Лаколит

Дайка, по която се е изкачила магмата и е формирала лаколит

Пловдивските тепета Бунарджика и Джендем тепе

Лаколитът е куполовидно, гъбообразно земно образувание с приблизително плоска основа и издута горна повърхност, вложено сред пластове от по-стари скали. Представлява плутонично тяло, формирано при вид вулканично проникване. Първото място, където е обърнато внимание на тази земна форма и тя получава официално наименование е Колорадо. През 1988 година в щата са изброени поименно и като местоположение над 80 лаколита. Името произлиза от гръцките думи λάκκος и λιθος, които в комбинация означават „дупчест камък“. Най-известните лаколити в България са сиенитените тепета на град Пловдив и Витоша.

Лаколитът се образува в плитките нива на земната кора в случаите когато магмата се изкачва нагоре, преминава главно през хоризонтално разположени скали, но не може да намери път до повърхността. Когато срещне по-устойчив пласт магмената топилка започва да се разлива хоризонтално под него, като благодарение на високото си налягане постепенно издува скалите над себе си, без да нарушава тяхната слоистост. Обикновено долните вместващи скали са хоризонтални, а горните – огънати. Максималната им височина варира от стотици до няколко хиляди метра, а диаметърът в основата обикновено е по-малък от 16 km. Съотношението между диаметъра на основата и дебелината на лаколита е по-малко от 10. Образувание с по-голямо съотношение се нарича сил и се формира когато магмата среща не толкова устойчив пласт.

Колкото по-вискозна е магмата, толкова по-силно се издува горният пласт. Поради тази причина киселите и междинни типове магма, отличаващи се с висок вискозитет, например тези, застиващи като диорит или гранит, по-често образуват лаколити. При този процес съседните скални маси могат да се пропукат и отслабнат и това създава условия за инжектиране на магма около централното тяло на лаколита.

Лаколитите могат да бъдат два вида – прости и сложни. Простите от своя страна, в зависимост от формата на застиването им, се делят на симетрични и асиметрични. Сложните обикновено имат езикообразна форма.