Йонбьон: Разлика между версии
Tourbillon (беседа | приноси) |
м r2.6.6) (Робот Изтриване: eo:Jongbjono Промяна: es:Central Nuclear de Yongbyon, ja:寧辺核施設 |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
[[de:Kerntechnische Anlage Nyŏngbyŏn]] |
[[de:Kerntechnische Anlage Nyŏngbyŏn]] |
||
[[en:Yongbyon Nuclear Scientific Research Center]] |
[[en:Yongbyon Nuclear Scientific Research Center]] |
||
⚫ | |||
[[eo:Jongbjono]] |
|||
⚫ | |||
[[fa:مرکز علمی و تحقیقات اتمی یونگبیون]] |
[[fa:مرکز علمی و تحقیقات اتمی یونگبیون]] |
||
[[fr:Yongbyon]] |
[[fr:Yongbyon]] |
||
[[id:Pusat Riset Ilmiah Nuklir Yongbyon]] |
[[id:Pusat Riset Ilmiah Nuklir Yongbyon]] |
||
[[ja:寧辺 |
[[ja:寧辺核施設]] |
||
[[ko:녕변 원자력 연구소]] |
[[ko:녕변 원자력 연구소]] |
||
[[ms:Pusat Kajian Saintifik Nuklear Yongbyon]] |
[[ms:Pusat Kajian Saintifik Nuklear Yongbyon]] |
Версия от 03:02, 20 февруари 2013
Северна Корея и оръжия за масово поразяване |
---|
— Ядрена програма — |
Събития |
|
Оръжия |
Формирования |
Обекти |
Вижте също |
Йонбьон (на чосонгъл 녕변핵시설, на ханджа 寧邊核施設, правопис по системата на Маккюн-Райшауер Yongbyon) е наименованието на изследователско градче, намиращо се на територията на община Ньонбьонгун, провинция Северен Пхьонан, КНДР. Намира се на 103 километра северно от Пхенян. Това е най-големият ядрен изследователски център на Северна Корея. Население около 15 000 жители.
Оборудване
Основната инсталация за преработка на гориво и изследвания се състои от един 5-МВт реактор тип "Магнокс", както и база за краткосрочно складиране на отработено ядрено гориво. Работата по реактора започва през 1980 и е включен през 1985, като работи непрестанно до 1994 година, когато е спрян заради рамковото споразумение. Пуснат е отново през 2003 година. Смята се, че този реактор произвежда около 5 кг плутоний на година, и Северна Корея вероятно разполага с около 50 кг плутоний. В Йонбьон съществува и друг, по-голям реактор Магнокс с мощност 50 МВт, който е бил предназначен за електропроизводство, но строежът му е прекратен през 1994 година. Конструкцията и материалите за това съоръжение вече са неизползваеми. Един басейнов реактор ИРТ-2М е бил монтиран през 1963 година с помощта на СССР, но не е зареждан с гориво отдавна. Той се включва рядко, и то единствено за производството на йод-131, използван за медицински цели.
През 2010 година става известно и съществуването на (по думите на американски ядрен инспектор) "свръхмодерна инсталация за обогатяване на уран" с между 1000 и 2000 центрофуги, както и строящ се експериментален 30-мегаватов реактор с лека вода.[1]