Тома Прендов: Разлика между версии
Нова страница: {{Инфокутия Военно лице | име = Тома Прендов | роден-дата = 30 август | роден-годин... |
+порталчето |
||
| Ред 50: | Ред 50: | ||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{Портал Военна история на България}} |
|||
[[Категория:Български полковници]] |
[[Категория:Български полковници]] |
||
Версия от 21:32, 23 юни 2013
Тома Иванов Прендов е български офицер (полковник), командир на 15-а дивизионна инженерно-свързочна дружина и на 3-ти армейски свързочен полк по време на Втората световна война (1941 - 1945) и член на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
Тома Прендов е роден на 30 август 1897 година в Тетово, Османска империя (днес Република Македония). На 1 януари 1919 година завършва в четиридесети випуск на Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик, а на 30 януари 1923 в чин поручик. Първоначално поручик Прендов е редовен сътрудник, а по-късно пълноправен служител на Трета секция (разузнавателната служба) към Министерството на войната[1], взела участие в априлските събития в България през 1925 година. По това време поручик Прендов, заедно с поручик Тодор Радев са офицери за връзка между генерал-майор Иван Вълков и Тодор Александров[2].
На 15 юни 1928 година е произведен в чин капитан, на 6 май 1936 в чин майор и на 6 май 1940 в чин подполковник.
Втора световна война (1941 - 1945)
В началото на Втората световна война (1941 - 1945) подполковник Прендов командва новосформираната 15-а дивизионна инженерно-свързочна дружина, подчинена на 15-а пехотна охридска дивизия, след което на 6 декември 1943 поема командването на 3-ти армейски свързочен полк от първият му командир подполковник Тодор Остриков. На тази длъжност е до 13 септември 1944 година, като командването от него приема подполковник Стефан Топалов. По-късно е произведен в чин полковник. Уволнен е от служба през 1948 година.[3]
На август 1954 година о.з. полковник Тома Прендов е обвинен по дело от общ характер №634 във връзка с убийствата през априлските събития в България през 1925 година.[4] През 80-те години на 20 век се обесва в мазето на жилището си.
Военни звания
- Подпоручик (1 януари 1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 юни 1928)
- Майор (6 май 1936)
- Подполковник (6 май 1940)
- Полковник
Използвана литература
- Ташев, Т., „Българската войска 1941-1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 121, 349
- Тодоров, Т., Александрова, Я. - „Пътеводител на архивните фондове 1877-1944 г.“, Том 3, София, 1978, Военно издателство, стр 45, 59
Бележки
- ↑ Йовков, И. „Хроника на едно царуване“, София, 1989, Издателство на Отечествения фронт, стр. 174
- ↑ Александров, В. „България и тайната война: Австро-унгарското и германското разузнаване в България 1914-1944“, София, 1992, Университетско издателство Св. Климент Охридски, стр. 81
- ↑ Ташев, Т., стр. 121
- ↑ Христозов, Н. „По дирята на безследно изчезналите“, София, 1972, Партиздат
