Сярско поле: Разлика между версии
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Серското поле''' ({{lang-el|Ο κάμπος των Σερρών}}) е равнина в [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. |
'''Серското поле''' ({{lang-el|Ο κάμπος των Σερρών}}) е равнина в [[Егейска Македония]], [[Гърция]]. |
||
Серското поле има форма на продълговат паралелограм и се простира от северозапад към югоизток с дължина около 70 - 80 km и широчина 15 - 20 кm. От северозапад полето е заградено от [[Беласица]], от югоизток от планината [[Кушница]] (Пангео). На югоизток от полето се намира [[Карадаг]], а на североизток - [[Пирин]] планина. Серското поле е известно със своето плодородие.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_1.html Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36.]</ref> |
Серското поле има форма на продълговат паралелограм и се простира от северозапад към югоизток с дължина около 70 - 80 km и широчина 15 - 20 кm. От северозапад полето е заградено от [[Беласица]] (Керкини), от югоизток от планината [[Кушница]] (Пангео). На югоизток от полето се намира [[Карадаг]], а на североизток - [[Пирин]] планина. Серското поле е известно със своето плодородие.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_1.html Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36.]</ref> |
||
В 29 села в Серското поле се отглеждат множество култури, като ечемик, царевица, памук, пшеница, просо, боб, нахут, леща, грах, сусам, анасон, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, коноп, лен, цвекло, маслини, бадеми, ориз и други. Отглеждат се и животни - овце, кози, крави и други.<ref>[http://anesiadis-a.blogspot.fr/2008/07/blog-post.html Η ΑΓΡΟΤΙΚΗ ΟΙΚΟΝΟΜΙΑ ΤΩΝ ΣΕΡΡΩΝ]</ref> От културите най-много се работи с ръж, сусам, пшеница и памук, а след това с ечемик и съвсем рядко с просо.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_1.html Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 37.]</ref> |
В 29 села в Серското поле се отглеждат множество култури, като ечемик, царевица, памук, пшеница, просо, боб, нахут, леща, грах, сусам, анасон, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, коноп, лен, цвекло, маслини, бадеми, ориз и други. Отглеждат се и животни - овце, кози, крави и други.<ref>[http://anesiadis-a.blogspot.fr/2008/07/blog-post.html Η ΑΓΡΟΤΙΚΗ ΟΙΚΟΝΟΜΙΑ ΤΩΝ ΣΕΡΡΩΝ]</ref> От културите най-много се работи с ръж, сусам, пшеница и памук, а след това с ечемик и съвсем рядко с просо.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_1.html Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 37.]</ref> |
Версия от 23:44, 27 април 2013
Серското поле (Шаблон:Lang-el) е равнина в Егейска Македония, Гърция.
Серското поле има форма на продълговат паралелограм и се простира от северозапад към югоизток с дължина около 70 - 80 km и широчина 15 - 20 кm. От северозапад полето е заградено от Беласица (Керкини), от югоизток от планината Кушница (Пангео). На югоизток от полето се намира Карадаг, а на североизток - Пирин планина. Серското поле е известно със своето плодородие.[1]
В 29 села в Серското поле се отглеждат множество култури, като ечемик, царевица, памук, пшеница, просо, боб, нахут, леща, грах, сусам, анасон, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, коноп, лен, цвекло, маслини, бадеми, ориз и други. Отглеждат се и животни - овце, кози, крави и други.[2] От културите най-много се работи с ръж, сусам, пшеница и памук, а след това с ечемик и съвсем рядко с просо.[3]
Според редица учени Серското поле в миналото е дъно на езеро, което с времето си пробива път между Карадаг и Кушница и се влива в Бяло море. Две езера остават след това в дълбоките места на полето - Бутковското езеро в северната част на полето и езерото Тахино в южната.[4] Езерото Тахино е пресушено от гръцките власти в 20 век.
Старото име на Серското поле е Одомантско поле.[5]
Бележки
- ↑ Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36.
- ↑ Η ΑΓΡΟΤΙΚΗ ΟΙΚΟΝΟΜΙΑ ΤΩΝ ΣΕΡΡΩΝ
- ↑ Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 37.
- ↑ Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 36-37.
- ↑ Исторически паметници по времето на заверата, БАН, София, 1893, стр. 63.