Севернокорейски ракетни изпитания (2006)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Северна Корея и оръжия за масово поразяване
North Korea nuclear.svg

Ядрена програма

Събития

Оръжия

Формирования

Обекти

Вижте също

Севернокорейски ракетни изпитания се провеждат на 5 юли 2006 г. Съобщава се за изстрелването на най-малко седем отделни ракети.[1] Те включват балистична ракета с дълъг обсег Тепходон-2 и Скъд с малък обсег.

Тепходон-2 е оценена от американските разузнавателни агенции като имаща потенциал да достигне Аляска, ракетата достига на разстояние от около 250 мили от Северна Калифорния.[2]

Северна Корея прави първото си публично признание за тестовете на 6 юли, чрез външното си министерство, описвайки ги като „успешни“ и част от „редовните военни учения за укрепване на самозащитата“, настоявайки, че имат законно право да го направят. Страната предупреждава за „по-силни физически действия“, ако бъдат поставени под натиск от страна на международната общност.[3] На 8 юли CNN съобщава, че САЩ разполагат на „USS Mustin“, направлявана ракета разрушител за японското пристанище Йокосука, където има щаб на американския седми флот. Говорител заявява, че разполагането не е свързано с ракетните изпитания, и е предварително планирано.

Тестове[редактиране | редактиране на кода]

Възможните места на падане на ракетите.

Ракетите са изстреляни от площадката Мусудан-ри, като всички от ракети се приземяват в Японско море, на 500-600 километра западно от северния японски остров Хокайдо в международни води, на около 100 километра южно от руските градове Владивосток и Находка.[4] Също така е съобщено, че две ракети се приземяват в руски териториални води.[5] Само Тепходон-2 са изстреляни от Мусудан-ри. Скъд и Нодонгс бяха стартират от Гитдаерюнг, Анбюн и Кануън.

Държавният департамент на САЩ заявява, че Тепходон-2 се разпада във въздуха след около 42 секунди от старта, и вероятно продължило 2 минути общо. Първата ракета е изстреляна в сряда, 5 юли в 03:33 KST, а следващите две в 04:04 и 05:01 часа местно време, съответно. Първите стартове са минути преди успешното стартиране на Дискавъри във Флорида (4 юли, 14:37 EDT). Някои спекулират, че тестовете за среден обсег на ракети са използвани като примамки, за да отклонят вниманието от ракетата Тепходон-2.[6] Обхватът на ракетата често се оценява на 6000 km, способна да достигне до Аляска. Въпреки това, анализаторите в Южна Корея често поставят границите на не повече от 2400 мили (или по-малко от 4000 km), които доколкото интересите на САЩ са засегнати, означава, че ракетата може да достигне Гуам или евентуално слабо населеният западен край на Алеутските острови.[7]

Фондовите пазари на Източна Азия са разтърсени от тестовете, а инвеститори изразяват опасения, че това може да доведе до бъдещ конфликт в югоизточна и източна Азия. Цените на суровия петрол също се увеличават.

Много експерти смятат, че времето на тестовете в ранните часове на 5 юли в Корея, но по пладне на 4 юли в САЩ, когато Дискавъри е изстрелян е умишлено, за да се отнеме вниманието от страна на Съединените щати, отнасящо се до ядрените възможности на Северна Корея.[8]

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

Южна Корея[редактиране | редактиране на кода]

Министърът на обединението Лий Джонг-Сьок свиква спешна среща, за да определи целта на стартирането на ракета, която се очаква да подтикне САЩ и техните съюзници да предприемат наказателни действия, като например по-тежки икономически санкции срещу Северна Корея, заявяват представители на министерството.[9] Въпреки това, на 17 юли 2006 г. става ясно, че освен ако не се провеждат допълнителни тестове, правителството не планира никакви мерки, освен санкциите, приети от Обединените нации.[10] Малки групи от граждани на Южна Корея палят севернокорейски знамена и портрети на севернокорейския лидер Ким Чен Ир.

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Президентът Буш се запознава с дейността около 17:40 ч. (21:40 UTC). Той говори в Овалния кабинет за тестовете на 5 юли 2006 г. и заявява, че тестовете само „изолират Корея“.[11] Буш заявява, че Америка ще продължи да насърчава шестстранните преговори, а не преговори само със Северна Корея.[12]

Съветника по националната сигурност Стивън Хадли описва тестовете като „провокативно поведение“. Джордж Буш се среща със Стивън Хадли, министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд и държавният секретар Кондолиза Райс, когато тестовете се провеждат. Кондолиза Райс разговаря по телефона с четирима от своите колеги от страните в шестстранните преговори. По-късно тя се среща със съветника по националната сигурност на Южна Корея, за да обсъдят старта.

Русия[редактиране | редактиране на кода]

Според говорителя на външното министерство на Русия, Михаил Каминин, тестовете са „акт на провокация“, която ще затрудни преговорите и допълнително „ще усложни ситуацията около севернокорейската ядрена програма“.[13]

Въпреки това, президентът Владимир Путин е цитиран да казва, че докато той е разочарован от изпитанията, севернокорейците са в законното си право да извършват такива тестове.[14]

Китай[редактиране | редактиране на кода]

На 5 юли 2006 г. Министерството на външните работи на Китай изразява загриженост от изпитванията на севернокорейските ракети. Говорителят на външното министерство Лю Джянчао повтаря призивите за спокойствие и сдържаност от „всички участващи страни“. Той призовава всички страни да се въздържат от всякакви действия, които допълнително ще усложнят положението на Корейския полуостров.[15]

В Ню Йорк, китайският посланик в ООН нарича ракетните изпитания на Северна Корея „жалки“.[16]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. U.S. Northern Command confirms 7th missile launch by DPRK. // United States Department of Defense, 5 юли 2006. Посетен на 8 юли 2006.
  2. How Terrible the Taepo? (within "North Korea: Less than meets the eye"). // Bulletin of the Atomic Scientists, March–April 2003. Посетен на 18 март 2009.. Посетен на 31 юли 2009. Archived 5 август 2009.
  3. N Korea vows more missile tests. // BBC, 6 юли 2006. Посетен на 9 юли 2006.
  4. Where did the North Korea missiles land?
  5. Demick, Barbara. With Few N. Korea Facts, a Rumor Got Launched. // Los Angeles Times. 7 юли 2006. Посетен на 8 юли 2006.
  6. Burrow, Vanessa. Missiles for beginners. // The Age. Melbourne, Australia, 5 юли 2006. Посетен на 8 юли 2006.
  7. Demick, Barbara. With Few N. Korea Facts, a Rumor Got Launched. // The Los Angeles Times. 7 юли 2006. Посетен на 9 юли 2006.
  8. Financial Times – US fears North Korea missile test
  9. Unification Ministry scurrying to determine N.K. intentions. // Yonhap news, 5 юли 2006. Посетен на 8 юли 2006.
  10. South Korea, No Change in Economic Cooperation for Now. // Chosunilbo news, 17 юли 2006. Посетен на 17 юли 2006.
  11. Bush Says Missile Test Would Further Isolate North Korea. // VOA News, 5 юли 2006. Посетен на 8 юли 2006.
  12. The World Today – US pushes for sanctions against North Korea
  13. МИД РФ назвал провокацией запуск ракет Пхеньяном. // Interfax, 5 юли 2006. Посетен на 8 юли 2006. (на руски)
  14. Onishi, Norimitsu. North Korea Rejects Protests on Missile Firings. // The New York Times. 7 юли 2006. Посетен на 22 април 2010.
  15. {{{title}}}. // China View (in Chinese), 5 юли 2006. Посетен на 8 юли 2006. (на китайски)
  16. Stout, David. Bush Urges North Korea to Drop Missile Program. // NYT, 5 юли 2006. Посетен на 22 април 2010.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „2006 North Korean missile test“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.