Направо към съдържанието

Алексей Шелудко: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 25: Ред 25:


== Библиография ==
== Библиография ==
* ''A. Scheludko'', Colloid Chemistry, Elsevier, Amsterdam-London-New York (1958)
* ''A. Scheludko'', Colloid Chemistry, Elsevier, Amsterdam-London-New York (1966)
* ''A. Scheludko'', Thin Liquid Films, Adv. Colloid Interface Sci., '''1''', 391 (1967)
* ''A. Scheludko'', Thin Liquid Films, Adv. Colloid Interface Sci., '''1''', 391 (1967)
* ''A. Scheludko, B. V. Toshev, D. Platikanov'', On the mechanics and Thermodynamics of Three-Phase Contact Line Systems, Mod. Theor. Capill., 163-182 (1981)
* ''A. Scheludko, B. V. Toshev, D. Platikanov'', On the mechanics and Thermodynamics of Three-Phase Contact Line Systems, Mod. Theor. Capill., 163-182 (1981)

Версия от 07:22, 10 март 2013

Алексей Шелудко
български физикохимик

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Работил вСофийски университет
Семейство
ДецаАнна Шелудко

Алексей Димитров Шелудко е български физикохимик, един от най-видните представители на българската физикохимична школа.

Биография

Роден през 1920 г. в семейството на украински евреи в Хале, Германия. Баща му е професор-филолог. През 1922 година семейството се преселва в София. През 1948 г. завършва химия в Софийския университет, след което става там асистент на Ростислав Каишев в катедрата по физикохимия. Там той започва изследвания в областта на колоидната химия, по-конкретно, физикохимията на тънките течни филми. През 1957 година се хабилитира за доцент. През 1961 година защитава докторска дисертация в Института по физикохимия на Академията на науките в Москва. От 1962 година е професор, и поема ръководството на катедрата по физикохимия в Софийския университет. Работите му получават международно признание след поредица лекции пред Кройт-колоквиум в Утрехтския университет. През 1979 година е сред 12-те учредители на Международната асоциация на учените по колоиди и повърхности. От 1967 година е член-кореспондент на БАН, а от 1984 - академик.

През Втората световна война взема участие в комунистическото съпротивително движение. Участва в създаването на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“, издаването на първия брой на нелегалният вестник „Отечествен фронт“ (чиито уводни статии са писани от Тодор Живков). В края на социалистическото управление на България е дисидент, един от инициаторите за създаването и учредител на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България през 1988 година. Той е сред българските интелектуалци, поканени на закуска с президента Франсоа Митеран във френското посолство в България през 1989 г.

Почива на 8 май 1995 година.

Професор Алексей Шелудко представя теорията си за критичните дебелини на късане на тънки течни филми

Работа

Работи в областта на тънките течни филми, трифазен контакт и линейно напрежение и други. Ключовите постижения на Алексей Шелудко са създаването на интереферометричния метод за изследване на тънки филми (клетка на Шелудко) и създаването на теорията на критичните дебелини на късане на тънки течни филми.

Библиография

  • A. Scheludko, Colloid Chemistry, Elsevier, Amsterdam-London-New York (1966)
  • A. Scheludko, Thin Liquid Films, Adv. Colloid Interface Sci., 1, 391 (1967)
  • A. Scheludko, B. V. Toshev, D. Platikanov, On the mechanics and Thermodynamics of Three-Phase Contact Line Systems, Mod. Theor. Capill., 163-182 (1981)