Симеон Петров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
смяна шаблон |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Infobox Личност |
|||
{{личност инфокутия |
|||
| име = Симеон Петров |
| име = Симеон Петров |
||
⚫ | |||
| име-оригинал = |
|||
| име-категории = Петров, Симеон |
| име-категории = Петров, Симеон |
||
| големина_на_изображение = 250px |
|||
| описание = Български авиатор |
|||
| изображение_описание = |
|||
⚫ | |||
| рождено_име = |
|||
| px = 250 |
|||
| роден_дата = {{Дата на раждане|1888|9|1|1}} |
|||
| портрет-текст = |
|||
| роден_място = [[Русе]], [[България]] |
|||
| още-следпортрет = |
|||
| починал_дата = 1950 г. |
|||
| наставка = |
|||
| починал_място = [[София]], [[България]] |
|||
| роден-ден = 1 |
|||
⚫ | |||
| роден-месец = септември |
|||
| псевдоними = |
|||
| роден-година = 1888 |
|||
| известен_с = |
|||
| роден-град = Русе |
|||
| образование = |
|||
| роден-регион = |
|||
| alma_mater = |
|||
| роден-държава = България |
|||
| повлиян от = |
|||
| починал-ден = |
|||
| повлява = |
|||
| починал-месец = |
|||
| професия = авиатор |
|||
| починал-година = 1950 |
|||
| титла = |
|||
| починал-град = София |
|||
| период = |
|||
| починал-регион = |
|||
| брачен_партньор = |
|||
| починал-държава = България |
|||
| деца = |
|||
| починал-от = |
|||
| награди = |
|||
⚫ | |||
| подпис = |
|||
| още-данни = |
|||
⚫ | |||
| уебсайт = |
|||
| общомедия = Simeon Petrov |
|||
⚫ | |||
}} |
}} |
||
'''Симеон Петров''' (01.09.1888 – 1950) е първият [[Българи|български]] [[авиатор]], летял над територията на [[България]]. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България. |
'''Симеон Петров''' (01.09.1888 – 1950) е първият [[Българи|български]] [[авиатор]], летял над територията на [[България]]. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България. |
||
Ред 37: | Ред 38: | ||
Служи в 4-ти артилерийски полк в [[София]]. |
Служи в 4-ти артилерийски полк в [[София]]. |
||
==== [[Франция]] ==== |
|||
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с [[Христо Топракчиев]] и [[Никифор Богданов]], е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]]. |
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с [[Христо Топракчиев]] и [[Никифор Богданов]], е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]]. |
||
Ред 49: | Ред 50: | ||
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб. |
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб. |
||
==== [[Балканска война]] ==== |
|||
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов. |
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов. |
||
Ред 55: | Ред 56: | ||
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос. |
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос. |
||
==== [[Първа световна война]]==== |
|||
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на [[Германия]] и бомбата е използвана от Централните сили до края на [[Първата световна война]]. |
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на [[Германия]] и бомбата е използвана от Централните сили до края на [[Първата световна война]]. |
||
Ред 70: | Ред 71: | ||
==Източници== |
==Източници== |
||
⚫ | |||
* Бориславов, Иван. [http://history.rodenkrai.com/index.php/bylgarska_aviaciq/20091012364/pyrviqt_bylgarski_diplomiran_pilot/menu_id_91.html Първият български авиатор Симеон Петров.] // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г. |
* Бориславов, Иван. [http://history.rodenkrai.com/index.php/bylgarska_aviaciq/20091012364/pyrviqt_bylgarski_diplomiran_pilot/menu_id_91.html Първият български авиатор Симеон Петров.] // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г. |
||
* Петков, Иван. [http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=48826 Страници в небето.] // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г. |
* Петков, Иван. [http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=48826 Страници в небето.] // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г. |
||
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aaebulgaria.org/AviationHistoryBG.htm | заглавие = История на българската авиация | достъп_дата = 3 февруари 2010 г. | автор = Асоциация на авиационните инженери | дата = | издател = | език = }} |
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aaebulgaria.org/AviationHistoryBG.htm | заглавие = История на българската авиация | достъп_дата = 3 февруари 2010 г. | автор = Асоциация на авиационните инженери | дата = | издател = | език = }} |
||
⚫ | |||
{{СОРТКАТ:Петров, Симеон}} |
{{СОРТКАТ:Петров, Симеон}} |
Версия от 16:45, 9 ноември 2013
Симеон Петров (01.09.1888 – 1950) е първият български авиатор, летял над територията на България. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.
Биография
Произход и образование
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе.
Военна кариера
Служи в 4-ти артилерийски полк в София.
Франция
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
Балканска война
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.
Първа световна война
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.
Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.
Между световните войни
След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.
След Втората световна война
През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.
Умира, забравен от всички, през 1950 г. в София.
Източници
- Бориславов, Иван. Първият български авиатор Симеон Петров. // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г.
- Петков, Иван. Страници в небето. // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г.
- Асоциация на авиационните инженери. История на българската авиация // Посетен на 3 февруари 2010 г.