Сърневец: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Jorkata7770 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 27: Ред 27:
Написал : Иван Христов Бекяров (Танев)- (1929-1978)
Написал : Иван Христов Бекяров (Танев)- (1929-1978)


[[Файл:Surnevec.JPG|300x180px|рамка|вдясно|Църквата в Сърневец]]
== Религии ==
== Религии ==
Православно християнство.
Православно християнство.


== Обществени институции ==
== Обществени институции ==

Версия от 15:07, 6 януари 2013

Сърневец
България
42.407° с. ш. 25.3411° и. д.
Сърневец
Област Стара Загора
42.407° с. ш. 25.3411° и. д.
Сърневец
Общи данни
Население129 души[1] (15 март 2024 г.)
6,32 души/km²
Землище20,477 km²
Надм. височина374 m
Пощ. код6232
Тел. код041337
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ70562
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Братя Даскалови
Иван Танев
(ПДСД; 2011)
Сърневец в Общомедия

Сърневец е село в Южна България. То се намира в община Братя Даскалови, Област Стара Загора.

География

Това китно селце се намира в подножието на Сърнена Средна гора, точно под връх "Гол мъж ". Въздухът е много чист и е много приятно за живеене. Климата е умерено - континентален със средна годишна температура - 11°C , лятото е топло, а зимата сравнително мека. Землището на селото заема площ от 20,477 кв.км.

История

Старото име на селото е Караджа веран (Караджоврен) (от турски : черна и болна), тъй като много често в селото е слизала черна, болна сърна. Трябва да отбележим, че земите, които сега заема и използва нашето село като пасбища, посевни площи и гори са били населени още от най-стари времена, още от времето на първобитно-общинния строй, а по-точно през времето на каменно-медната епоха. Като потвърждение за това служат изкопаните материали от керамика, кремъчни ножове, а също и еленови рога и чукове. По неизвестни причини това селище било опожарено и разрушено, вероятно при сблъскване с отделни племена, а след това повторно населено, от което времето са останали основите на един доста дабел зид, опасващ западната част на могилата. Повече за това селище ние не знаем. Другото старо селище, което датира от времето на траките и наистина, че от началото е било тракийско говорят материалите открити в гробницата на Пармалова могила – разкопана от Стойно Стоев Димов, жител на село Сърневец през 1940 г. В тази гробница трупът на мъжа е бил изгорен, какъвто обичай са имали траките. В гробницата са намерени съдове от изпечена глина, представени от един кратер „гърне”, глинена чаша, връх от копие, с които са си служили траките. Тези материали сега се намират в Пловдивският музей. От формата, направата и художествената изработка на съдовете може да се съди, че траките по това време са живели заможен живот, повлиян от гърците. Това селище е просъществувало и през Македонско време, за което съдим от материалите разкрити в могилата северно от селото, в лозята, където освен тухли и керемиди /намиращи се сега в домовете на Злати и Стойно Славови/, в лозето са намерени още бронзова статуетка и монети от времето на Филип и Александър Македонски. Селището е просъществувало и през Римско и Византийско време, тъй като на юг от Пармалова могила са разкрити латински гробища, после смесени с турски. От Византийско време е останала една развалена крепост Кале - намираща се в местността Градището от времето на византийският император Юстиниан І от 565 до 527 г. От това време са намерени и монети с лика на Юстиниан І и Йоан Цимисхи. Населяващите това селище са се занимавали предимно със земеделие, скотовъдство и занаятчийство, а през тракийско време процъфтяла търговията, вследствие на връзките на траките с гърците. Останки са намерени в местността Градището, Могилата, Калашлари /Калъчлари/. Известно е от историтя, че след като завладяват България и другите балкански страни, турците започват масово да се заселват в новозаграбените земи. Добрият климат, сравнително плодородната почва, вековните неизползвани гори, изобилието на местности с извори и течаща вода, привлекли вниманието на алчните завоеватели.

Източник: "Живи страници" - издателство на общ. Братя Даскалови Написал : Иван Христов Бекяров (Танев)- (1929-1978)

Църквата в Сърневец

Религии

Православно християнство.

Обществени институции

  • Кметство с.Сърневец,
  • Пощенска станция - Поща,
  • Народно читалище "ПРОБУДА - 1928 година" - основано през 1928 г.
  • Църква "Света Параскева" - основана през 1932 год.

Културни и природни забележителности

  • Народно читалище "ПРОБУДА - 1928 година" - e-mail: probudasarnevets@abv.bg
  • Парналова могила
  • Сърнена Средна гора
  • Връх Гол мъж - 578 м
  • Местност "Света Троица"

Редовни събития

  • Отбелязване с голямо и шумно тържество, традиционния общоселски събор на селото - Петковден - 14.10;
  • 14.02. - Трифон Зарезан (стар стил) отбелязване, чрез въстановка на обреда "зарязване" с участието на част от читалищните дейци;
  • Отбелязване на празника на жената - 8 март;
  • Посрещане на Първа пролет;
  • Отбелязване на Великден;
  • Тържество по случай "Деня на славянската писменост и култура - 24 май";
  • Празник посветен на деня на детето - 1 юни;
  • Отдаване почит на загиналите за свободата на Р. България - 2 юни;
  • Отбелязване на Съединението и Независимостта на България;
  • Честване денят на народните будители;
  • Коледно - новогодишни тържества;
  • Посещаване на Етнографски музей и постоянна изложба в НЧ"Пробуда - 1928 година";
  • Множество литературни срещи и беседи посветени на български и чужди писатели, народни празници и др. от името на читалището.

Личности

  • Димитър Димитров - кметски наместник;
  • Павлина Ганева - секретар в кметството;
  • Радка Караджова - библиотекар;
  • Георги Даскалов - доброволец - читалищен деец;
  • Атанаска Танева - доброволец - читалищен деец, дългогодишен преподавател и директор на училище "Христо Ботев" в селото и председател на читалището до 1991 г.;
  • Танка Станчева - председател на читалището;
  • Иван Христов Бекяров (Танев)-(1929-1978)- дългогодишен преподавател в училище "Христо Ботев" в селото и създател на историята за село Сърневец;

Други

Литература

"Живи страници" - издателство на общ. Братя Даскалови автор : Иван Христов Бекяров(Танев)- (1929-1978)

Външни препратки