Берберски пирати: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м. |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
Ефектът от пиратските набези е огромен върху стопанството на Франция, Великобритания и Испания, които освен че губят хиляди кораби, но и водят до обезлюдяването на крайбрежните им райони. Едва през 19 век Европа успява да се справи окончателно с пиратските набези. След като тунизийски кораб разрушава град Палма в [[Сардиния]] през 1815 г., цяла Европа реагира остро. Отвлечени са 158 души, а от града остават само обгорени руини. Берберските пирати въртят усилена търговия с роби от Европа и прекъсването ѝ е сред основните проблеми, които се разискват на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през 1816 г. |
Ефектът от пиратските набези е огромен върху стопанството на Франция, Великобритания и Испания, които освен че губят хиляди кораби, но и водят до обезлюдяването на крайбрежните им райони. Едва през 19 век Европа успява да се справи окончателно с пиратските набези. След като тунизийски кораб разрушава град Палма в [[Сардиния]] през 1815 г., цяла Европа реагира остро. Отвлечени са 158 души, а от града остават само обгорени руини. Берберските пирати въртят усилена търговия с роби от Европа и прекъсването ѝ е сред основните проблеми, които се разискват на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] през 1816 г. |
||
[[Берберски войни|Първата война на САЩ]] извън американския материк е с берберските пирати. |
[[Берберски войни|Първата война на САЩ]] извън американския материк е с берберските пирати. Предходно, в продължение на пет години от 1575 до 1580, в плен на берберските пирати е [[Мигел де Сервантес]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 12:52, 3 август 2013
Берберските пирати е условното наименование на добре организираните пиратски групи под знамето на исляма, действали в периода 15 - 19 век по западното средиземноморско африканско крайбрежие на Магреб, известно още като варварски бряг още от времето на Вандалското кралство.
Наименованието е условно и далеч не значи, че тези морски разбойници са бербери, а напротив, те просто ползват този флаг, като са предимно авантюристи и бивши християни, нахлузили знамето на исляма и избягали по разни причини от държавите си - примерно отклонили се от изпълнението на присъда и т.н.) Пиратските им бази са няколко пристанища в Магреб, включително и няколко по-големи по крайбрежието на днешен Тунис, Либия, Алжир. Основната им плячка са товарите на търговските кораби и пленниците, продавани като роби, от чиято продажба си набавят ресурс.
Според професора по история Робърт Дейвис от XVI до XIX век берберските пирати са заловили и продали в робство между 1 млн. и 1,25 млн. европейци. Основно са нападали крайбрежни селища в Италия, Испания и Португалия, а и във Франция, Англия, Холандия, Ирландия и дори в Скандинавските страни, включително Исландия, която също страда от подобна атака през 1616 г. (виж нападение над Балтимор и нападение на османски пирати в Исландия).
Ефектът от пиратските набези е огромен върху стопанството на Франция, Великобритания и Испания, които освен че губят хиляди кораби, но и водят до обезлюдяването на крайбрежните им райони. Едва през 19 век Европа успява да се справи окончателно с пиратските набези. След като тунизийски кораб разрушава град Палма в Сардиния през 1815 г., цяла Европа реагира остро. Отвлечени са 158 души, а от града остават само обгорени руини. Берберските пирати въртят усилена търговия с роби от Европа и прекъсването ѝ е сред основните проблеми, които се разискват на Виенския конгрес през 1816 г.
Първата война на САЩ извън американския материк е с берберските пирати. Предходно, в продължение на пет години от 1575 до 1580, в плен на берберските пирати е Мигел де Сервантес.