Джетро Тъл Jethro Tull в Общомедия |
"Джетро Тъл" (на английски Jethro Tull) е прогресив рок група, образувана в град Блакпул, Англия през 1968 г. Музиката им е характерна с причудливия вокален стил, уникалната водеща флейта на фронтмена Иън Андерсън и необичайната и често усложнена структура на песните. Тя включва елементи на класическа и келтска фолк музика. Въпреки това е трудно да се посочи определен изпълнител, директно повлиян от "Джетро Тъл". Както и при други прогресив рок групи, музиката им е до голяма степен обособена.
История
1962–1968: Възникване
Първата група на Иън Андерсън, образувана през 1962 година в Блакпул, се нарича Блейдс (The Blades). През 1964 година тя вече е седемчленна соул група, носеща името на пианиста и барабанист Джон Ивън - Джон Ивън Бенд (The John Evan Band), а по-късно Джон Ивън Смаш (The John Evan Smash). По това време в групата участва и бъдещият барабанист на Джетро Тъл Баримор Барлоу.
През 1967 година групата се премества в Лутън, близо до Лондон, в търсене на повече ангажименти.[1] Предприемат и пътуване до Ливърпул. Въпреки това парите не достигат и малко по-късно повечето членове се връщат на север. Иън Андерсън и басистът Глен Корник се събират с китариста Мик Ейбрахамс и барабаниста Клайв Бънкър от лутънската група Макгрегърс Енджин (McGregor's Engine).[2] Първоначално новата група трудно получава повторни ангажименти и често променя името си, за да продължи да свири в лондонските клубове. Имената обикновено са измисляни от служители на техните агенти, един от които, любител историк, ги нарича Джетро Тъл, по името на английски агроном от 18 век. Името се запазва, защото групата го използва при първото си представление, което е харесано от управителя на клуба, така че те да получат повторна покана.[3] Групата сключва договор с разрастващата се агенция Елис-Райт и така стават третата група, подписала с бъдещата империя Крисалис Рекърдс.
Първият сингъл на Джетро Тъл излиза през 1968 година, но не постига успех. Той е написан от Мик Ейбрахамс и продуциран от Дерек Лоурънс и е озаглавен „Sunshine Day“. На етикета името на групата е изписано грешно като Jethro Toe, което превръща сингъла в колекционерска рядкост.[4]
По-късно през същата година Джетро Тъл издават първия си албум „This Was“.[1] Освен музика, писана от Андерсън и Ейбрахамс, той включва и фолклорната песен „Cat's Squirrel“, която подчертава блус рок стила на Ейбрахамс. Джаз пиесата „Serenade to a Cuckoo“ от Рахсан Роланд Кърк дава възможност на Андерсън да демонстрира уменията си с флейтата. По това време той описва в „Рекърд Мирър“ общия стил на групата като „един вид прогресив блус с малко джаз“.[5]
След излизането на първия албум Мик Ейбрахамс напуска Джетро Тъл и сформира собствена група - Блодуин Пиг (Blodwyn Pig).[1] Напускането му има няколко различни причини. Той е блус пуритан, докато Андерсън се опитва да включи в музиката на групата и други влияния. Освен това влиза в лични противоречия с Глен Корник и не желае да пътува много в чужбина и да свири повече от три вечери седмично, докато останалите членове на групата се стремят към международен успех.
След напускането на Ейбрахамс той е заместен за кратко от Тони Айоми от групата Ърт (Earth; бъдещата Блек Сабат). С него през декември 1968 година Джетро Тъл участва в проекта на Ролинг Стоунс „Рок енд рол цирк“, където изпълняват песента „A Song For Jeffrey“.
1969–1971: Формиране на собствен стил
По-късно през 1969 г. към групата се присъединява соло-китаристът Мартин Бар (Martin Barre) - вторият най-дълго задържал се член на формацията, който участва във всички проекти до 2011 г. Бар допринася за пренасочване на Джетро Тъл към по широки хоризонти с разнообразния си стил, който съчетава класическа подготовка и вкус към бароковата музика с хард-рок звучене. С напускането на Ейбрахамс групата остава с един-единствен лидер - фронтмена Иън Андерсън, основен композитор и двигател на почти на всички записи. Още първият албум с Бар - Stand Up (1969) - превръща групата в един от водещите арт-рок състави, който за разлика от Кинг Кримзън или Емерсън, Лейк енд Палмър се оказва и търговски успешен: Stand Up, както и следващите няколко албума на Джетро Тъл достигат първо място по продажби в британските класации за албуми. За пръв път в записите за Stand Up Андерсън показва слабостта си към необичайни за рок-музиката инструменти, като освен флейтата и хармониката, записва и с мандолина и балалайка. "Bourée" е джазирана преработка на камерна пиеса на Й. С. Бах, "Fat Man" е първата песен на групата наподобяваща британския фолклор, а "Another Day Yesterday" въвежда нетипичния за рок-музиката такт пет четвърти. Няколко години след издаването на албума една от най-малко забележимите песни, неизпълнявана никога на живо - "We Used To Know", се оказва обект на спорове за плагиатство, тъй като легендарният хит на Ийгълс "Hotel California" възпроизвежда почти едно към едно акордовата ѝ схема.
1972–1976: Прогресив рок
1977–1979: Фолк рок трилогия
1980–1984: Електронен рок
1987–1994: Хард рок
След 1995: Влияние на уърлд мюзик
Членове на групата
Период | Вокал, флейта и др. | Китара, вокал | Клавишни | Клавишни | Бас китара | Ударни |
---|---|---|---|---|---|---|
1967 | Иън Андерсън | Мик Ейбрахамс | Глен Корник | Клайв Бънкър | ||
1968-1970 | Мартин Бар | |||||
1970-1971 | Джон Ивън | Джефри Хамънд | ||||
1971-1975 | Баримор Барлоу | |||||
1975-1979 | Дий Палмър | Джон Гласкок | ||||
1979-1980 | Дейв Пег | |||||
1980-1981 | Еди Джобсън | Марк Крейни | ||||
1982 | Питър-Джон Ветъси | Гери Конуей | ||||
1982-1983 | Пол Бърджес | |||||
1984-1987 | Дуейн Пери | |||||
1987-1988 | Дон Еъри | |||||
1988-1991 | Мартин Алок | |||||
1991-1992 | Андрю Гидингс | Дейв Матакс | ||||
1992-1995 | Дуейн Пери | |||||
1995-2006 | Джонатан Нойс | |||||
2007-... | Джон О'Хара | Дейвид Гудиър |
Дискография
- This Was (1968)
- Stand Up (1969)
- Benefit (1970)
- Aqualung (1971)
- Thick as a Brick (1972)
- Living in the Past (1972)
- A Passion Play (1973)
- War Child (1974)
- Minstrel in the Gallery (1975)
- M.U. - The Best of Jethro Tull (1976) (сборен)
- Too Old to Rock And Roll, Too Young to Die (1976)
- Songs from the Wood (1977)
- Repeat — The Best of Jethro Tull — Vol II (1977) (сборен)
- Heavy Horses (1978)
- Live — Bursting Out (1978) (на живо)
- Stormwatch (1979)
- A (1980)
- Broadsword and the Beast (1982)
- Under Wraps (1984)
- Live at Hammersmith '84 (1990) (на живо)
- Original Masters (1985) (сборен)
- A Classic Case (1985)
- Crest of a Knave (1987)
- 20 Years of Jethro Tull (1988)
- Rock Island (1989)
- Catfish Rising (1991)
- A Little Light Music (1992) (на живо)
- 25th Anniversary boxed set (1993) (сборен)
- The Best of Jethro Tull: The Anniversary Collection (1993) (сборен)
- Nightcap (1993)
- Roots to Branches (1995)
- J-Tull Dot Com (1999)
- Living with the Past (2002) (на живо)
- The Jethro Tull Christmas Album (2003)
Бележки
- ↑ а б в Biography on official Jethro Tull web site // Посетен на 2007-02-10.
- ↑ Melody Maker, 12 July 1969, reproduced on Tullpress.com // Посетен на 2007-03-07.
- ↑ FAQ on official Jethro Tull web site // Посетен на 2009-03-21.
- ↑ Jethro Toe - Sunshine Day / Aeroplane
- ↑ Record Mirror, 12 Oct 1968, reproduced on Tullpress.com // Посетен на 2007-02-10.
Външни препратки
- Официален сайт (на английски)
- Cup of Wonder - текстове на Jethro Tull (на английски)
- История на турнетата на Jethro Tull (на английски)
- ((en)) Джетро Тъл на Allmusic