Димитър Аврамов (изкуствовед): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
корекции
Ред 28: Ред 28:
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Родени в Бургас]]
[[Категория:Родени в Бургас]]
[[Категория:Възпитаници на Софийски университет]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Носители на орден Стара планина]]
[[Категория:Носители на орден Стара планина]]

Версия от 04:18, 26 септември 2013

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Аврамов.

Димитър Аврамов
български изкуствовед
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
НаградиОрден „Стара планина“
Димитър Аврамов в Общомедия

Димитър Аврамов е български изкуствовед.

Аврамов е роден на 6 септември 1929 година в Бургас.[1] Завършва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1954 година.[1] Редактор е в списание „Философска мисъл“ (1955-1960), заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968-1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989-1991) при БАН. Чете лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.

Започва да публикува в периодичния печат от 1954 г. Сред по-важните изследвания е обемната му монография “Естетика на модерното изкуство” (1969). Приносен характер има и монографичното изследване “Шарл Бодлер” (1985). През 1993 г. Аврамов събира 10 студии, писани между 1968 и 1992 г., в книгата “Диалог между две изкуства”. Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на “Трифон Кунев. От “Песни” до “Ситни-дребни... като камилчета” (1993). През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]

Димитър Аврамов умира на 1 май 2008 година в София.

Бележки

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 14.
  2. Указ № 7 от 7 януари 2000 г.

Източници

  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 14.