Симеон Петров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
смяна шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Infobox Личност
{{личност инфокутия
| име = Симеон Петров
| име = Симеон Петров
| изображение = Simeon Petrov 1916.jpg
| име-оригинал =
| име-категории = Петров, Симеон
| име-категории = Петров, Симеон
| големина_на_изображение = 250px
| описание = Български авиатор
| изображение_описание =
| портрет = Simeon Petrov 1916.jpg
| рождено_име =
| px = 250
| роден_дата = {{Дата на раждане|1888|9|1|1}}
| портрет-текст =
| роден_място = [[Русе]], [[България]]
| още-следпортрет =
| починал_дата = 1950 г.
| наставка =
| починал_място = [[София]], [[България]]
| роден-ден = 1
| националност = {{BUL}}
| роден-месец = септември
| псевдоними =
| роден-година = 1888
| известен_с =
| роден-град = Русе
| образование =
| роден-регион =
| alma_mater =
| роден-държава = България
| повлиян от =
| починал-ден =
| повлява =
| починал-месец =
| професия = авиатор
| починал-година = 1950
| титла =
| починал-град = София
| период =
| починал-регион =
| брачен_партньор =
| починал-държава = България
| деца =
| починал-от =
| награди =
| националност = Българин
| подпис =
| още-данни =
| бележки =
| уебсайт =
| общомедия = Simeon Petrov
| бележки =
}}
}}

'''Симеон Петров''' (01.09.1888 – 1950) е първият [[Българи|български]] [[авиатор]], летял над територията на [[България]]. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.
'''Симеон Петров''' (01.09.1888 – 1950) е първият [[Българи|български]] [[авиатор]], летял над територията на [[България]]. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.


Ред 37: Ред 38:
Служи в 4-ти артилерийски полк в [[София]].
Служи в 4-ти артилерийски полк в [[София]].


'''[[Франция]]'''
==== [[Франция]] ====


През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с [[Христо Топракчиев]] и [[Никифор Богданов]], е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]].
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с [[Христо Топракчиев]] и [[Никифор Богданов]], е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]].
Ред 49: Ред 50:
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.


'''[[Балканска война]]'''
==== [[Балканска война]] ====


В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
Ред 55: Ред 56:
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.


'''[[Първа световна война]]'''
==== [[Първа световна война]]====


През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на [[Германия]] и бомбата е използвана от Централните сили до края на [[Първата световна война]].
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на [[Германия]] и бомбата е използвана от Централните сили до края на [[Първата световна война]].
Ред 70: Ред 71:


==Източници==
==Източници==
{{commons|Category:Simeon Petrov}}
* Бориславов, Иван. [http://history.rodenkrai.com/index.php/bylgarska_aviaciq/20091012364/pyrviqt_bylgarski_diplomiran_pilot/menu_id_91.html Първият български авиатор Симеон Петров.] // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г.
* Бориславов, Иван. [http://history.rodenkrai.com/index.php/bylgarska_aviaciq/20091012364/pyrviqt_bylgarski_diplomiran_pilot/menu_id_91.html Първият български авиатор Симеон Петров.] // Клуб Криле, бр. 9 (159), септември 2008 г.
* Петков, Иван. [http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=48826 Страници в небето.] // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г.
* Петков, Иван. [http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=48826 Страници в небето.] // Български воин, Г. LXIV, бр. 5, 2005 г.
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aaebulgaria.org/AviationHistoryBG.htm | заглавие = История на българската авиация | достъп_дата = 3 февруари 2010 г. | автор = Асоциация на авиационните инженери | дата = | издател = | език = }}
* {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.aaebulgaria.org/AviationHistoryBG.htm | заглавие = История на българската авиация | достъп_дата = 3 февруари 2010 г. | автор = Асоциация на авиационните инженери | дата = | издател = | език = }}
{{commons|Category:Simeon Petrov}}


{{СОРТКАТ:Петров, Симеон}}
{{СОРТКАТ:Петров, Симеон}}

Версия от 16:45, 9 ноември 2013

Шаблон:Infobox Личност

Симеон Петров (01.09.1888 – 1950) е първият български авиатор, летял над територията на България. Той е и сред пионерите на звукозаписната индустрия в България.

Биография

Произход и образование

Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе.

Военна кариера

Служи в 4-ти артилерийски полк в София.

Франция

През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.

По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.

Летателното разрешително (бревет) на Петров
Картичка с Петров, издадена от френските пощи

При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.

Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.

Балканска война

В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан - българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.

Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград. Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.

Първа световна война

През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.

Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.

Между световните войни

След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.

След Втората световна война

През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.

Умира, забравен от всички, през 1950 г. в София.

Източници