Хюсеин Хилми паша: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
снимка на митинг с Хилми паша
Dinamik-bot (беседа | приноси)
м r2.6.2) (Робот: Променяне от fr:Hüseyin Hilmi Pasha на fr:Hüseyin Hilmi Pacha
Ред 37: Ред 37:
[[de:Hüseyin Hilmi Pascha]]
[[de:Hüseyin Hilmi Pascha]]
[[en:Hüseyin Hilmi Pasha]]
[[en:Hüseyin Hilmi Pasha]]
[[fr:Hüseyin Hilmi Pasha]]
[[fr:Hüseyin Hilmi Pacha]]
[[ru:Хусейн Хильми-паша]]
[[ru:Хусейн Хильми-паша]]
[[sv:Hussein Hilmi pascha]]
[[sv:Hussein Hilmi pascha]]

Версия от 02:29, 23 декември 2012

Хюсеин Хилми
Hüseyin Hilmi Paşa
османски военен и държавник

Роден
Починал
ПогребанИстанбул, Турция

Религияислям
Хюсеин Хилми в Общомедия

Хюсеин Хилми паша (на османски турски: حسین حلمی پاشا) е османски военен и държавник, два пъти Велик везир на Османската империя в периода на Втората конституционна епоха[1] и съосновател на турския Червен полумесец[2]. Той е и един от най-успешните Османски администратори в Европейска Турция в началото на 20 век, заемал длъжностите Османски генерал-инспектор на Македония между 1902-1908 година, Османски вътрешен министър от 1908 до 1909 година и Османски посланик във Виена между 1912-1918 година[3].

Биография

Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров Лесбос, тогава Мидили в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело исляма[4]. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст. Започва да работи като чиновник в Османската държавна структура и бързо се издига в йерархията, ставайки губернатор на Адена през 1897 година и на Йемен през 1902 година. Същата година е назначен за Генерал-губернатор на Солунския, Косовския и Битолския вилает от султана, което е потвърдено от Великите сили с Пъдарските реформи. На този пост остава до Младотурска революция от юли 1908 година.

След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за Вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан Абдул Хамид II между 14 февруари - 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват Истанбул за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир между 5 май - 28 декември 1909 година.

За кратко заема и поста Министър на правосъдието в кабинета на Гази Ахмед Мухтар паша. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във Виена, Австро-Унгария, като остава такъв до края на Първата световна война. В интервю за Димитър Думбалаков през 1914 година казва:

Реч на Хилми паша в Солун при обявяването на конституцията в 1908 г.
Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това, за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.[5]

Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в Бешикташ, Истанбул.

Бележки

  1. Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272.
  2. Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77.
  3. Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227.
  4. Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45.
  5. В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.