Иван Дуйчев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 40: | Ред 40: | ||
* Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620. |
* Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620. |
||
* Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:''Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев''. София, 1980, 15-19. |
* Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:''Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев''. София, 1980, 15-19. |
||
*в-к Македония брой 10 , 10 март 1999г |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 14:47, 20 май 2013
Иван Дуйчев | |
български историк, медиевист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Работил в | Софийски университет |
Награди | Хердерова награда (1974) |
Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк и палеограф с интереси към българската и византийската средновековна история.
Биография
Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ като ученик на проф. Васил Златарски, проф. Петър Мутафчиев, проф. Петър Ников и проф. Петър Бицилли.
Специализира в Италия (1932-1936), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в Римския университет на тема "Българските Асеневци във Византия" (1934). Завършва и курс във Ватиканската школа по палеография и архивистика в Рим. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
По-късно Иван Дуйчев последователно стана асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари 1945). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане".След завземането на Македония от българската армия през април 1941г посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население.През 1942-1943г Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на Костур полковник Алдо Вениери и италианския военен комендант на града старши лейтенант Джовани Равали. Неговата малка книжка "Македония в Българската история" (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки книги", а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език.През 1945г заради просветителската и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български ,италиански и германски военни и други лица които тябва да бъдат съдени на процес в Атина като военнопрестъпници като по специално Дуйчев е обвинен в "Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България" ,каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани.Благодарение обаче на усилията на адвоката Стоян .Г. Бояджиев който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица обвинени на процеса българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт(и е почти единствения заедно с генерал майор Иван Маринов от лицата в списъка на Гърция който оцелява тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт) а впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностте на Велико Търново. От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес Института по история) при Българска академия на науките.
През 1981 г. е избран за член на Българската академия на науките. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в Палермо, член-коренспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на Хердерова награда (1974). Научната му продукция включва над 500 публикации.
Библиография
- Из старата българска книжнина. Кн. I. 1940.
- Преписката на папа Инокентия III с българите. София, 1942.
- Из старата българска книжнина. Кн. II. 1944.
- Рилският светец и неговата обител. Библиотека “Златни зърна”, редактор-стопанин: Славчо Атанасов, 1947.
- Миниатюрите на Манасиевана летопис. „Български художник“, 1962.
- Летописа на Константин Манаси. Издателство на БАН, 1963.
- Болонски псалтир. Издателство на БАН, 1968.
- Българско Средновековие. Издателство Наука и Изкуство, 1972.
Други
Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на Елизабет Костова "Историкът" (2005).
Източници
- Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. Избрани произведения. Т. I. Византия и славянският свят. София, 1998, 7-25.
- Ivan Dujčev, Biobibliographie. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
- Кирило-Методиевска енциклопедия, т. I. София, 1985, с. 617-620.
- Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в:Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София, 1980, 15-19.
- в-к Македония брой 10 , 10 март 1999г
Външни препратки
- Био- и библиография на акад. Иван Дуйчев на сайта на Библиотека на СУ
- Научен център за славяно-византийско проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“
- Библиотека към Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“
- И. Дуйчев, Прилеп в нашето минало, реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп
- И. Дуйчев, Блазиус Клайнер и неговата „История на България” от 1761 година, 1977
- И. Дуйчев, Лекции по архивистика (pdf-формат)